Звезди

Дата на раждане - 16.02.1926
Място на раждане - Лондон, Великобритания

Джон Ричард Шлесинджър (1926-2003) е изтъкнат английски режисьор, чиито ранни експерименти в театъра и телевизионната документалистика, го подготвят за трудностите на игралното кино.

От малък пристрастен към киното (първите си аматьорски филми прави като 11-годишен), след като изкарва Втората световна война в Кралския инженерен корпус, се записва да учи в Оксфорд, където се присъединява към Университетското драматично общество. През 50-те работи в различни медии, но все свързани с шоубизнеса – играе във филми, работи в радио и телевизия, освен че режисира документални филми за Би Би Си. Първият му пълнометражен филм - документален разказ за лондонската гара Уотърло, наречен “Terminus” (1961) печели Британската академична награда и му дава възможност да се заеме с игрално кино.

Дебютът му на големия екран е с добре приетият “A Kind Of Loving” (1962, с участието на младия Алан Бейтс), е последван от също толкова успешния “Били лъжецът” (1963, с Том Къртни и Джули Кристи в първата й главна роля). Репутацията на Шлесинджър е циментирана от третия му филм – “Дарлинг”, (1965), сатира на "модния" Лондон, който печели три награди Оскар, плюс номинация за най-добър режисьор и превръща Джули Кристи в звезда.

“Far From Madding Crowd” (1967), амбициозна адаптация по романа на Томас Харди, не е приет толкова добре (въпреки, че има много почитатели днес). След това Шлесинджър прави впечатляващия си американски дебют с незабравимия “Среднощен каубой” (1969), който независимо от разпространителската си категория X печели Оскар за най-добър филм на годината, и още един Оскар за Шлесинджър като най-добър режисьор. Както и другите му добри филми, отново са налице изключителни акстьорски изпълнения и остра наблюдателност.

Обратно в Англия, Шлесинджър отново прави удар със “Sunday, Bloody Sunday” (1971), която му носи трета номинация за Оскар. Оттогава до края на кариерата си Шлесинджър се колебае между мейнстрийма на Холивуд и британската театрална и телевизионна драма, с различен успех. Две от неговите най-добри (и най-добре приети) твобри са филми на Би Би Си: “An Englishman Abroad” (1983) и “A Question Of Attribution” (1991), и двата по сценарий на Алан Бенет.

Сред останалите му филми са сегментът за маратонското бягане в олимпийския филм “Visions Of Eight“(1973), завладяващата холивудска приказка “The Day Of The Lovust” (1975), отличния трилър “Маратонецът” (с Дъстин Хофман и Лорънс Оливие), (1976), “Yanks” (1979), Homky Tonk Freeway (1981), The Falcon And The Snowman (1985), изненадващо графичната хорър история „The Believers” (1987), „Madam Souzatzka” (1988, тук е и съсценарист), “Pacific Heights” (1990), и „The Innocent” (1995), “Око за око” (1996) и “Почти идеално” (2000). Джон Шлесинджър: "Правенето на филм е като слизането в мина – щом веднъж започнеш, казваш метафорично сбогом на дневната светлина и останалия свят за дълго време."

"Това към което се стремя, и което ме интересува, е не героят, а страхливецът...не успехът, а провала."

(За дните си като актьор) "Не бях много добър актьор. Никога не бих се избрал за филм, ако зависеше от мен "

"Американските актьори много говорят за Метода в работата си, сякаш ние британците си нямаме такъв. Просто не вдигаме толкова шум около него."

Нет Фокус