Звезди
Ингмар Бергман / Ingmar Bergman
Дата на раждане - 14.07.1918
Място на раждане - Упсала, Швеция
Роден в семейството на пастор, през 1944 г. Бергман завършва факултета по литература и изкуства на Стокхолмския университет, след което започва да работи като театрален режисьор в Хелсингборг (1944), Гьотеборг (1946-1949) и Малмьо (1952-1958). От началото на 60-те години става режисьор в Стокхолмския Кралски театър "Драматен", а в периода 1963-1966 е негов директор.
В киното дебютира като сценарист на филма "Hets" на реж. А. Шеберг през 1944 г.
Творческото наследство на Бергман е огромно. По сцените на Швеция и по света е поставил над 70 спектакъла по произведения на класическата и съвременна драматургия, реализирал е редица постановки за радиото и телевизията. За 40 години (1946 - 1986) е заснел като режисьор 46 филма, основно по собствени сценарии. Спечелил е много фестивални отличия, включително Европейската филмова награда "Феликс" (1988) и "Палмата на палмите" на 50-ия юбилеен кинофестивал в Кан (1997).
Много от най-известните му филми ще останат в историята на киното като образци на съвършено владеене на режисьорското майсторство. Такива са "Седмият печат" (1956), награден в Кан, "Лице" (1958, отличен на фестивала във Венеция, 1959), "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Като в огледало" (Sasom I En Spegel, 1960), отличен с "Оскар" за чуждоезичен филм, "Причастие" (1962), "Мълчание" (1963), "Персона" (1965), "Викове и шепоти" (1971). През 70-те години излизат и "Сцени от един семеен живот". С "Есенна соната" (1977) и особено с "Фани и Александър" (1982), великият майстор достига до съвършенството в режисурата.
В личния си живот има 5 брака, последният е с актрисата Ингрид фон Росен (известна и като Ингрид Бергман) от 1971 до смъртта й от рак на стомаха през 1995 г. От всеки брак има деца, общо 8 - 4 момичета (впоследствие актриса, две режисьорки и писателка) и 4 момчета (трима режисьори и капитан на самолет). Извън браковете си, има връзки с актрисите Хариет Андершон (през 1952-1955 г.), Биби Андершон (1955-1959) и Лив Улман (1965-1970). Умира през лятото на 2007 г. на 89-годишна възраст в дома си на остров Фаро, балтийското крайбрежие на Швеция.
Място на раждане - Упсала, Швеция
Роден в семейството на пастор, през 1944 г. Бергман завършва факултета по литература и изкуства на Стокхолмския университет, след което започва да работи като театрален режисьор в Хелсингборг (1944), Гьотеборг (1946-1949) и Малмьо (1952-1958). От началото на 60-те години става режисьор в Стокхолмския Кралски театър "Драматен", а в периода 1963-1966 е негов директор.
В киното дебютира като сценарист на филма "Hets" на реж. А. Шеберг през 1944 г.
Творческото наследство на Бергман е огромно. По сцените на Швеция и по света е поставил над 70 спектакъла по произведения на класическата и съвременна драматургия, реализирал е редица постановки за радиото и телевизията. За 40 години (1946 - 1986) е заснел като режисьор 46 филма, основно по собствени сценарии. Спечелил е много фестивални отличия, включително Европейската филмова награда "Феликс" (1988) и "Палмата на палмите" на 50-ия юбилеен кинофестивал в Кан (1997).
Много от най-известните му филми ще останат в историята на киното като образци на съвършено владеене на режисьорското майсторство. Такива са "Седмият печат" (1956), награден в Кан, "Лице" (1958, отличен на фестивала във Венеция, 1959), "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Като в огледало" (Sasom I En Spegel, 1960), отличен с "Оскар" за чуждоезичен филм, "Причастие" (1962), "Мълчание" (1963), "Персона" (1965), "Викове и шепоти" (1971). През 70-те години излизат и "Сцени от един семеен живот". С "Есенна соната" (1977) и особено с "Фани и Александър" (1982), великият майстор достига до съвършенството в режисурата.
В личния си живот има 5 брака, последният е с актрисата Ингрид фон Росен (известна и като Ингрид Бергман) от 1971 до смъртта й от рак на стомаха през 1995 г. От всеки брак има деца, общо 8 - 4 момичета (впоследствие актриса, две режисьорки и писателка) и 4 момчета (трима режисьори и капитан на самолет). Извън браковете си, има връзки с актрисите Хариет Андершон (през 1952-1955 г.), Биби Андершон (1955-1959) и Лив Улман (1965-1970). Умира през лятото на 2007 г. на 89-годишна възраст в дома си на остров Фаро, балтийското крайбрежие на Швеция.