Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Франко Неро / Franco Nero

Дата на раждане - 23.11.1941
Място на раждане - Сан Просперо, Парма, Италия

Франческо Спартанеро, или Франко Неро, е роден на 23 ноември 1941 в Сан Просперо - Парма, Италия. Израсъл в семейството на строг полицейски сержант, Неро е на шест години, когато за първи път се качва на сцената. Учи икономика и търговия в Миланския университет, като по същото време започва да се снима в популярни италиански фоторомани. Това му дава шанс да получи малка роля в „La Celestina” (1964) на Карло Лицани. Работи като фотограф, когато е открит за киното от режисьора Джон Хюстън, който го избира за ролята на Авел в „Библията” (1966). В средата на 60-те години спагети-уестърните се превръщат в световен феномен и през 1966 Неро получава главната роля в италианския уестърн „Джанго”. Едноименният герой и жанрът уестърн са това, с което Неро е запомнен най-много, въпреки че като актьор той обича да приема предизвикателства и да играе във филми от всички жанрове. През 1967 Неро се снима в холивудската продукция „Камелот” (като Ланселот), където се среща с актрисата Ванеса Редгрейв и двамата остават заедно дълги години. В края на 60-те и началото на 70-те години Неро се снима в няколко класически спагети-уестърна и италиански криминални трилъри. Това му носи голяма популярност, но актьорът се стреми да разнообрази репертора си, като често играе и в проблемни филми — „Денят на кукумявката” (Il Giorno Della Civetta, 1967) на Дамяно Дамяни, „Битката за Неретва” (Bitka Na Neretvi, 1968, Югославия) на Велко Булайч, френско-испанския „Тристана” (Tristana, 1970), на Луис Бунюел. С възникването на политическото кино Неро става един от най-изтъкнатите актьори на това направление — с филми като „Бог с нас” (1969) на Джулиано Монталдо, „Изповедта на полицейския комиар пред прокурора на Републиката” (Confessione Di Un Commissario Di Polizia Al Procuratore Della Repubblica, 1971), „Следствието е приключено: забравете”(1973) - отново на Д. Дамяни, „Убийството на Матеоти” (Il delitto Matteotti, 1973) на Флорестано Ванчини, „Мусолини — последното действие” (Mussolini: Ultimo Atto, 1974) на Карло Лицани. Но паралелно с това и след залеза на политическото кино, Неро започва да се снима и продължава да участва в много чисто развлекателни и касови филми, които редува с ленти на големи режисьори — „Триумфалният марш” (Marcia Trionfale, 1976) на Марко Белокио, „Червените камбани” (1982, СССР и Мексико) на Сергей Бондарчук, където играе прочутия американски репортер Джон Рийд, „Querelle”, (1982, ФРГ) на Райнер Вернер Фасбиндер. През 1992 Неро играе в холивудския блокбъстър „Умирай трудно 2” и до края на века не показва никакви признаци за намаляване на темпото. През последните 40 години Франко Неро е играл всякакви възможни герои във филми от 35 различни националности – от руски до американски, през египетски до израелски, с общо над 150 роли. През последните години актьорът, който отдавна се е наложил в световното кино като опитен професионалист, предпочита да се снима в поддържащи роли в по-малки, независими филми. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.