Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Милош Форман / Miloš Forman

Дата на раждане - 18.02.1932
Място на раждане - Чеслав, Чехословакия

Един от най-великите съвременни кинорежисьори е роден в еврейско семейство като Ян Томас Форман. По време на Втората световна война родителите му умират в нацистките концлагери, а малкият Милош израства по сиропиталища. Филмовото си образование получава в Академията по изкуствата "ФАМУ" в Прага. От средата на 50-те години на миналия век започва да се изявява като автор на сценарии, взема участие в създаването на програмите на знаменития чешки театър "Латерна Магика".

През 1963-а година дебютира като режисьор на документалния филм "Конкурс", възпроизвеждащ атмосферата на младежкото увлечение по джаза и почти гротескната картина на конкурс за любители на тази музика, оценявани от професионално жури. Първият игрален филм на Форман "Черен Петър" (1964) печели голямата награда на кинофестива в Локарно, шокирайки зрителите и най-вече шефовете на Чехословашката кинематография с документално пресъздадената атмосфера на безрадостния живот на хората от низините.

Разкрепостеният, на места импровизиран диалог и най-вече сериозното третиране на конфликта между поколенията превръщат тази и особено следващите творби на Форман: "Любовта на русокосата" (1965) и "Балът на пожарникарите" (1967) в революционно киносъбитие за Чехословакия, а младия режисьор - във всепризнат лидер на така наречената "чешка вълна" или "чешко чудо".

Подобно на своите съвременници и колеги (В. Ясни, В. Хитилова, Е. Шорм, И. Менцел и др.), Форман противопоставя на официално налаганата естетика на соцреализма опита и традициите на чешката литература (Я. Хашек, Б. Храбал, Й. Шкворецки), стремейки се да придаде на развиващото се в почти документална среда повествование метафоричен смисъл. Форман е упрекван от официалната критика в цинизъм и песимизъм заради сатиричното изобразяване на живота на обикновените хора в социалистическото общество.

Нахлуването на войските от Варшавския договор в Чехословакия през лятото на 1968-а година го заварва във Франция, където преговаря за осъществяване на новия си филмов проект. Милош Форман отказва да се прибере в родината си и остава на Запад, избирайки доброволно емигрантската съдба. После заминава за САЩ, където започва неговият триумфален възход към славата и световното признание.

Първият американски филм на Форман - "Излитане" (Taking Off, 1971) е отличен с награда на кинофестивала в Кан. В него режисьорът доразвива любимата си тема за конфликта между поколенията, започната още в чехословашките му филми. Следва документалната лента, която е епизод за спортистите-десетобойци от филма "През очите на осемте" (Visions Of Eight, 1972), посветен на летните олимпийски игри в Мюнхен.

В по-нататъшната си работа на американска земя, Форман все по-често прибягва до екранизирането на литературни шедьоври, оставайки верен на темата за несъвместимостта между поколенията и особено на пристрастията си към младежката контракултура. В някои от най-прочутите си филми той се изявява като изключително ярък изразител на протеста на младостта срещу лицемерието и насилието от страна на управляващата върхушка. Форман остава най-вече привързан към образите на обречени на поражение бунтари, нарушаващи общоприетите норми и традиции.

През 1975-а година светът е разтърсен от знаменития му филм по романа на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо" (One Flew Over The Cuckoo's Nest), който заслужено получава "Оскар" в най-важните категории. Четири години по-късно, Форман отново предизвиква фурор с филма си "Коса" (Hair, 1979), а после и с екранизацията на антирасисткия роман на Едгар Доктороу "Рагтайм" (Ragtime, 1981). През 1984-а големият майстор получава отново няколко награди "Оскар" наведнъж за поредния си шедьовър - "Амадеус", блестяща екранизация на едноименната пиеса на Питър Шафър. Тази велика кинотворба, посветена на двубоя между Гения (Моцарт) и Завистта (Салиери), ще остане сред най-върховите постижения на съвременната култура в опита й да представи непримиримия и вечен конфликт между посредственността от една страна и разкрепостеното новаторство, от друга.

Пет години по-късно излиза филмът "Валмон" (Valmont), който пък е направен по мотиви от епистоларния роман "Опасни връзки" на Шодерло де Лакло. Тази продукция обаче остава в сянката на пожъналия огромен успех филм на британския режисьор Стивън Фриърс "Опасни връзки" с Мишел Пфайфър, Глен Клоус и Джон Малкович. След неколкогодишно принудително бездействие, Форман реализира противоречивия си филм "Народът срещу Лари Флинт" (1996), който е отличен със Златна мечка на Берлинале '97. В "Човек на луната" (1999) големият майстор дава възможност на нашумелия Джим Кери да представи и драматичната страна на невероятния си комедиен талант. Неговото превъплъщение в образа на легендарния телевизионен комик Анди Кауфман е сред най-големите достойнства на филма на Форман.

От 1975-а година Милош Форман преподава в кинофакултета към Колумбийския университет. В личния си живот има три брака - с чешките актриси Яна Брейхова (1958 - 1962) и Вера Кресадлова (1964 - 1999, от която има две деца, синове-близнаци, днес актьори), както и с чешката сценаристка Мартина Зборилова от 1999 г. до смъртта си на 13 април 2018 г., от която има още двама сина - Андрю и Джеймс, кръстени на Анди Кауфман и Джим Кери.

Милош Форман е американски гражданин от 1975 г.
Copyright © 2018 Dir.bg.