Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Теди Москов / Tedy Moskov

Дата на раждане - 07.10.1960
Място на раждане - София, България

Български театрален, телевизионен и кино-режисьор, роден през 1960 г. в София. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ (1985) и специализира драматична режисура в "Academia d'Arte Draatico" в Рим (1992). Основател и режисьор на театър "Ла Страда". Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу "Улицата", което е отличено със "Златна роза на критиката" в Монтрьо през 1996 г. От 1995 г. поставя и в немски театри (“Спящата красавица” в Щутгарт, “Кралският елен” в Дармщат, в момента подготвя “Мъртви души” по Гогол). През 2002 засне игралният филм “Рапсодия в бяло”. В момента във Военния театър върви постановката му “Фантасмагории”. Вие също го познавате – дори и да сте сред онези 90 процента от населението, които стъпват в театър епизодично или никога. Защото колкото и малко да бяха на брой предаванията, излъчени по държавната телевизия на шоуто “Улицата”, трудно ще се намери някой, на който да не му става смешно само като се сети за него. А ние по-добре да дадем думата на колегите, критиците, героите от Улицата, самият Теди Москов и разбира се, зрителите. Критиката: “Стефан Москов се обозначи в театралното пространство още с “Ромео и Жулиета” в Младежкия театър, а по късно с бляскавото си откритие “Улицата” (първо в театрален, а после и в телевизионен вариант) и с “Мармалад”. Улицата: Тате, кога ще ходим на море? – През зимата, тате. Зрител: Всяка Нова година буквално съм се насирал от смях с тея келеши. Критиката: “Името на Теди (Стефан Москов), нашумя главно чрез телевизионното предаване “Улицата”, станало част от новогодишните програми на Националната телевизия през 90-те то най-добрата им част. Разбира се, това е най-малкото, което Теди Москов направи за българския зрител. Той е след малцината, които преобърнаха представите ни за театър. През изминалите години неговите спектакли са сред най-атрактивните в театралното ни битие”. Камен Донев, актьор: Най-хубавото, изненадващо нещо, при Теди е, че той винаги те хвърля в чуждо море. Никога не залага на старото, провереното, да не говорим за рафинираното, шаблонното. Напротив, с него раотата винаги е “колумбовско” преживяване и затова аз съм безумно щастлив. Всяка вечер се чувствам като мореплавател, човек който пътува нанякъде и иска да открие някаква земя. Улицата: Тате, кога ще порасна? – Еба ли му майката, тате. Зрител: Иска ми се да има такива предавания като някога, които да те накарат да се смееш от началото докрай и да не те пускат с дни. Много рядко се случва обаче...А нали това е кефа от гледането на ТВ - да те накара да забравиш ежедневните си проблеми и да се отпуснеш Критиката: “Собствен сценичен стил, естетически и тематични открития, бляскаво чувство за хумор – това са само щрихи от “запазената марка” на Стефан Москов. Като режисьор в “Ла Страда”, името му стана (не)видим знак на театъра чрез Улицата, която се появи първо на негова сцена”. Христо Гърбов, актьор: Теди има изключителна фантазия, с него имаме горе-долу еднакъв вкус за нещата, които той прави и иска от актьорите. Допълваме се и винаги мога да играя с тотална енергия в неговите спектакли. Улицата:Тате, защо мама винаги излиза от стаята? – Щото, тате много пърди... Зрител: Аз уважавам най-много този тип с очилата, който обеснява че е даскал и че боя изгражда. Критиката: “Пиесите, режисирани от Теди Москов, винаги предизвикват интереса на публиката, при това в широк възрастов диапазон. И този път режисьорът остава верен на своя тънък усет да скицира нещата от живота с хумор и гротеска, с абсурди и клоунади. Във "Фантасмагории" сценичните ефекти са значително по-оскъдни от тези в "Комедия на слугите". Сценографията от началото до края на представлението остава една и съща и се разчита изцяло на актьорите, връзките и фантасмагориите между тях. Акцентирано е на нещата от живота с ирония към романтизма, в неговия често срещан шаблонен контекст” Стефан Вълдобрев, актьор: Не спира да ме изненадва амбицията му всяко следващо нещо да е на по-високо ниво. Обикновено творецът/човекът стигат някаква бариера, след което започват да го карат по инерция. А при Теди е точно обратното. За мен “Комедия на слугите” стои по-високо от “Майсторът и Маргарита” и съм сигурен, че следващият му спектакъл ще бъсде още по-добър. Ето това ме изненадва – и то приятно, защото хората като Теди са много малко в България. Улицата: Тате, ти що пърдиш? – Щото майка ти готви буламачи, тате. Зрител: Обичам културата и Бахура еййй на т'ва колко съм се смял... За Лафазанов спор няма. Направо е от най-великите комици. Той и Христо Гърбов са ме попикавали от смях. С часове не съм можел да си взема въздух. Критиката: Собствен сценичен стил, естетически и тематични открития, бляскаво чувство за хумор – това са само щрихи от “запазената марка” на Стефан Москов. Като режисьор в “Ла Страда”, името му стана (не)видим знак на театъра чччччччччрез Улицата, която се появи първо на негова сцена”. Стефания Колева, актриса: Теди винаги е адски любопитен и провокативен. Страхонно