Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Йежи Кавалерович / Jerzy Kawalerowicz

Дата на раждане - 19.01.1922
Място на раждане - Гвоздйец, Украйна

Имало едно време един човек, който живеел сред хора с най-различен произход. Някак си той бил в състояние да общува с всички тях. Той е главният герой на филма “Austeria”, а неговият вълшебен град не вече не съществува. Създаден през 1983, “Austeria” (Ханът) е един от най-близките до сърцето проекти на кинорежисьора Йежи Кавалерович, който е базирал филма на собствените си спомени от детството и юношеството в родния му град, известен със забележително етническо разнообразие на населението – град, унищожен от опустошителните бедствия на ХХ век. Йежи Кавалерович: Роден съм в днешна Украйна, в градчето Гвоздйец, и прекарах цялото си детство там. Днес къщата, в коятно съм се родил, както и гробовете на семейството ми са все още там. Всичко си е там, освен хората. Вече никой не живее там, защото много хора бяха убити. В този град 60 процента от хората бяха евреи, 30 бяха украинци и 10 процента бяха поляци. Беше типичен град в Галиция, напълно разрушен от Холокоста. Именно понеже толкова много от хората, с които живях там загинаха в Холокоста, аз помня всичко за тях. Те бяха в основата на филма ми Austeria . От страна на баща ми, аз съм арменец. Но това е само една стара традиция, семейството ми никога не е било част от арменската църква. Нашето арменско име е било Кавалериян, и от там е станало Кавалерович. Вече повече от 50 години, Йежи Кавалерович си остава основна фигура в полското кино. Както колегите си Кшищоф Зануси и Анджей Вайда, Кавалерович е едновременно сред най-утвърдените режисьори със собствен стил забележителни постижения, така и дългогодишен творчески ръководител на продуцентска компания – в неговия случай Kadr Films, основана през 1955. Безспорно един от най-големите стилисти на полското кино, визуалният подход във филмите му варира от дългите общи планове във „Фараон”, през емоционално наситените близки планове в „Смъртта на президента”; до film noir атмосферата във „В нощния влак”. Във филмите му често можем да видим някои от най-големите полски актьори в някои от най-големите им роли. Йежи Кавалерович: Учех рисуване в Краков, в Полша, по времето, когато там бе открит киноинститут. Започнах да посещавам лекциите. Тогава за първи път видях как се създава филм. Само след година — предполагам, че просто съм имал дарба за това — ме взеха да работя като асистент. Някои от филмите на Кавалерович, особено заснетия през 1959 “В нощния влак” (за преследването на убиец в пътуващ врак) и днес звучат съвременно и много ню-уейв. Чрез ритъма, осветлението и обстановката, режисьорът и оператора Ян Ласковски превръщат среднощното пътуване в мрачна алегория за перспективата на обществото. През 1961 година снима „Matka Joanna od Aniolow” (Майка Йоанна от ангелите), напрегнато и мъчително изследване на група монахини, завладени от демони (филмът е базиран на същата истинска история, послужила за основа и на Олдъс Хъксли в „The Devils of Loudun” и филма на Кен Ръсел, „The Devils”), и печели наградата на журито в Кан. Йежи Кавалерович: „Майка Йоанна от ангелите” е филм против догмата. Това беше универсалното му послание. Любовна история между мъж и жена, които носят църковни одежди и чиято религия не им позволява да се обичат. Те често говорят за любовта, учат другите как да обичат Бога и как да се обичат един друг – и все пак не могат да се обичат заради религията си. Тази догма сама по себе си е античовешка. Дяволите, които обсебват героите са външна демонстрация на тяхната подтискана любов. Освен всичко останало, филмите, които Кавалерович е режисирал са забележителни с ярките си, многостранни характеристики, с подривното религиозно и политическо иконоборство и с майсторското използване на камерата и звука. Много от тях са също така адаптации на някои от най-прочутите полски литературни произведения. Кавалерович: Романистите разглеждат проблемите много по-дълбоко. Те проучват сериозно и задълбочено материята си. Сценарии, които са написани просто защото някой ще плати на автора, обикновено не са особено добри. Филмите, снимани по тях имат кратък