Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Александър Абдулов / Aleksandr Abdulov

Дата на раждане - 29.05.1953
Място на раждане - Тоболск, СССР (сега Узбекистан)

Роден е на 29 май 1953 година в Тоболск, в театрално семейство. Баща му, Гавриил Данилович Абдулов, е създател и художествен ръководител на първия руски драматичен театър в Средна Азия, в град Ферган. Актьорската кариера на Александър Абдулов започва, когато той е на пет и заедно с баща си участва в спектакъла на Ферганския драматичен театър „Кремлевские куранты”. За Александър баща му винаги е бил и си остава главно действащо лице, а спомените за него – най-прекрасното нещо в живота му. Независимо че актьорската кариера на Абдулов била предопределена, в юношеските си години, той не мислел за нея - занимавал се с музика и спорт. Музикалните му кумири и тогава, и сега си остават „The Beatles”. Актьорът никога не криел това и в последния си авторски филм „Бременские музыканты и Кє” няколко пъти демонстрира любовта си към великите музиканти. В спорта Александър Абдулов се справял добре. Занимавал се професионално с фехтовка и получил званието „Майстор на спорта на СССР”. Дори искал завинаги да свърже живота си със спорта и постъпил във Ферганския физкултурен педагогически институт. Но само година по-късно вече бил на друго мнение, успешно се явил на изпити в ГИТИС и постъпил в класа на И.М. Раевски. През 1974 Марк Захаров забелязал талантливия младеж в дипломния му спектакъл и го поканил в театъра „Ленком” за главната роля в постановката по повестта на Б. Василиев „В списках не значился”. За този роля Абдулов получил наградата „Театрална пролет”. Тази роля предопределила и по-нататъшната му актьорска съдба. Характерни черти на артистичното дарование на А. Абдулов винаги са били сценичното обаяние, вътрешната и външна пластичност, мощният темперамент и самоиронията. Тези качества позволяват на актьора да създаде на сцената на „Ленком”-а поредица най-интересни образи, превърнали се във „визитна картичка” на театъра. Това са Хоакин („Звездата и смъртта на Хоакин Муриета” на Пабло Неруда), Фернандо Лопес и Човекът-театър (”Юнона” и “Авось” на Вознесенски и Ребников), Никита („Жестоки игри” на Арбузов), Трубецкой („Школа для эмигрантов”), Менахем Мендел („Поминальная молитва” на Горин). В театралната си работа А. Абдулов винаги поразява с непредсказуемостта в избора на роли и с мащабните характери на героите. За най-значителната си роля в театъра актьорът смята тази на Алексей Иванович в театралната версия на Марк Захаров по романа на Ф. М. Достоевски „Играчът” – в спектакъла „Варвар и еретик”. За тази си роля А. Абдулов е удостоен с премията на „Фонда на К. С. Станиславски” и с „Кристален Турандот”. Този персонаж той счита за много близък по дух на самия себе си. „По природа и аз съм играч”, казва актьорът. Непокорният характер на Абдулов предизвиква раздразнение в чиновниците от Министерство на културата, които често се опитват да забраняват постановки с негово участие и редовно задраскват името му от списъци с претенденти за награди. От средата на 70-те години А. Абдулов започва активно да се снима в киното. Тук проявява такива актьорски качества като тънък лиризъм и дълбочина на психологическото проникване в образа. Неговите романтични, умни и понякога малко тъжни герои в определена степен се превръщат в символ на поколението от 70-те и 80-те години на ХХ век. Но актьорът изобщо не се опитва да разчита само на тези свойства на таланта си. Напротив, старае се да разнообрази палитрата и играе най-разнообразни роли: от герои любовници до рязко характерни и дори гротескни персонажи. Широката известност и популярност идват при А. Абдулов след ролята на Мечока в телевизионния филм на Марк Захаров по знаменитата пиеса на Евгений Шварц „Обикновено чудо” (1978). В този филм А. Абдулов намира окончателния си актьорски почерк: ясно очертана форма, рязкост и известна ръбатост в характера на героя, великолепна пластика, ум и неповторима лирическа интонация. Досега актьорът се е снимал повече от 120 филма. Особено признание на зрителите получават такива негови герои като Митя в мелодрамата „С любимыми не расставайтесь” (1979), Никита в „Карнавал” (1981), Робер детектива на Ала Сурикова в „Търсете жената” (1982), лирическия герой Иван от „Чародеев” (1982) и др. Талантът на Александър Абдулов му позволява с еднакъв успех да изпълнява разнопластови роли, да се снима във филми от различни жанрове и режисьори. Играл е в комедии: „Формулата на любовта” (1984), „Самая обаятельная и привлекательная” (1985), „Анекдоты” (1990); драми – „Храни меня, мой талисман” (1986), „Леди Макбет Мценского уезда” (1989), „Над темной водой” (1992), „Тюремный романс” (1993), „Грех. История страсти” (1993); криминални и исторически филми: „Тайните на мадам Вонг” (986), „Десет малки негърчета” (1987), „Филер” (1987), „Гардемарины, вперед!” (1987). Значимо събитие в творчеството на А. Абдулов и руското кино като цяло става сътрудничеството му с режисьора Сергей Соловьов („Черная роза – эмблема печали, красная роза – эмблема любви”; 1989), а също и участието му във филмите на неговия учител Марк Захаров, когото актьорът нарича свой втори баща и „виновник” за всичко, което е постигнал в творчеството си. Отличната физическа форма позволява на А. Абдулов практически във всичките си филми да се справя без дубльори. На един кинофестивал той дори получава награда за най-добро каскадьорско изпълнение за „Убить дракона” (1988). В последните му ленти нагледно се вижда духовното усъвършенстване на актьора. Една от най-значимите му роли в края на ХХ век е тази на професор Каштанов във филма на Елдар Рязанов „Тихие омуты” (2000). През 2000 г. Абдулов дебютира в игралното кино и като режисьор (по-рано е снимал полудокументалния филм „Храм должен остаться храмом”) – с „Бременские музыканты и Кє”, мюзикъл по мотиви на известната приказка. Този филм се оказва един от най-скъпите проекти на руското кино. Снимките протичат в Русия (Москва, Санкт-Петербург, Калмикия), както и в други страни - Азербайджан, Египет, ЮАР и дори на остров Бали. При това не е похарчена нито копейка държавни пари. В своя филм Абдулов играе ролята на Шута, от чието име се води повествованието. В останалите роли са най-популярните имена на руското кино. С финала на филма, когато бременските музиканти се появяват на екрана с костюмите от „Клуба на самотните сърца на сержант Пепър” и отлитат с „Жълтата подводница”, А. Абдулов се обяснява в любов на „Beatles” и се покланя пред отишлия си ХХ век. За главна мисъл и дори девиз на своя филм А. Абдулов приема стиховете от известната песен: „Ничего на свете лучше нету, чем бродить друзьям по белу свету...”. Актьорското братство, приятелството, самоотвержеността за А. Абдулов не са празни думи, а жизнено кредо. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.