Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Николай Караченцов / Nikolai Karachentsov

Дата на раждане - 27.10.1944
Място на раждане - Москва, Русия

Николай Караченцов е роден на 27 октомври 1944 г. в Москва, в семейството на художник-график, който дълго работил за списание "Огонек", и балерина. Още съвсем малък, Николай открива за себе си света на театъра. По това време майка му завършва ГИТИС и едновременно с това като балетмайстор поставя спектакли в най-големите музикални театри на страната. Често на репетициите с нея ходи и малкият Коля. Неповторимият дух на театъра и красотата на балетното изкуство бързо завладяват момчето. Коля решава да стане танцьор. Но майка му е на мнение, че тази работа „не е за момчета" и с доста труд успява да го откаже от балета, насочвайки го към спорта. Но влечението към пластиката и танците си останали завинаги в Николай. В 10-и клас Караченцов започва сериозно да се готви за постъпване в един московски ВУЗ, но това съвсем не е театралният институт. По същото това време към Централния детски театър е създадена група „Актив", чиито членове са набирани от ученици в московските гимназии. В задълженията на „активистите" влизали дежурства в сградата на театъра и следене за спазването на реда сред учениците. В компанията на свой приятел, в „Актив" попада и Николай Караченцов. Животът отново го сблъсква с театъра. Благодарение на появилата се възможност, Николай не само се запознава с целия репертор на ЦДТ, но и изслушва целия цикъл лекции за ученици, водени от най-известните актьори по онова време: Ефрос, Марков, Филипов и др. Дори и да не свързвали професионалния си живот с театъра, слушателите на лекциите задължително го обиквали от все сърце. Скоро към ЦДТ е открито и самодейно студио за ученици и Караченцов е един от първите записали се в него. Ръководители на студиото били Печников и Минковская, които стават първите учители на Николай в актьорското майсторство. Той завинаги запомня вълнението от първата изиграна роля в спектакъла „Фигаро". Тогава Николай взима твърдо решение да стане професионален актьор. През 1963 младият Караченцов издържа блестящо и трите изпитни тура и е приет в Школата-студио на името на В. И. Немирович-Данченко към МХАТ. Оттогава театърът става неизменна част от живота на актьора Николай Караченцов. Неговите учители - „старците" - професор Виктор Монюков, Василий Топорков, Василий Станицин, бързо забелязват таланта на начинаещия актьор. За първата си студентска работа - Дахно в "Метелица", Караченцов получава наградата „за най-добра мъжка роля". През 1967 Караченцов завършва с отличие школата-студио. Обикновено випускниците автоматично се разпределят в МХАТ. Но през 1967 в московския театър на Ленинския комсомол (от 1991 год. – „Ленком"), във връзка с напускането на главния режисьор Анатолий Ефрос възникват проблеми с актьорския състав. Новият главен режисьор се обръща към Школата на МХАТ с молба за помощ. За първи път в историята на школата - безпрецедентно изключение - десетте й най-добри възпитаници са изпратени в театъра на Ленинския комсомол. Така Николай Караченцов става акьтор в този театър и за 30 години творчество нито веднъж не „изменя" на „Ленком". Първите роли на Караченцов са още в постановките на „Ефрос”. С пристигането си през 1973, Марк Захаров преобръща живота в театъра. След успешната проба на Караченцов в първия спектакъл на Захаров „Автоград 21" (1973), режисьорът го кани за главната роля в следващата си постановка „Тил" (1974). Ефектът от спектакъла е като при избухнала бомба: остри реплики, непривично смел текст, нови постановъчни решения. Великолепно изиграният от Караченцов образ на Тил - шут, хулиган и бунтар – става кумир на съветската младеж през 70-те. „Тил" има зашеметяващ успех. Постановката е събитие в културния живота на съветското общество. Оттогава името на Николай Караченцов става известно по цялата страна. Не по-малък успех има актьорът и в следващата постановка на Захаров - „Юнона и Авос" (1981). Граф Резанов в изпълнението на Караченцов е ярък и харизматичен образ на пътешественик, романтик и авантюрист, човек мъжествен, волеви и в същото време раним и умеещ да обича. Създаденият от него образ е толкова хармоничен, че съвпадението на първите две имена на героя и актьора съвсем не изглежда случайно. И този спектакъл веднага се превръща в една от най-знаменитите московски постановки. „Революционният" дух - новият жанр „рок-опера" - превръща „Юнона и Авос" в класика и култов спектакъл през 80-те. Вече над 20 години „Юнона и Авос” се играе на сцената на "Ленком" и до днес винаги при пълна зала. В театъра Николай Караченцов изиграва десетки роли във всички жанрове: драми, мюзикъли, комедии, рок-опери. Героите му са съвършено различни характери, но винаги изразителни, запомнящи се. Всяка роля на актьора е „изживяна" и преминала през сърцето му. Във всяка има огромна концентрация на вътрешна енертия и талант. Актьорът започва да се снима през 1967 година. В продължение на няколко десетилетия Николай Караченцов е една от най-ярките звезди не само на театъра, но и на киното. Известност като киноактьор и наистина всенародна любов му носят ролите във филми като „Старший сын" (1975), „Собака на сене" (1977), „Трест, который лопнул" (1982). До 2005 г. Николай Караченцов продължава да е един от най-често снимащите се актьори, с над 100 роли в киното в произведения от всички жанрове: драма, приключения, комедия, криминални, исторические, музикални, детски филми и т.н. Актьорът е играл във филмите на повечето от най-известните режисьори в страната. Както при работата си в театъра, така и в киното, образите, изпълнени от Караченцов са разнопланови, различни един от друг. С еднакъв успех му се отдават както героичните любовници, така и психологически сложни характери. Всичките си „каскадьорски" трикове Караченцов винаги изпълнява сам, без дубльори! Сред най-известните филми, в които се е снимал актьорът, са: „Штрихи к портрету" (1967-1970), „Красная площадь" (1970), „Моя судьба" (1974), „Сентиментальный роман" (1976), „12-те стола " (1977), „Короли и капуста" (1978), „Приключения Электроника" (1979), ”Приключенията на Шерлок Холмс и доктор Уотсън" (1979), „Магарешка кожа" (1982), "Островът на съкровищата " (1982), „Юнона и Авось" – ТВ (1985), „Батальоны просят огня" (1985), „Человек с бульвара Капуцинов" (1987), „Дежа Вю" (1988), „Криминальный квартет" (1989), „Капан за самотни мъже (1990) и много други. Работата на Караченцов в киното не се ограничава само с непосредственото участие в снимките. Актьорът често е канен да озвучава чуждоезични филми. В частност, френският актьор Белмондо „говори" на руски изключително с гласа на Николай Караченцов. Талантът на Николай Караченцов е наистина разностранен. С неизменен успех сред зрителите се ползва и песенното му творчество. Актьорът сам изпълнява много песни отфилмите си, в това число и издадените на дискове: „Юнона и Авос" (1981); "Вечер современной музыки по стихи С. Есенина. Я московский озорной гуляка" (2000) и други. През февруари 2005 Николай Караченцов катастрофира с автомобила си и попада в болница с тежки травми. „Състоянието му е много сериозно, но има шансове”, обявяват лекарите. През следващата година актьорът преживя 28 дни кома, пълна парализа и загуба на говора, 3 сложни мозъчни операции с обща продължителност 10 часа... Днес, година и половина по-късно, Караченцов е много по-добре, ходи самостоятелно и вече – макар и трудно – говори. Лекарите правят всичко възможно за пълното му възстановяване, но не могат да дадат гаранция дали ще бъде в състояние да се върне отново на сцената. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.