Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Жан-Пол Белмондо / Jean-Paul Belmondo

Дата на раждане - 09.04.1930
Място на раждане - Париж, Франция

Жан-Пол Белмондо е роден в Париж на 9 април точно преди 70 години. Той е син на известен скулптор. Имал щастливо детство, след което си избрал актьорската професия. Завършил специалност драматично изкуство към Консерваторията на Париж. Отначало бил театрален актьор, а с навлизането на Новата вълна във френското кино, която слага край на епохата на зализаните филмови красавци, е забелязан най-напред от Жан-Люк Годар. Той му поверил главната роля в своя шедьовър «До последен дъх» (A Bout De Souffle, 1959), а после и в друг етапен свй филм “Лудият Пиеро”. Този ранен период в кариерата на Белмондо е най-интересен. Снима се много във филми на големи режисьори, като Клод Шаброл, Питър Брук, Виторио де Сика, Ж.П.Мелвил и др., постоянно състезавайки се със своя стар приятел Ален Делон. Двамата дълго време са сред най-ярките френски актьори на своето поколение. Постепенно Белмондо се отдава на роли в по-динамични, приключенски филми, позволяющи му да демонстрира физическите си качества. Почти винаги сам изпълнява и най-сложните каскади. Успява с чудесното си чувство за хумор и самоирония да направи запомнящи се филми, като «Човекът от Рио» (L'homme De Rio, 1964) и «Великолепният» (Le Magnifique, 1974) на Филип де Брока, «Крадец» (Le Voleur, 1967) на Луи Мал, «Чудовището» (L'animal, 1977) на Клод Зиди и «Грабеж» на (Hold Up, 1985) Александър Аркади. Снима се в серия продукции с полицейско-ганстергски сюжети - «Страх над града» (Peur Sur La Ville, 1974), «Ченге или негодник» (Flic Ou Voyou, 1979), «Професионалистът» (Le Professionel, 1981). Но Жан-Пол Белмондо разбира, че касовите роли едва ли ще му осигурят място в пантеона на киноизкуството на ХХ век. Затова от време на време рискува, за да се снима в некомерсиални продукции, като антивоенния филм на Анри Верньой «Уикэнд в Зюйдкот» (Weekend At Dunkirk/Weekend A Zuydcoote, 1965), романтичната мелодрама на Франсоа Трюфо «Сирената от Мисисипи» (La Sirene Du Mississippi, 1969), антимафиотския трилър на Клод Шаброл «Доктор Попол» (Docteur Popaul, 1972), биографичната драма на Ален Рене «Стависки» (Stavisky/L'empire d'Alexandre, 1974). Напълно преобразен е Белмондо във филма «Галеник на съдбата» (Itineraire D'un Enfant Gate, 1988), за който е отличен с награда «Сезар», а също и в «Непознат вкъщи» (El Inconnu Dans La Maison, 1992), «Клетниците» (Les Miserables, 1995), «Дезире» (Desire, 1996). Ролите му в тези филми го представят като действително зрял, осъзнаващ истинското си значение на голям актьор. След като купува парижкия театър «Вариете», Белмондо все по-често се появява на сцената. Както сам споделя, не би искал да приключва кариерата си в киното, като “летящ дядка”. Но не би имал нищо против сериозните роли на възрастни хора. През лятото на 2001-а година Белмондо получава исхемичен инсулт, след който онемява и се обездвижва. Много бързо обаче се възстановява, което изненадва дори виделите какво ли не лекари. На 30 декември 2002 г. неуморимият Жан-Пол се жени за бившата манекенка Нати, с която съжителствал от 13 години. Това е вторият официален брак на Белмондо. Първият, от който има две дъщери и син, е разтрогнат още през януари 1966 г. Нет Фокус
Copyright © 2019 Dir.bg.