Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Ракел Уелч / Raquel Welch

Дата на раждане - 05.09.1940
Място на раждане - Чикаго, Илинойс, САЩ

По-скоро секс богиня, отколкото актриса, великолепно оформената Ракел Уелч бе една от най-популярните знаменитости през 60-те и 70-те години. Снима се в десетки филми, които не заслужават особено внимание с друго, освен с пропорциите и размерите на закръгленостите й. Родена като Ракел Техада, в детството си тя ходи на уроци по танци, а като тийнейджърка започва да печели конкурси за красота. Когато става на 18 се омъжва за гаджето си от гимназията Джеймс Уелч; на двамата им се раждат две деца, преди да се разведат през 1961.

След като работи известно време в Далас, Тексас като сервитьорка и модел, Уелч се премества в Холивуд през 1963; три дни по-късно вече си е осигурила мениджър - Патрик Къртис, и съвсем скоро двамата създават рекламната компания "Curtwell Enterprises". След като нейни снимки по бански се появяват в списание Life, Уелч получава работа в сериала на ABC „Hollywood Palace", а през 1964 дебютира и в игралното кино. Филмът е „Roustabout" на Елвис Пресли, но нейната появява на екрана е толкова за малко, че името й дори не е включено в надписите.

Следващата й изява е като проститутка във филма от 1964 „A House Is Not a Home", последвана от още едно некредитирано участие в „Do Not Disturb". През 1965, обаче успява да се уреди с главна роля в мюзикъла „A Swingin' Summer", вследствие на което от компанията 20th Century Fox й предлагат договор за роля в научнофантастичния хит „Fantastic Voyage", преди да я отдадат под наем на британското хорър студио Hammer. Там през 1967 започват работа по римейка на приключението от живота на първобитните хора „Един милион години преди Христа". Широко разпространените рекламните снимки на Уелч, „облечена" с много тънки и стратегически разположени по тялото й ивици кожа, я превръщат тутакси в секс-символа на онова време – и това още преди някой да е гледал филма!

Независимо от успешната реклама, във Fox са предпазливи по отношение на актьорския й талант и не държат да си я върнат в Холивуд; вместо това тя остава в Европа и през 1968 се снима с Едуард Дж. Робинсън и Виторио де Сика „The Biggest Bundle of Them All" и заедно с Моника Вити и Клаудия Кардинале в „Le Fate". Докато са Париж, Уелч и мениджърът й Къртис се женят, като чрез поредица предизвикателни снимки превръщат и сватбата си в рекламна кампания.

След като се появява като превъплъщение на похотта в комедията на Стенли Донън за седемте смъртни гряха „Шеметна сделка" (у нас е познат римейкът от 2000 г. с Брендън Фрейзър и Елизабет Хърли), Уелч най-накрая се завръща в САЩ. Fox я използват благоразумно във филми като уестърна с Джеймс Стюарт „Bandolero!" от 1968 г. и мистерията с Франк Синатра „Lady in Cement". През 1969 следва „100 Rifles" - спорен уестърн, в който Уелч си партнира с Джим Браун, получава и първата си истинска главна роля в катастрофалния „Myra Breckenridge".

Положението на Уелч е доста необичайно; тя определено е звезда и то много популярна, и все пак малцина са си направили труда да отидат да видят някой от филмите й – същото се случва през 1971 с „Hannie Caulder"; последвалия през 1972 „Fuzz" не успява да помогне за разрешаването на дилемата, а когато и през 1973 мелодрамата на ролкови кънки „Kansas City Bomber" също потъва в долния край на боксофиса, Уелч се развежда с Къртис и заминава за Европа, за да участва в „Синята брада". И въпреки, че през 1973 „Тримата мускетари" и продължението му през 1974 „Четиримата мускетари" са приети добре, вече никой не вярва, че тя има нещо общо с успеха им. Последния пирон в ковчега на кариерата й в киното е през 1976 с черната комедия „Mother, Jugs and Speed" – след провала и, Холивуд си измива ръцете Ракел Уелч.

Оттам нататък Уелч работи в нощни клубове, концертни сцени и телевизията; продължава да прави филми в Европа, включително „Принцът и просякът" с Оливър Рийд и „L' Animal" с Жан-Пол Белмондо. През 1980 е избрана да играе във филма „Улица Консервна" (по Стайнбек), но е уволнена месец по-късно; завежда дело срещу MGM за щети и получава компенсация от 11 милиона долара. През 80-те се снима предимно в телевизионни филми като The Legend of Walks Far Woman" (1982) и „Right to Die" (1987), където се справя отлично с ролята на жена, страдаща от тежко нервно-мускулно заболяване.

През 1994 Уелч се завръща към киното с комедията „Голо оръжие 33 1/3". През деветдесетте години на миналия век издава и видеокасети с фитнес упражнения, играе и отново в телевизията. През 1997 сменя Джули Андрюс в бродуейския мюзикъл Виктор/Виктория, който бе свален от екран месец след дебюта й в представлението.

Сред професионалните награди на Уелч са Златен глобус за "Тримата мускетари" (1973) и номинация за Златен глобус за телевизионната драма "Right to Die" (1987). В личния си живот има 4 неуспешни брака, като последният от тях (1999 - 2003 г.) е с ресторантьора Ричард Палмър и завършва не с развод, а с раздяла.
Copyright © 2017 Dir.bg.