Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Стефания Сандрели / Stefania Sandrelli

Дата на раждане - 05.06.1946
Място на раждане - Виареджо, Тоскана, Италия

Италианската актриса Стефания Сандрели e родена във Виареджо, Тоскана, Италия на 5 юни 1946 година, Започва артистичната си кариера като танцьорка и победителка в конкурси за красота още на 15 години, за да дебютира в киното през 1961 с филма „Federale Il”, заедно с големия италиански актьор Уго Тоняци. Същата година се снима в още два филма – „Gioventù di notte” и „Развод по италиански” (Divorzio All'italiano) на Пиетро Джерми, което може да се смята и за истинския й дебют, защото режисьорът не се поколебава да възложи на младата актриса главната роля. И отново Джерми кани Сандрели за главната роля в следващия си „Прелъстена и изоставена” (Sedotta E Abbandonata, 1964), където с играта си тя не отстъпва по майсторство на именитите си партньори. Окончателно се утвърждава като една от звездите на италианското и европейско кино със значимата в психологически план роля в социалната драма на Антонио Пиетранджели „Познавах я добре” („Io la conoscevo bene” 1965). По-нататък актрисата се снима във филми от различни жанрове на големи режисьори като Пиетро Джерми, Марио Моничели, Луиджи Коменчини и др., и скоро се превръща в една от най-търсените актриси в италианското кино. Вече със зряло професионално майсторство се отличава работата на Стефания Сандрели във филмите на Бернардо Бертолучи „Партньорът” (Il Sosia, 1968), „Любовниците на Граминя” (1969 – сниман в България, с участието на много български актьори, филмът й носи наградата за женска роля в Сан Себастиян), „Конформистът” (Il Conformista 1970) и „ХХ век” (Novecento, 1976), а също и в лентите на Еторе Скола „Обичахме се толкова много” (C'eravamo Tanto Amati, 1974), „Терасата” (La Terrazza, 1979), „Фамилията” (La Famiglia, 1987). Сред актьорите, с които си партнира Стефания, са Виторио Гасман, Дъстин Хофман („Alfredo, Alfredo”), Робърт Де Ниро и Жерар Депардьо („ХХ век”). Актриса с ярко изразени режисьорски предпочитания, тя се снима често и в чуждестранни продукции на изявени майстори на киното, като: „Магьосници” (Les Magiciens, 1975, Франция) на Клод Шаброл, „Питон-357” (Police Python.357, 1975, Франция) на Ален Корн, „Le Maitre-naguer” (1978, Франция) на Жан-Луи Трентинян, „Noyage Interdite”, (1987, Франция) на Пиер Грание-Дефер, „Африканката” (L'africana, 1990, съвместна продукция на Германия и Франция) на Маргарет фон Трота. През 80-те играе и най-сексапилната си роля в "La chiave" на Тинто Брас, който я превръща в еротична икона за цяло поколение мъже – и се снима в още значими филми (например в „Да се надяваме, че ще е момиче” (1985), на Марио Моничели, с участието на Катрин Деньов и Лив Улман). През 90-те Сандрели намалява темпото на работата си в киното за сметка на телевизионните сериали, като особена популярност й носи ролята в "Il Maresciallo Rocca". През 1996 се снима отново при Бертолучи в „Открадната красота”, а през 2001 играе жена, затънала дълбоко в кризата на средната възраст, в „Последната целувка". Стефания Сандрели е една от малкото актриси, които остаряват красиво и продължават да получават интересни роли. Тя и до днес е призната за една от най-красивите жени в Италия, която умее с лекота да очарова публиката с всяка своя поява. На 10 септември 2005, на 62-я филмов фестивал във Венеция носителката на 3 награди „Давид на Донатело” (през 1989, 2001, 2002) бе удостоена със „Златен лъв” за цялостен принос към световното кино. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.