Звезди

Дата на раждане - 21.12.1969
Място на раждане - Париж, Франция

Американска и френска актриса (има двойно гражданство, живее в Лос Анджелес), която има успехи и като сценарист, режисьор и автор на песни. Освен това Делпи рисува, пее, танцува, увлича се от кулинарното изкуство, шах и математика. Очевидно Жули Делпи не е просто поредното красиво лице в киното, а доста повече. Жена, която знае какво иска и как да го постигне. „Обичам да играя и нямам намерение да спирам, но много искам и да режисирам - това идва съвсем естествено при мен. Мисля, че това е причината да съм на тази планета”
Жюли Делпи

Една от най-популярните френски актриси на своето поколение се ражда в Париж, в семейство на актьори, и като че ли просто няма друг избор, освен да последва стъпките на родителите си. Дъщерята на известните във френското кино и авангарден театър Албер Делпи и Мари Пиле е родена на 21 декември 1969 година. Само на 5 е, когато се качва за първи път на сцената с родителите си и съвсем скоро решава, че мечтата й е да стане кинорежисьор. През 1978, преди да стане на десет, дебютира и на големия екран (все още само като актриса, а не като режикьор) в драмата „Guerres civiles en France”. А на 14 впечатлява Жан-Люк Годар достатъчно, че да й предложи ролята на умното момиче в криминалната драма „Detective” (1985) - роля, която има повратно значение за кариерата на Делпи.

През 1987, във филма на Бертран Таверние „La Passion Béatrice”, играе главната героиня – момиче от 14-ти век, жертва на изнасилване. Делпи прави англоезичния си дебют в киното с малка роля отново във филм на Годар - „Крал Лир” (1987). В края на десетилетието се снима като Дева Мария в „The Dark Night” – драма, написана и режисирана от Карлос Саура. Кариерата на Делпи е тръгнала стремглаво нагоре. Канят я на фестивали, опитват се да я привлекат в Холивуд (на което актрисата винаги се съпротивлява, като предпочита да се снима в провокативни „фестивални" филми).

Междувременно Жюли посещава летни режисьорски курсове към Нюйоркския университет. Учи и в известното нюйоркско Actors Studio и в началото на 90-те вече прекарва повече време в САЩ, отколкото в Европа. Световната й популярност идва с ролята на Лени във военната драма „Европа, Европа” на Агнешка Холанд. След този успех младата актриса играе със Сам Шепард в екранизацията по Макс Фриш на Фолкер Шльондорф „Homo Faber” (1991). На снимките на „Année 5703” (1992) в Полша се запознава с режисьора/сценарист Кшищоф Кешловски, който й предлага да я снима в своята трилогия „Три цвята” - с малки роли в „Синьо”(1993) и „Червено”(1994) и една от главните в „Бяло”(1994). Първият й американски филм идва през 1993, когато режисьорът Стивън Херек й предлага ролята на Констанс в „Тримата мускетари”. На следващата година отново прави много силна роля като великодушната парижка проститутка Зоуи в „Killing Zoe” на Роджър Айвъри.

В средата на 90-те нарастващата популярност на Делпи е затвърдена от изключително привлекателния образ, който тя изгражда в „Преди изгрев” (1995). Там тя е френската студентка Селин, която изживява еднодневен (всъщност нощен) романс с млад американски турист (Итън Хоук), с когото се запознава във влака. Филмът на Ричард Линклейтър бързо е обявен за един от най-очарователните независими филми на десетилетието. Също през 1995 Делпи дебютира и като режисьор с 12-минутния късометражен филм „Blah Blah Blah” - комичен поглед за две сексуално затормозени момичета. Филмът е показан на кинофестивала в Сънданс през1995 и получава добри отзиви.

През 1997 Делпи се снима в холивудския филм „Американски върколак в Париж”. За съжаление, поне за критиците, филмът е разочарование. Делпи се насочва към малки и странни филми, като „L.A. Without a Map” (1998) и комедията за сексуалната дезориентация „But I’m a Cheerleader (1999). В края на 90-те има успехи и в телевизията. Сред тях задължително трябва да споменем „Престъпление и наказание” (1998) по Достоевски, с участието на Бен Кингсли.

Началото на новото хилядолетие актрисата започна с малка роля в американския филм „Sand” (2000) и - в компанията на Дермът Мълруни, Робин Тъни и Нев Кемпбъл - в „Investigating Sex” (2001) на Алън Рудолф. След това игра в „MacArthur Park” (2001), даде гласа си на една от героините в анимацията „Waking Life” (2001) и се снима в драматичната комедия „Beginner’s Luck” (2001) със Стивън Беркоф. Изигра и малка роля в телевизионната медицинска драма “Спешно отделение” (2001). През следващите години прави добри роли и във филми като късометражния „CinéMagique” (2002), във „Villa des roses” (2002), в „Looking for Jimmy” (2002), на който е и режисьор/сценарист.

Делпи привлича вниманието отново през 2004, когато пак се събира с Итън Хоук и режисьора Ричард Линклейтър за втората част на приетия възторжено от критиката през 1995 независим филм „Преди изгрев” – „Преди залез” (2004). В ролята на Селин, която се среща отново с Джеси (Хоук) девет години след първото им запознанство, Делпи прави толкова силно впечатление, че получава наградата на филмовото списание Empire за най-добра актриса на 2005. Освен за изключителната си игра, тя получава отлични отзиви и за работата си като един от сценаристите на филма – и номинации за „Оскар” и за наградата Independent Spirit.

След като се снима заедно с Люк Гос и Алек Нюман в телевизионния минисериал „Франкенщайн” (2004), тя се завръща на големия екран с една от главните роли, редом до Бил Мъри, в комедийната драма „Broken Flowers” (2005). Заедно с Кати Бейтс, Делпи играе и във фентъзи филма „3&3” (2005). Съвсем наскоро актрисата изигра главната роля в трилъра на Стимпсън „The Legend of Lucy Keyes” (2006). Скоро ще можем да я гледаме в „The Hoax” (2006) на Ласе Халстрьом, а също и в „The Air I Breathe” (2006), заедно с Кевин Бейкън. През 2007 Делпи ще поеме тройната задача на актриса, режисьор и сценарист в „The Countess” - филм, в който ще се събере отново с Итън Хоук.

Извън екрана Жюли Делпи е избрана през 1995 в списъка на 25-те най-красиви хора на планетата, на списание People. Гражданка и на САЩ, и Франция, Делпи говори добре френски, английски и италиански, ползва също и испански и немски.

В личен план е неомъжена. „Твърде много жени се хвърлят презглава в романтични връзки, защото се страхуват да не останат сами, след това започват да правят компромиси и изгубват идентичността си. Аз нямам такива намерения.”, казва Жюли Делпи.

Нет Фокус