Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Станислав Стратиев / Stanislav Stratiev

Дата на раждане - 09.09.1941
Място на раждане - София, България

Станислав Стратиев (псевдоним на Станко Стратиев Миладинов) е роден в София на 9 септември 1941 година. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работил е като фрезист в завод „Васил Коларов” (1962 г.), като журналист и редактор във вестниците „Народна младеж” (1964 – 1968 г.) и „Стършел” (1968 – 1976 г.). От 1976 г. до смъртта си работи в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”. За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958 г. във в. ”Средношколско знаме”. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна младеж”, „Стършел”, „Пулс”, „Стандарт”, „24 часа” и на списанията „Родна реч”, „Пламък”, „Септември”, „Театър”. Дебютът му в прозата с книгата „Самотните вятърни мелници” през 1969 г. е посрещнат възторжено от критиката. Станислав Стратиев е преди всичко драматург и автор на 13 пиеси и 11 белетристични книги, които са превеждани на почти всички европейски езици, плюс хинди, арабски, китайски и други. Най-популярни от пиесите му са „Римска баня” (1974), „Сако от велур” (1976), „Рейс” (1980), „Мамут” (1990). Стратиев беше най-„играният” по света наш драматург на всички времена. Негови произведения бяха превърнати в 1300 постановки в 45 страни на пет континента. От книгите му, в които най-силно личи иронията към абсурдите на живота, трябва да споменем "Самотните вятърни мелници", "Пътешествие без куфар", "Живот в небето", "Упражнения по другост", „Българският модел”. Поставяни са в СССР, Франция, Германия, Италия, САЩ, Унгария, Полша, Финландия, Швеция, Сирия, Гърция, Индия, Югославия, Китай, Куба, Мексико. Станислав Стратиев е носител на ІІІ награда на V Национален преглед на българската драма и театър; негова е и ІІ награда от VІ Национален преглед на българската драма и театър. През 1990 г. за „Животът, макар и кратък” Стратиев получава във Франция наградата за европейска драматургия, а през 1993 г. за „От другата страна” – наградата на ВВС за драматургия. Връзката на Станислав Стратиев с киното се изразява в 7 реализирани филмови сценарии, сред които и култовият „Оркестър без име" (1979) - един от най-касовите български филми след „Козият рог” и „Хан Аспарух”. „Кратко слънце" (1978) – филмът, режисиран от Людмил Кирков, който най-директно каза някои неудобни истини в лицето на тогавашната власт още преди началото на всякакви „перестройки”, в онези години бил подложен на „най-драстични фризьорски акции”, по думите на Павел Попандов.. „Кратко слънце" остава на екран една седмица, след което е свален, защото „не отговарял на тогавашната действителност”. „Въпреки, че беше направен по действителен случай", допълва актьорът. На коректорски намеси е подложен и "Равновесие", отново режисиран от Людмил Кирков. Историята с "Равновесие" е доста по-комична - просто му отрязват финала, който всъщност осмисля целия филм. „Но пък примери с обезсмислящи финали - с лопати да ги ринеш”, продължава Павел Попандов. "Отрязания край на "Равновесие" видяхме чак на самия Московски фестивал - един от най-престижните филмови фестивали в света. Седяхме в залата заедно с Гец и не можехме да повярваме. Решихме, че има технически проблем и нещо е станало с лентата.” Независимо от всичко филмът взима „Сребърна награда”. Последният филм по сценарий на Стратиев е българо-френската продукция „Посетени от Господ" (2001) на режисьора Петър Попзлатев. Най-видният български драматург от втората половина на ХХ век умира внезапно през 2000 година. Нет Фокус
Copyright © 2017 Dir.bg.