Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Лариса Шепитко / Larisa Shepitko

Дата на раждане - 06.01.1938
Място на раждане - Артьомовск, Украйна

06.01.1938 г. - 02.06.1979 г. Лариса Шепитко се ражда на 6 януари,1938 година в град Артьомовск, Украйна. Баща й (персиец по националност) служел като офицер, майка й била учителка. Бракът им не продължил дълго и скоро се развели. Наложило се майката сама да се грижи за трите деца (две момичета и едно момче). Лариса не простила на баща си този развод и никога повече не се срещнала с него. Средно училище завършила в Лвов, а след това решила да замине за Москва и да постъпи във ВГИК. В режисьорския факултет на ВГИК влязла при първия си опит през лятото на 1955 г. Тъй като не била московчанка, й отделили стая в общежитие – при това не в обикновено, а в елитно, където разполагали учещите във Висшата партийна школа. По-късно заради това, след студентите във ВГИК упорито се носел слухът, че Лариса е в близки роднински отношения с някой от висшите ръководители. Но с кого именно, така и никой не научил. Между другото, по разкази на хора, познавали отблизо Лариса, тогава тя се държала съвсем скромно и изглеждала като обикновена провинциалистка. Във ВГИК скоро осъзнали, че тя е една от най-красивите студентки - и много мъже се опитвали да я ухажват, както студенти, така и преподаватели. Но Лариса не откликвала на ухажванията. Първата самостоятелна режисьорска работа на Шепитко станал филмът "Зной" по повестта на Ч. Айтматов "Камилско око". Тя снимала филма в степите на Киргизия през пролетта на 1962 год. По време на работата над този филм, Шепитко се запознала по-отблизо с бъдещия си съпруг – студентът от режисьорския факултет на ВГИК, 28-годишният Елем Климов. По негови думи, той се опитвал да ухажва Лариса още в края на 50-не години, веднага след постъпването си, когато тя вече завършвала. Но Лариса му отказала доста категорично и след това известно време двамата не се виждали. По време на работата над "Зной", Шепитко се разболяла и помощ за завършването на филма й оказал Климов. Тогава и станали близки. Филмът "Зной" се оказал сполучлив дебют на младата режисьорка и през 1964 година получил награди на Всесъюзния кинофестивал в Ленинград и в Карлови Вари. Дори започнали да наричат Шепитко "майката на киргизкото кино". През зимата на 1963 Климов официално поискал ръката и сърцето на Лариса. Случило се по време на разходка край Лужники. Преди да даде съгласието си, Лариса попитала: "А няма ли да ме подтискаш? Все пак и двамата с теб сме режисьори?" Климов твърдо обещал: "Няма". Следващата режисьорска работа на Шепитко станал филмът "Криле". Снимките започнали в началото на 1965. Премиерата на "Криле" се състояла в Москва на 6 ноември, 1966 г. По това време Шепитко вече била увлечена от следващата си работа - снимала в степите на Калмикия "Родината на електричеството" по Андрей Платонов. Този филм трябвало да влезе в киноалманаха "Начало неведомого века", предвиден за 50-тата годишнина на Октомврийската революция. Само че, така не излязъл никъде, тъй като цензурата видяла в него явен скандал. Заповядано било незабавно да бъде унищожен, както и станало. За щастие, някой успял да съхрани едно копие и благорение на него през 1987 филмът бил възстановен и излязъл на екран. Но Шепитко не дочакала това време. По думите на хората, познавали Шепитко, този неуспех силно я ожесточил. Когато през 1968 се готвела да снима "Белоруската гара ", това ожесточение се проявило съвсем естествено. Ако в сценария на В. Трунин всички остри ъгли били загладени, то Лариса мечтаела да разголи пределно конфликтите във филма, да покаже, как се отнася с ветераните съветската власт. Навярно, ако тя беше заснела филма, съдбата му щеше да е същата като на "Родината на електричеството". Но Шепитко се отказала от проекта, видимо навреме осъзнала, че от смелите й намерения нищо няма да се получи. През 1970 започнала да снима "Ти и аз" по сценарий на Г. Шпаликов. И този филм предизвикал неудоволствие в чиновниците от Госкино и още преди да излезе на екран, бил безжалостно заклан от ножиците на цензурата. Не по-добре се развивала кариерата и на съпруга на Шепитко - Елем Климов. До началото на 70-те години той успял да заснеме само три филма, а и те си пробили пътя към зрителя с големи мъки - "Добре дошли, или Вход забранен" (1964), "Похожденията на зъболекаря" (1965) и "Спорт, спорт, спорт"(1971). През 1972 - след неуспешните му опити през 1967 и 1969 г., на Климов най-накрая му разрешили да снима филм за Григорий Распутин. Тогава в Госкино се сменило ръководството и било решено филма за любимеца на императрицата да бъде пуснат в производство. Климов се захванал за работа, преизпълнен с надежди, но резултатът бил печален. Режисьорът заснел филма – и веднага го забранили. Пуснали го на екран чак през 1985. През 1973 Шепитко, вече на 35 години, решила за известно време да остави киното и да роди дете. Няколко месеца преди термина, влязла в болница за задържане. И там с нея се случила беда. В коридора на болницата, загубила равновесие, паднала и си ударила главата – сътресение на мозъка..Лекарите й забранили да става от леглото. Но не я изследвали повече и не разбрали, че има травма и на гръбнака. И все пак въпреки всички неприятности, родила момче, което щастливите родители нарекли Антон. През 1974 година Лариса Шепитко била удостоена със званието Заслужил деятел на културата на РСФСР. (Мъжът й станал такъв две години по-късно.) През 1975 Шепитко се завръща в киното: тогава й разрешили да снима филм по повестта на В. Биков "Сотников" (две години по-рано, когато за първи път се заинтересувала, веднага й затворили устата с "невъзможно"). Наистина и контролът над работта на толкова „несговорчив” режисьор бил особен: нарочен комитет разглеждал и утвърждавал актьорските проби и буквално одобрявал всяка стъпка на режисьора. А след това започнала „стрелбата”, по всичко заснето от Лариса. Главната точка в обвиненението била, че Лариса е направила от партизанската повест "религиозна притча с мистичен отенък ". Факт е, че в последните си години, Лариса не криела увлечението си към мистиката - и затова внасянето на личните й чувства в работата й е напълно вероятно. Но за съветското атеистично кино, това бил явен скандал. Наредено било да бъде премахната религиозната музика, всякакви намеци за библейски сюжети и т.н. и т.н. Дори едно от тези обвинения било достатъчно филмът да отиде на рафта. Както впрочем и се очаквало да стане. Но тук се намесила случайността. Тъй като филмът бил по повест на белоруски писател, пожелал да го види сам първия секретар на ЦК Компартията на Белорус, кандидат-членът на Политбюро, Петър Машеров. Закарали филма в Минск. По думите на очевидци, белоруският ръководител (и сам фронтовак), останал така потресен, че се разплакал в залата. След това филмът вече не можел да остане на рафта. През 1977 излязъл по екраните и веднага взел две награди: Голямата награда нса Всесъюзния кинофестивал в Рига и приза на ФИПРЕССИ на Международния кинофестивал в Западен Берлин. Това бил истински триумф за Лариса Шепитко – който едва не разбил семейството й. Елем Климов си спомня:"След "Извисяване" тя стана много прочута. На мен точно по това време съвсем не ми вървеше. Пускането на "Иди и виж" бе спряно от Госкино, и аз бях в стресово състояние – най-тежкият период в моя живот. Тя летеше по цял свят и се къпеше в лъчите на славата. Успехът разкрасява и тя стана съвършена красавица. Е, мислех си аз, сега някой ще ми я отнеме. Макар