Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Сергей Параджанов / Sergei Parajanov

Дата на раждане - 09.01.1924
Място на раждане - Тбилиси, СССР

(1924-1990) Вътрешната свобода и постоянната необходимост от овеществяване на мислите го доведоха до дълбоко личностно художествено творчество. Генетически обусловените и натрупани в течение на годините чувства, мисли и страсти донесоха на световното изкуство не само авангардните му произведения и уникалния киноезик на филми-шедьоври, но и събудиха за живот други страни на неговия талант. Той беше необичайно цялостен и органичен – в думите, в пластиката на движенията, в странностите на битието, в стила на писмата, в езика на киното, в полета на фантазията и в крайна сметка в целия си живот - маестро Сергей Параджанов. Сергей Параджанов се ражда в старо арменско семейство в Тбилиси през 1924 година. Между 1942 и 1945 г. учи във Вокалния факултет на Тбилиската консерватория и в Строителния факултет на местния ЖП институт. През 1949 си намира работа като асистент-режисьор в киевското киностудио „Довженко”, където работи до 1960 година; след това е бил режисьор в „Арменфильм” и „Грузия-фильм”. Междувременно през 1952 г. Сергей Параджанов завършва режисура във ВГИК. През 1964 г. снима филма „Сенките на забравените прадеди", който веднага го поставя в една редица с най-добрите световни режисьори. „Сенките..." шестват триумфално по света - двайсет и осем награди от международни кинофестивали в двайсет и една страни (и място в „Книгата на Гинес” по този повод), поздравителни и изпълнени с възхищение телеграми от Фелини, Антониони, Годар, Куросава. Още по-новаторска в изобразително отношение става следващата творба на режисьора-сценарист, „Цвят на нар”. В този филм, състоящ се от няколко миниатюри, Параджанов пресъздава биографията на арменския народен поет Саят-Нова на колоритния исторически фон в Средновековен Кавказ. „Цвят на нар", заснет в киностудиото „Арменфильм" през 1969 г., му носи и световна слава. Но режисьорът, който работи далеч от провъзгласения „социалистически реализъм” и е недолюбван от съветските власти, в крайна сметка заплаща за своята независимост. В продължение на 15 години съветската система се отнася жестоко с Параджанов, като напълно го отстранява от киното. През 1973 г. той е арестуван по изфабрикувано обвинение в незаконна търговия с икони и хомосексуализъм и прекарва следващите 4 години в изправителна колония със строг режим. В затвора отначало съкилийниците му го бият. Животът зад решетките на осъдените за хомосексуализъм не е лесен. Някои от „криминалните” пък са на мнение, че той е там, защото има намерение да снима филм за затвора. И все пак именно като осъден „хомосексуалист” Параджанов скоро се сдобива със забележителен авторитет. В зоната станало известно, че според една от точките в заключението на обвинението „режисьорът Сергей Параджанов изнасилил член на КПСС". При Параджанов се явила представителна делегация от най-влиятелните бандити и му били поднесени уверения в дълбока почит и уважение със следната формулировка: „Това, което ние правим на комунягите само на думи, ти си го направил на дело!”. Вдъхновен от това признание, Параджанов скоро превърнал тази точка от обвинителния акт в цял епос - той твърдял, че цял живот е мъстил на болшевиките и лично е изнасилил над 300 членове на КПСС. Вследствие на многобройните обращения на известни деятели на културата в защита на Параджанов, той е пуснат от затвора през 1977 г. Завръща се в Тбилиси, но не може да си намери работа. Следващите няколко години пише сценарии, рисува и прави знамените си пластични колажи. През 1982 г. отново го прибират в затвора, този път без каквото и да е съдебно дело. Освобождават го след 11 месеца. Всъщност Сергей Параджанов винаги е бил свободен. След второто му влизане в затвора го изключват от Съюза на кинодейците. При ареста изчезват седемнайсет негови сценария. Част от тях е конфискувана, очевидно от съображения, че „трябва да познаваме врага си". Други са прибрани от „приятели”, за да ги „запазят”. Параджанов не вижда повече нито един от тези сценарии, подписани с неговото име... С началото на перестройката отношението към Параджанов започва да се променя. През 1984 г. той поставя „Легенда за Сурамската крепост” в „Грузия-фильм”, а през 1988 г. – „Ашик–Кериб” по едноименната поема на М. Ю. Лермонтов. През 1989 г. Параджанов започва снимките на автобиографичния филм „Изповед”", но е принуден да прекъсне заради рязко влошаване на здравето си. По покана на френското правителство заминава на лечение в Париж. За нещастие, болестта рак вече е неизлечима. През юли 1990 г. Параджанов умира в Ереван и е погребан в столицата на Армения. Веднага след смъртта си той е наречен последния гений в киното на ХХ век и един от най-парадоксалните образи в съвременната култура. Световно признат режисьор и редови затворник в съветския ГУЛАГ, всеобщ любимец и петно в очите на ръководители от всякакъв тип, ироничен и безпощаден събеседник, едновременно сантиментален и раним човек – такъв ще запомним Сергей Параджанов. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.