живот. През 1978 Кавалерович снима типичен политически филм - “Смъртта на президента” – който акуратно документира политическите събития (избирането и убийството на първия президент на Полша, Габриел Нарутович в рамките на една седмица през 1922). В диалога са копирани точните думи произнесени тогава. Историята е показана ден след ден, точно каквато е била. Каваларович: Какво може да постигне политическия фанатизъм? Може да доведе до убийство. Убиецът на президента, дори казва, че той няма нищо против Нарутович. Той иска да убие идеята за президент. Това е лудост. Кенеди и Алиенде бяха убити в същата историческа епоха (в която е направен филма), ние изследвахме същото политическо явление в Полша. Това е първото убийство на политически лидер в полската история. В Полша това никога не е се случвало така, както да речем в Англия. Никой не е убивал полски крал. Това е бил първия път. И това е филм против политическия фанатизъм. В някои отношения, мисля, че той беше много актуален, когато излезе по екраните, но е такъв и днес. През 1983, Кавалерович се дистанцира от повечето си колеги-творци като подписва подготвената от комунистическото правителство декларация, порицаваща всички кинотворци, поддържащи връзки със Солидарност, която става причина за закриването на продуцентските компания, управлявани дълго време от колегите му Вайда и Зануси. Във филмите си Кавалерович се обръща към различни исторически периоди, за да погледне от съвременна перспектива към обществото и религията. От последния му филм “Quo Vadis” от 2001 година (базиран на същата история за римските императори, послужила за основа и на още няколко филма) до неговия “Фараон” (който му донесе номинация за Оскар през 1966), той е автор на някои от най-големите продукции в историята на полското кино с “Quo vadis?” (2001), Кавалерович адаптира световно известна творба на писателя нобелист Хенрик Сенкевич, и ни показа, че и почти на 80 години си остава същия голям майстор. Кавалерович: "Основното в “Quo Vadis?” е увеличаването на ролята на религията като опозиция на варварството. Религията хуманизира варварския дотогава свят и за това става дума във филма. Винаги съм се интересувал от универсани проблеми". За дългите си години работа в киното Кавалерович казва, "Не съжалявам за нищо. Направих точно тези филми, които исках да направя. Направих дори “Quo Vadis”, идея от която често мислех да се откажа, защото трябваше да чакам 30 години за да получа тази възможност. Така че не изпитвам никакво недоволство. Единственото нещо, за което съжалявам, че можех да прекарвам повече време с децата ми. Дадох им твърде малко." Кавалерович, заедно с Анджей Вайда, Анджей Мунк и Тадеуш Конвицки, е признат за един от основателите на явлението, известно като "Полска пролет", един забележителен процес, революционизирал правенето на кино в Източна Европа в края на 50-те години. Кавалерович: През петдесетте години на двайсти век видяхме зараждането на така наречената “полска школа” в киното, явление което трудно може да бъде определено като идея на комунистите. Случи се така, че няколко талантливи творци получиха право на глас и в работата си – най-вече през 60-те и 70-те години, представиха за първи път пред света полски герои, които не се вписваха в стереотипите. Но днес малцина си спомнят това. Всички филми са известен смисъл „исторически” - те винаги отразяват някаква истина за времето, в което са създадени. И все пак малцина кинорежисьори биха могли да кажат, че имат толкова сериозно отношение към историята, колкото Йежи Кавалерович. Още от първите си работи, Кавалерович винаги се е интересувал от генезиса на сложните връзки между своите герои и техния социално/политически контекст. Умело избягващ както стриктиният детерминизъм така и романтичния индивидуализъм, Кавалерович се опитва да покаже как отделните исторически моменти ограничават или определят възможностите ни на личен избор, и при все това винаги ни остава възможност да постъпваме според съвеста си. Деликатния баланс между богатия на детайли фон във филмите му, както и работата с емоциите и психологията на героите, го прави истински романист в киното. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.