Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Стивън Фриърс / Stephen Frears

Дата на раждане - 20.06.1941
Място на раждане - Лестър, Великобритания

Известен като автор на предизвикателни, стилни филми, за хора, живеещи на ръба на обществено приемливите и/или сексуални норми, британският режисьор Стивън Фриърс е признат за един от най-ярките и изтъкнати кинотворци в своята родина. Старещ се да снима филми, които навлизат в непознати територии, Фриърс е казвал, че обича да прави кино "за различни култури...Аз се интересувам от нещата, с които не съм се срещал досега. Опитвам се да се поставя на мястото на публиката". Роден в Лестър на 20 юни, 1941, Фриърс учи право в Кембридж, преди да се почувства привлечен по-силно от изкуството. Успява да си намери работа в лондонския театър Роял Корт, къдете е аситент на режисьора Линдси Андерсън и на актьора Албърт Фини. Започва кариерата си в киното като асистент-режисьор на Карел Рейш, с когото работи от 1966 до 1972 година. През 1971, Фриърс прави режисьорския си дебют с „Gumshoe”. С участието на Фини, филмът е знак на почит към традицията на суровата детективска драма. По това време Фриърс е начело и на няколко направени директно за телевизията филми, а през 1985, прави своя пробив като режисьор с „My Beautiful Laundrette”. По сценарии на Ханиф Куреши, филмът използва централната си сюжетна линия – връзката между млад пакистанец и лондонски уличен младеж (все още неизвестният тогава Даниъл Дей-Люис), за да изследва темите за заобикаляната хомосексуалност, расизма и напражението между поколенията. Безкомпромисната, странна история, предизвикала възхищението на критиката, получава номинация за най-добър оригинален сценарий, а Куреши печели наградата на Нюйоркските критици. Фриърс и Куреши работят отново заедно в „Sammy and Rosie Get Laid” (1987), филм за сложните отношения в една лондонска двойка. Също като в „My Beautiful Laundrette”, тук присъстват поредица теми, характерни за бритатнското общество през втората половина на '80-те; но за разлика от „Laundrette”, филмът не успява да направи силно впечатление нито на критиката, нито на публиката. Следващите три филма на Фриърс се оказват сред най-успешните в кариерата му. Първият, „Prick up Your Ears” (1987), е биографична драма за прочутия и противоречив английски драматург Джо Ортън. Със звездни изпълнения на Гари Олдман в ролята на Ортън, Алфред Молина като неговия трагично нестабилен любовник и Ванеса Ресгрейв като неговия агент, филмът е приет с възторг. Година по-късно Флиърс е номиниран от Британската киноакадемия за най-добър режисьор и получава още куп международни отличия за „Опасни връзки” – неговата адаптация на прочутия епистолярен роман на Шарл дьо Лакло. Най-пищният филм на режисьора до момента е елегантна, остроумна цинична трагикомедия по спечелилия Оскар сценарий на Кристофър Хамптън, с безсрамно добра игра на Джон Малкович и Глен Клоуз в главните роли. За превъплъщението си в мадам Мертюй, Клоуз е номинарана за Оскар. Фриърс получи международно признание и номинация за Оскар като най-добър режисьор през 1990 за „Мошениците”. Завладяващата, стилна картина на смъртоносната борба за надмощие между трима измамници (Джон Кюсак, Анджелика Хюстън и Анет Бенинг), бе призната за един от най-добрите филми през последните години. И Хюстън, и Бенинг получиха номинации за Оскар, а Фриърс окончателно затвърди репутацията си на един от най-талантливите творци от своето поколение. Последвалите филми на режисьора бяха със смесено качество: „Герой” (1992) и „Мери Рейли” (1996) не постигнаха очаквания успех, докато двете адаптации на Роди Дойл, „The Snapper” (1993) и „The Van” (1996) получиха умерено положителни рецензии. Независимо от присъствието на силен актьорски състав: Уди Харелсън, Били Крадъп, Пенелопе Крус и Патриша Аркет, филмът на Фриърс от 1998, съвременният уестърн „Сянката на сърцето”, беше масивно разочарование. Мнозина критици отбелязаха, че Фриърс е извън средата си във филм за каубои. През 2000, Фриърс за завърна в по-позната територия с „Момичета от класа”. Адаптация по популярния роман на Ник Хорнби, филмът събра отново Фрийърс и Кюсак (който бе и съсценарист), и ни зарадва отново с проницателните социални и сексуални коментари, заради които си спечели толкова почитатели сред критиците и обикновените зрители през изминалите години. През 2000-ната Фриърс си спомни миналото и се върна отново в телевизията с римейка на „Контролна зона”, с изцяло звезден актьорски състав, предвождан от Джордж Клуни и Харви Кайтел. Това беше първият записан на живо двучасов телевизионен филм от десетилетия насам. Същата година Фриърс реализира и драмата „Liam”. През 2002, направи един от най-добрите си филми – „Мръсни, хубави неща”, горчив и все пак изпълнен с надежда драматичен трилър за живота на нелегално пребиваващите и работещи в района на Лондон чужденци. Сценарист бе Стивън Найт, създателят на оригиналната британска версия на „Кой иска да стане милионер?” През 2003, още един път режисира филм за Британската телевизия. „The Deal” бе историко-политическа драма за възхода на Тони Блеър. Последният завършен филм на режисьора – „Мисис Хендерсън” разказва по много забавен начин за първия театър с голи изпълнителки в Англия. В главните роли са Джуди Денч и Боб Хоскинс – и режисьрът, и двамата актьори, бяха предложени за „Златен глобус”, а Джуди Денч бе номинирана и за Оскар. Стивън Фриърс за себе си: "Аз никога не съм предполагал, че ще стана режисьор. И през ум не ми е минавало, че ще отида в Америка, в Холивуд. Всичко е някаква удивителна случайност. Всеки път когато завършвам филм, не мога да повярвам, че това се случва с мен. Аз съм точно обратният случай на Стивън Спилбърг, който още от дете бил обсебен от идеята да прави филми. При мен всичко стана много изненадващо; Открих пътя си в пълен мрак." "Всеки ден, когато снимам филм, се будя и тръгвам с една и съща мисъл, „Ще успея ли и днес да си свърша работата?”. Мисля, че докато изпитвам този страх, всичко е наред". Нет Фокус
Copyright © 2017 Dir.bg.