Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

Ларс фон Триер / Lars von Trier

Дата на раждане - 30.04.1956
Място на раждане - Копенхаген, Дания

Датският режисьор и сценарист е роден в Копенхаген. В киноуниверситета попада под магическото очарование на добрата стара кинотехника и става фанатичен формалист. Заради прекалената му аристократичност и надменност получава на шега от приятелите си приставката "фон" към фамилията си. Задълбавайки се в алхимическата кухня на кинопроизводството, младият Ларс се интересува преди всичко от техническата страна на снимките и формалните причудливости на стила, демонстрирайки подчертана съсредоточенност върху детайлната разработка на всички елементи в кадъра.

Това отличава първите му късометражни творби "Градина с орхидеи" (1976) и "Ноктюрно" (1981). Среднометражната лента "Картини от освобождението" (Images of a Relief, 1982) е бароково упражнение, разиграно в препълнен с обломките на загиващ материален свят бункер, обитаван от деморализирани офицери-интелигенти, приличащи на нацисти. Още в този филм са концентрилани основните черти и стилни особености на първата, ориентирана към формалното съвършенство, трилогия на фон Триер. В нея той включва три филма, озаглавени с буквата "Е". В тях вниманието не е фокусирано върху актьорите, а върху прашния въздух на декаданса, с който са пропити отношенията между персонажите, облеклото им и пр. С една дума, всичко подклажда есхатологичния фатализъм на сюжета.

Пълнометражният дебют на режисьора е "Елемент на престъплението" (1984), който е уникален опит за смесване на две параноидални естетики: на немското експресионистично кино от 20-те години на миналия век и на американския "черен филм" от 40-50-те години. Този филм е триумф на визуалния стил, който в много отношения се гордее с най-великите постижения на европейското киноизкуство ("М" на Фриц Ланг, "Андрей Рубльов" на Андрей Тарковски и др.). "Елемент на престъплението" е отличен с Гран при за технически постижения на кинофестивала в Кан и бързо носи култово признание на своя автор.

Следващият "Е-филм" на фон Триер "Епидемия" (Epidemic, 1987, награда на техническата комиссия на МКФ в Кан) е мистична история за пропаднал в утробата на компютъра сценарий.

В екранизацията на нереализирания сценарий на великия датски кинорежисьор Карл Теодор Драйер - "Медея" (1988), фон Триер демонстрира поразително умение да си служи с ръчна камера и с метода на рир-проекцията, пренасяйки образи от античното изкуство и от току-що излезлия по европейските екрани последен филм на А. Тарковски "Жертвоприношението".

"Европа" (Europa, 1991, награда на журито на МКФ във Венеция) е последната творба от европейската трилогия на датския майстор. С него той потапя зрителите в дълбините на един от най-мрачните европейски пространствено-временни митове (Германия непосредствено след войната, година нула).

След края на цикъла си от Е-филми фон Триер декларира кардинална смяна на естетиката. Той обявява, че ще започне да прави нова трилогия, посветена на темата за "доброто". Но преди да пристъпи към реализация на своя замисъл, Ларс фон Триер заснема за телевизията шестчасовия минисериал "Кралството" (Riget, 1994), представляващ ироничен коктейл между черна комедия, сюрреализъм, филм на ужаса и производствен филм, действието на който се развива в огромна копенхагенска болница, над която тегне тайнствено проклятие, свързано с убийство. Този сериал веднага бе сравнен с "Туин Пикс" на Дейвид Линч.

След него през 1995 г. заедно с неколцина свои приятели Ларс фон Триер става инициатор на прочутата ДОГМА'95. Този манифест, напомнящ за 10-те божи заповеди, е своеобразен кодекс за честно правене на кино, продължаващо най-добрите традиции на френската "нова вълна", на "синема-верите" и въобще на изкуството, загърбващо тотално холивудските хватки за манипулиране на масовата аудитория.

А първият филм на Ларс фон Триер от новия цикъл, след който моментално е признат за един от най-великите "религиозни режисьори" на света, е покъртителната драма "Порейки вълните" (Breaking the Waves, 1996). За него Триер получава европейската награда за най-добър филм на годината, а изпълнителката на главната роля Емили Уотсън заслужено е обявена за най-добра актриса. Това брилянтно кинематографично изследване на темата за страданието и чудото е заснето в суперкрупни планове с ръчна камера от великия немски оператор Роби Мюлер, който преди това снима основно с Вим Вендерс. В новата, антитехницистка естетика фон Триер преуспява не по-малко, отколкото в естетиката от своя първи перфекционистски период.

Следва скандалният експеримент с филма "Идиотите", доразвиващ представата ни за Доброто чрез образа на Катрин в удивителното изпълнение на актрисата Бодил Йоргенсен.

С музикалната драма "Танцьорка в мрака" (2000) завършва и втората трилогия. В този потресаващ филм гениалността на Ларс фон Триер извира буквално от всеки кадър. Невероятна роля прави и певицата Бьорк. За тази си творба датският режисьор получава съвсем заслужено "Златна палма" в Кан и Европейската награда за най-добър филм на годината, а Бьорк е призната за най-добра актриса.

Най-загадъчният проект на фон Триер е започнатият още през 1992 г. филм "Измерение" (Dimension), за който датчанинът снима по 3 минути екранно време годишно. Намерението му е да приключи работата в 2024 г., при това на всяка цена. Той се е разпоредил в случай, че умре преждевременно, как да бъде заснета творбата му до края.

Ларс фон Триер e eдин от малкото съвременни европейски режисьори, който съвсем заслужено е смятан още толкова млад за "жив класик". Почти невозможно е да си представим киното на последното десетилетие на ХХ века без филми като "Европа", "Порейки вълните" "Идиотите", "Танцьорка в мрака". Всяко ново негово творение е очаквано с нетърпение по фестивалите, главно в Кан и почти винаги предизвиква спорове, а нерядко и скандали. Очаква се на предстоящия кинофестивал в Кан през май Ларс фон Триер да представи най-новия си филм "Догвил" (2003), в който главната роля изпълнява Никол Кидман.

От първия си брак, приключил през 1996 г. с датската режисьорка, актриса и сценарист Сесилия Холбек, има две деца. От 1997 г. е женен за тяхната бавачка - Бенте Фрьоге, от която има още двама сина.
Copyright © 2017 Dir.bg.