Биография

Джеймс Дийн (08. 02. 1931 - 30. 09. 1955) Неговият кратък живот и трагична гибел го превърнаха в романтичен мит и безпрецедентна култова фигура за Америка. Сам по себе си животът му не изглежда изключителен. Роден е на 8 февруари 1931 г. в Мериън, щата Индиана. През 1940 г. майка му умира от рак, което нанася тежка психична травма на 9-годишното момче. Учи в Калифорнийския университет, участва в театралната трупа на Джеймс Уитмор. Когато смъртта го застига при автомобилна катастрофа той оставя 3 филма - "На изток от рая", "Бунтовник без кауза" и "Гигант", в които е изиграл главни роли, но само първият от тях е успял да премине по екраните на САЩ до момента на трагедията. През 1951, пристигайки в Ню Йорк, Дийн се опитва да работи в театъра и получава роля в пиесата "Вижте ягуара". Съдбата го отвежда в знаменитото "Актърс студио" на Ли Страсбърг и Елия Казан, където може да наблюдава отблизо възхода на своя кумир Марлон Брандо, чиято походка, начин на държане и жестикулация се опитва да усвои и той самият. Започва да се появява в телевизионни постановки, играе в бродуейския спектакъл "Аморалният" (1954). После преминава през кастинг за киностудията "Уорнър брадърс", снима се в три филма и ... загива нелепо в катастрофа. В първия от тези филми (На изток от Рая, East Of Eden, 1955), за който е поканен лично от Елия Казан играе ролята на младеж, опитващ се да спечели любовта на баща си и да върне майка си, която отдавна е напуснала семейството. Беспрецедентната искренност и емоционалност на героя, осъзнаващ дълбоката пропаст между поколенията и неспособен да приеме грубостта и лицемерието на живота разтърсват младежта на 50-те години и превръщат Джеймс Дийн в емблема на новото изгубено поколение на Америка. Номиниран е за "Оскар" за поддържаща роля. "Бунтовник без кауза" (Rebel Without A Cause, 1955) на режисьора Никълъс Рей е приет също така възторжено и от критиката, и от публиката. А в "Гигант" (Giant, 1956) Дийн представя еволюцията на героя, завоювал вече положение в обществото и заплащащ за това с жестоко отчуждение и самота. Трагичният финал на този филм въздейства много силно върху американската аудитория през 50-те години и завинаги превръща Дийн в обект на преклонение от младите хора включително до наши дни. След смъртта му режисьорът Джордж Стивънс получава заплашителни писма от негови обожатели да не изрязва нито един кадър от филма преди да излезе на екран. Посмъртно отново е номиниран за "Оскар" за най-добра мъжка второстепенна роля в "Гигант" За краткия живот на Дийн са написани безброй книги, спомени, изследвания, а хиляди негови поклонници продължават да ходят на поклонение на неговия гроб в Индиана всяка година. През 1976-а е излъчен телевизионния филм "Джеймс Дийн" по книгата на неговия приятел Дж. Баст. На актьора са посветени още няколко документални филми. Знаменитият режисьор Робърт Олтман също му посвещава своя филм "Върни се Джими Дийн" (1982).

Филмография