Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Дейвид Линч / David Lynch

Дата на раждане - 20.01.1946
Място на раждане - Мисула, Масачузетс, САЩ

Американският режисьор, сценарист и продуцент и завършил три висши образования – колеж по изкуствата във Вашингтон (живопис), академията за изобразителни изкуства във Филаделфия и кинорежисура в Лос Анджелис. Младият Линч бързо покорява кинематографичния Олимп. Още от края на 70-те се нарежда сред най-задълбочените киноизследователи на сферите на ирационалното и необяснимото.

За него рок-певецът Дейвид Бауи, снимал се във филма му “Дюн”, казва следното: “Сякаш наблюдаваш 14-годишно момче, на когото са разрешили да преустрои света за осем седмици”.
Той е един от най-прочутите и в същото време предизвикващи остри полемики режисьор, който често е смятан несправедливо за безжалостен човек, ненавиждащ всичко на този свят, включително и “проклетата Америка”. Но ако се опитаме истински да вникнем в неговите творби и се вслушаме в изказванията на хората, работили с него на снимачната площадка; режисьорът-мизантроп ще започне да ни изглежда като нежен лирик, склонен към сантименталност или като доверчиво дете, което иска да вярва в бялата магия, но така и не може да се отърси от витаещите в света сили на злото.

Неслучайно Дейвид Линч е смятан от едни за жесток циник, разобличител на консервативните морални ценности на американското общество “преди и след Рейгън” , а от други - за язвителен шегаджия, несериозен постмодернист, който просто се забавлява да ни плаши със своите обсесии. Още във филма му “Човекът-слон”, заснет през 1980 г., прозвучава програмната за режисьора фраза: “Хората се боят от онова, което не разбират”.

Дейвид Линч заслужено си спечелва славата на ненадминат майстор на мрачни, с оттенък на сюрреализъм фантазии. Някои от неговите видения понякога отблъскват със своята физиологичност, например отрязаното ухо в “Синьо кадифе” или пък откъснатата ръка, захапана от скитащо куче в “Диво сърце”.

За десетилетната си работа в киното той несъмнено овладява до съвършенство умението да представя двусмислеността на света, който ни заобикаля. Усилията му да покаже, че той съвсем не е такъв, какъвто изглежда, безспорно дават резултат. Неговите търсения се оказват много близки на склонните към саморефлексия европейци и обожаващите самосъзерцанието японци. Благодарение именно на световното си разпространение, филмите на Линч никога не претърпяват финансов провал, въпреки че съвсем не са лесни за възприемане.

На въпроса защо творбите на Дейвид Линч изглеждат толкова странни, интернет-страницата на режисьора отговаря: "Те изглеждат странни само на този, който задава такива въпроси!". И наистина, ако загърбим догмите на “нормалното” мислене, всеки от нас би намерил "нещо от себе си" както в “странностите” на агент Купър от "Туин Пийкс", така и в тези на Сейлър от "Диво сърце". Филмите на този необикновен режисьор са пътуване в полусън из нескончаемите лабиринти на човешкото подсъзнание...

Пълнометражният дебют на Линч "Гумена глава" (1978) е един от най-мрачните филми на 70-те години, в който е в състояние да ни вкара в дълбока депресия. Любопитното при него е, че е един от малкото режисьори-интелектуалци, който без да досажда на зрителя с патетизъм, съумява да поднесе философските си прозрения в жанровите рамки на масовата култура. Неговите филми са: детективски (сериалът "Туин Пийкс"); трилъри ("Синьо кадифе"), фантастични ("Дюн"), роуд-муви ("Диво сърце", “Проста история”), криминални драми “Мълхоланд драйв”.

През 1999 г. Линч шокира своите почитатели с филма “Проста история”, в който действително за пръв път се отказва от своите любими джуджета, паралелни светове, призрачни персонажи и цялата виртуозно визуализирана тайнственост, която си е негов патент. Разказаната история е действително проста – за онези исконни човешки отношения, каквито са дружбата, любовта, омразата, неразбирането. Линч показва, че може, ако поиска, да свали маската си на неподражаем мистификатор, но само за да ни предостави възможността сами да проникнем в мистерията на живота.

През 2001 година той осъществи киноверсия на един свой стар проект за телесериал "Мълхоланд драйв". В него отново Линч е познатият ни тайнствен мистификатор, разплитащ заплетените взаимоотношения между две приятелки, станали свидетели на загадъчно произшествие. Всичко отново си идва на мястото - Линч не излъгва очакванията ни за нещо странно и плашещо и заслужено получава в Кан наградата за режисура.

Най-големият му международен триумф е именно в Кан, но през 1990 г., когато получава “Златна палма” за филма “Диво сърце”, в който блестят със своите изпълнения Никълъс Кейдж, Лора Дърн, Уилем Дефо, Хари Дийн Стентън и други. Номинирани за “Оскар” в раздела за режисура са били някои от най-важните филми на Линч: “Човекът-слон” (1981), “Синьо кадифе” (1987) и “Мълхоланд драйв” (2002).

В личния си живот има 4 брака (последният е от 2009 година с актрисата Емили Стофъл), като от първите три брака има по едно дете - общо 3. Дъщеря му от първия брак Дженифър Линч е също кинорежисьор. Нейно дело е например изключително странният филм “Елена в кутия” (1993), с който тя доказва, че е усвоила уроците на гениалния си баща. Остин Линч, син от втория брак, е режисьор и актьор, появил се в епизод на "Туин Пийкс" през 1990 г. Райли Линч е син от третия брак, който през 2017 г. се занимава с постпродукцията на сезон 3 на "Туин Пийкс".
Copyright © 2017 Dir.bg.