и да разбирах, че това е невъзможно и тя не е такъв човек. Това вероятно беше най-критичния момент в нашите отношения... Аз даже се изнесох от дома ни – в такова състояние се намирах...” Лариса пък си мислела, че Климов е отишъл при друга жена. „А аз живеех при приятел, но тя така и не разбра това. После не си признавах. Но в нея имаше достатъчно мъдрост и сърдечност, и любов, и такт – за да ме върне в нормално състояние...", признава Климов. През 1979 Шепитко пристъпила към снимките на поредния си филм: "Прощаване с Матьора" по повеста на В. Распутин. Елем Климов си спомня: "За мое нещастие, аз сам я посъветвах да снима този филм. Тя се готвеше да прави "Село Степанчиково", Заедно с Наташа Рязанцева имаха готов сценарий, и може да се каже, бяха почти пред почване. Но Лариса, видно, още се колебаеше и не взимаше окончателно решение. И ето – седим си ние тримата със сина ни Антон в малката ни кухня и водим такъв полушеговит разговор – обясняваме се чрез Антон. Лариса му говори: "Питай татко, кой филм все пак да започна". Аз отговарям: "Предай на мама, да не прави "Село Степанчиково"." Антон й докладва: "Не прави "Село Степанчиково"". - "А ти питай татко, защо не?" - "Защото не трябва – кажи на мама,- че за да направи "Село Степанчиково" трябва да има чувство за хумор. А тя няма.". - "А ти попитай, какво тогава да прави мама?" - "Кажи на мама, да направи " Прощаване с Матьора". Ако иска след "Извисяване" да се извиси още по-високо, това е точно за нея..." Мъката на Климов, че именно той посъветвал жена си да снима филма, не е случайна - Шепитко загива трагично по време на снимките. В последните години от живота си Лариса често била привлечена от темата за смъртта. Например, в "Извисяване" финалната сцена е масово клане. След този филм Лариса смятала да снима по сценария на В. Войнович "Любов". Но, независимо от оптимистичното заглавие, филмът трябвало да бъде трагичен: на финала разярените селски старейшини убиват младите влюбени. И накрая, " Прощаване с Матьора". На финала умиращата майка вика при себе си всичките си синове, за да се простят с нея и със селото, което ще бъде потопено по заповед на строителите на язовира. С какво, ако не с предчувствие за близката й смърт, е свързано толкова честата поява на смъртта в последните филми на Шепитко? Лариса била краен мистик , вярвала в задгробния живот, в преселението на душата, в това, че вече е живяла няколко пъти и т. н. Много сериозно се отнасяла и към всякакви предсказавния. През 1978 идвала в България и се срещнала с Ванга. Пророчицата й предсказала скорошна смърт. Щом чула това, Лариса още същия ден завела приятелката, с която пътувала, в църква и я накарала да се закълне, че ако умре, тя ще се погриже за сина й Антон. Трагедията се случила на 2 юли 1979, на Ленинградското шосе. Е. Климов си спомня: "Тя заминаваше на снимки; прости се с приятелите, с познатите, а с мен - не. Аз, навярно бях единственият, с когото не се прости. Тя очакваше, че заедно с Антон ще дойдем да я изпратим, а не успяхме. Преди да тръгне, казала на един наш приятел, художника-фотограф Коля Гнисюк: "Коля, ако до един месец не дойдеш, няма повече да се видим..." „Аз не мога да обясня това, но видях гибелта й насън”, продължава Елим Климов. „Този страшен сън не мога да забравя и до днес. Събудих се в ужас, дълго не можех да се успокоя, ходех из хола, и палех цигара от цигара. Както стана ясно по-късно, трагедията се е случила точно по това време”. На 187-ия километър на Ленинградското шосе волгата по неизяснена причина навлиза в насрещното платно и и се забива в идващия камион. Последният филм на Шепитко довършва съпругът й - Климов. По екраните излиза през 1982 , наречен просто "Прощаване"... Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.