щастие и привилегия е да участваш в негов спектакъл. Критиката: “Стъпил сред потока на непосредствено произтичащото той ведро преобръща и банализира обзи, стойности, смисли, доскоро приети за възвишени и ценни. На “Улицата” има всичко. Фойервеките от ситуации и епизоди слепват парчета от мизерия, модели за поведение, езикови игри, кинотипажи, от разни идентификации на уличния оитател с медийни образи-кумири, чийто сияния ослепяват мечтите му Улицата: Не мо'а 'а ги понасям тия пешеходци. Е то'а го дебнем от четвъртък. Ша ми падне, нема къде да 'оди - требе 'си купи 'леб от отсреща. Физиономията му е зверска. Зрител: Любими моменти от него - какво ли не - за чешитите даскали, за бахура, за епизодите с трабанта, половинчатите истории, какво ли не... Критиката: “Гледах филма "Рапсодия в бяло" на режисьора Теди Москов два пъти. Първият път със зрители. На места залата избухваше в такъв смях, че не можеше да се чуе какво става по-нататък. И аз се хилих до пръсване. Ама наистина си е много смешно”. Улицата: Вчера ме питат искаш ли да ти купя мерцедес, а аз седя и мълча. Кат' пукел. Теди Москов: "Смея се на неща, които натъжават. Комедия и трагедия вървят в една крачка. Критиката: “След прожекцията излязох прочистена от обществените токсини, лъчезарна, ведра, истински забавлявала се, уверена, че смехът е начинът да останем живи в онова бяло петно между Румъния и Гърция”. Теди Москов: “Това е филм за борбата със страшния непобедим враг - баналността в живота. Прокрадва се чеховска провинциална безнадеждност, разчупена от резки обрати на чаплиновски хумор. Един поклон пред нямото кино и Чехов". Критиката: "Рапсодия в бяло" е разказ за изгубените поколения на една изгубена държава. Потискащо, особено ако ти остава още време за живеене в същата държава. Филмът е далеч от психологическия реалистичен разказ. Действията се случват, водени единствено от прищевките на разказвача. Така избраната стилистика изключва въпроси от рода на "защо героят постъпи така, след като...", които най-често се отправят към драматургията на българските филми. Героите не са толкова човеци, колкото се водят по логиката на Уди Алън "и тогава аз нарисувах една алегория". При този принцип едноплановостта не дразни, а конфликтите се раждат от сблъсъка на "едното" с "другото". Теди Москов: Това е историята на една жена, но не съвсем жена. Не съвсем, защото е смешновато дебеличка. Защото е клоун, а жената-клоун е много тежка работа. През цялото време клоунът пречи на жената, а жената - на клоуна. Как и кога тези две страни ще сключат примирие, ще се обединят, за да свършат нещо заедно?! Това е един от въпросите, на който ще отговоря. Въобще всичко в живота на тази героиня е не съвсем. Работи като актриса, но не съвсем. Изиграва ролята на своя живот, но не съвсем. Накрая загива, но не съвсем. (Нарочно пиша със загадки, за да гледате филма.) Критиката: А отговорът на въпроса, доколко дебютът в игралното кино на Теди Москов прилича на телевизионното предаване "Улицата", ми се струва излишен и напомня времегубене с главоблъсканицата "Открийте деветте разлики". Да, има много общи елементи между "Улицата" и филма, но това не ги прави идентични. Има много общи елементи и между театралните спектакли на Москов и "Рапсодията", има дори цитати. "Рапсодия в бяло" е блестящо екранизиран театър, като силата му е именно в симбиозата на двете форми на изразяване. Зрител: Вярвате ли ми, че чаках Нова година само заради Улицата? Гледала дъм ги всиччччките, даже наизуст знам репликите. Гледах ги още като ги пуснаха по “втора”, после започчччнаха да ги дават само по Нова година, после ги намалиха на половин час, а сега вече не ги дават . Критиката: “Това е начинът на разказване на Теди Москов, вечната игра, разбъркването, жмичка със самия себе си, удряне по гърба и изкрещяване на "ти гониш", това е неговият стил. И както казва Аки Каурисмаки в едно интервю, "Когато човек намери стила си, трябва да прави всичко възможно, за да го запази. Втори собствен стил няма." Зрител: Има още една заснета “Улица”, обаче умните глави в БНТ не пожелаха да я купят миналата година. Критиката: Има тъга, забавление от дистанция в новото представление на Теди Москов. И апология на изкуството. Има скепсис, разочарование, отврaщение, познати трикове, повторения, уморени шеги, дори назидателност. И упование в творящия човек. Има забавление с театралния език, превръщайки го в предмет на спектакъла, демонстрирайки как се създава образ на сцената. И дълбока вяра, че Изкуството може да спасява. Вяра, която подрива дистанцията, иронията, с която са разиграни "фантасмагории"-те на днешния човек. Може и да не е за вярване, но тя извира от дълбокия кладенец на романтичната убеденост в творческите възможности на човека. Теди Москов: (по повод предложението на Военния канал отново да прави “Улицата”) Твърде вероятно е това да се осъществи. Сигурното е, че Теди Москов ще продължава да изненадва, разсмива и забавлява зрителите, докато те се чувстват свободни в емоциите си. Зрител: На мен всъщност ми ставаше и мъничко тъжно, когато гледах Ули-ца-ца-ца-ца-та. Нет Фокус
Copyright © 2018 Dir.bg.