Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Роб Райнър / Rob Reiner

Дата на раждане - 05.03.1947
Място на раждане - Бронкс, Ню Йорк, САЩ

Синът на многократния носител на награди и майстор на комедията Карл Райнър, роденият на 5 март 1947 г. Роб Райнър, израства в същия квартал на Бронкс, където живеят бъдещата му съпруга Пени Маршал и най-добрият му приятел Били Кристъл, и стига до успеха по почти същия път, който по-рано е изминал и баща му – първо комик в клубове, сценарист на TV шоута като "Romp" (ABC, 1968) и "The Summer Smothers Brother Show" (CBS, 1968). След това като играе на големия екран в два филма, снимани от баща му ("Enter Laughing" 1967; "Where's Poppa?" 1970). Преждевременно оплешивелият актьор с наднормено тегло дебютира и в телевизията в "Семейство Партридж" (ABC) през 1970. Славата чука на вратата му следващата година, когато Норман Лиър го избира за ролята на Майк Стивик, либералния зет на Арчи Бънкър, в класическия сериал от 70-те "All in the Family" (CBS). Огромният успех на шоуто се дължи до голяма степен и на неговия безцеремонен, понякога скандален хумор, и той остава в "All in the Family" от 1971 до 1978, печели две награди Emmy (нищо особено в сравнение с десетте на баща му), преди да напусне, за да се заеме със собствени проекти. Райнър създава няколко ТВ сериала с кратък живот и играе в четири незапомнящи се филма, преди шеметния си режисьорски дебют (той е и сценарист) с днес култовия "Това са Spinal Tap" (1984) - псевдодокументален филм за несъществуваща рок-група, който пародира благоговението на някои филмови дейци към рок-звездите. Самият той поема ролята на режисьора "Мартин ДиБерги", откровена подигравка с Мартин Скорсезе в "Последният валс" (1978). Сатирата получава повсеместно отлични оценки от страна на критиката, макар че за мнозина все още е трудно да приемат популярния комедиен актьор като режисьор на сатира. Следващият му филм - "The Sure Thing" (1986) was utterly predictable, Райнър's less distinctive but pleasant follow-up to "Spinal Tap" was an amiable teen road movie that evoked screwball comedies of old, setting the tone for his sharply funny, ostensibly adult feel-good fare to come. "Stand By Me" (1986), един от най-добрите филми на Райнър, отбелязва първото му сътрудничество със Стивън Кинг, чиято новела "Тялото" е в основата на сценария. С гласа зад кадър на Ричард Драйфус и с много добрата игра на младите Уил Уитън, Ривър Финикс и Кийфър Съдърланд филмът пресъздава изпълнена с носталгия картина на Америка от 50-те години в историята на четири момчета, които научават ценни уроци за живота, докато търсят трупа на тийнейджър. Режисьорът продължава да утвърждава репутацията си на един от най-стабилните комерсиални творци в Холивуд и с дебюта си като продуцент в "The Princess Bride" (1987) - дяволита приказна история, демонстрираща неговата разностранност в съвсем различен жанр. Райнър е съосновател на Castle Rock Entertainment през същата година, в която прави най-големия си хит – романтичната комедия "Когато Хари срещна Сали…" (1989). Филмът се радва на много голям успех, въпреки мнението на някои критици, че е откраднал от чувствителността на Уди Алън в „Манхатън” - безумно обвинение, имайки предвид, че и Райнър е кореняк нюйоркчанин. В следващия си филм режисьорът се връща към творчеството на Стивън Кинг, като през 1990 пренася на екрана романа "Мизъри" по много добър начин и с помощта на наградено с „Оскар” изпълнение на Кати Бейтс. Първото сътрудничество на Райнър с драматурга Арон Соркин му носи и първата номинация за „Оскар” (в категорията „Най-добър филм”) до момента - като един от продуцентите на военната съдебна драма "Доблестни мъже" (1992), адаптация по пиесата на Соркин. Прибягвайки за първи път до суперзвездна актьорска група (Том Круз, Джак Никълсън, Деми Мур), режисьорът успешно разгръща историята и извлича най-доброто, на което са способни актьорите. Този блокбъстър маркира края на една забележителна поредица от успехи – сред първите седем филма на Райнър няма нито един провал. Следва катастрофата "North" (1994) - историята на едно хлапе (Илайджа Уд), което се опитва да се разведе с вечно заетите си родители – толкова сбъркан филм, че известният критик Роджър Еберт му дава „0” звезди, определяйки го като "едно от най-неприятните, изкуствени и прекалени преживявания, които съм имал в киното." Райнър си връща достойнството с "Американският президент" (1995) - подписана от Соркин романтична комедия в стила на Франк Капра за овдовял президент (Майкъл Дъглас), запленен от очарователна лобистка (Анет Бенинг). Интелигентният сценарий, майсторската игра на двамата основни актьори, както и участието на звезди във второстепенните роли (Ричард Драйфъс, Майкъл Дж. Фок и Марти Шийн) помагат на не особено достоверната история да зазвучи правдиво. Следва "Ghosts of Mississippi" (1996), базиран на истински случай с дълго отлагана присъда над южняк расист за убийството на активиста на движението за граждански права Медгар Евърс. Упи Голдбърг е отлична като вдовицата на Евърс, а Джеймс Удс е дори още по-добър като застаряващия убиец. За нещастие, този амбициозен филм страда от холивудски ревизионизъм и липса на острота, която би го превърнала във въодушевяващ химн на справедливостта, заради която е създаден. Райнър застава пред камерата, за да играе първата си роля в киното от 10 години – във филма "Изхвърли мама от влака" (1987). Това е времето, когато за сметка на намалелите му режисьорски задължения актьорските му изяви зачестяват. Партнира си с Мерил Стрийп в "Поздрави от Холивуд" (1990) на Майк Никълс, който го взима и в следващия си филм "Относно Хенри" (1991) и в „Първични цветове" (1998). Появява се в режисьорския дебют на брат си Лукас Райнър, "The Spirit of '76" (1990), и играе най-добрия приятел на Том Хенкс в "Безсъници в Сиатъл" (1993), на Нора Ефрон. Страхотен е като коварния ТВ началник в „Ед „Телевизията” на Рон Хауърд, и играе себе си в "The Muse" на Албърт Брук. Това е преди за първи път да се появи като актьор и във филм, на който е режисьор – като най-добрия приятел на Брус Уилис в „Разделени заедно” (все през 1999), приличен филм, който все пак прави малко, за да разсее мнението, че последните творби на Райнър са лишени от свежестта и непредсказуемостта на по-ранното му творчество. Последният му режисьорски филм бе „Хората говорят” от 2005. През 2007 се очакват още два филма – приключенската комедия „The Bucket List” и военната драма от Ирак “Whiskey River”. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.