Вечерта на 20 срещу 21 август 1968 г. Обединените сили на Варшавския пакт нахлуват в Чехословакия. На 29 октомври 1968 г. трима второкурсници от Софийския университет са арестувани. Тяхната единствена вина е, че се опитват да не живеят в лъжа. Състояла ли се е 1968 година в България? 1968 е епицентъра на модерната история. Може да се каже, че тогава възниква съвременното общество, в което гражданите се научават да говорят, да изказват мислите си, да ги изкрещяват, да ги защитават. В края на 1968 американското списание „Лайф” публикува две снимки. На едната самотен демонстрант хвърля камък срещу плътен кордон полицаи. На другата – самотен полицай хвърля димна граната срещу плътна редица демонстранти. Списанието обобщава: „Годината, в която един можеше да застане срещу всички, и всички срещу един.” От културната революция в Китай, през Пражката пролет и войната във Виетнам, до гражданските движения за права в Америка. Това е 1968-а. Романтична, забележителна и необикновена. Филмът на Анна Петкова изследва и търси българските следи в епохалните събития на 1968-а. Когато хората по целия свят отказват да мълчат, излизат на улиците и започват да протестират срещу несправедливостта, тук дали се случва нещо?! Докато в Прага се палят танкове, докато в Париж улиците се обръщат наопаки, докато Америка губи своите деца във Виетнам, България е на пръв поглед тиха и послушна. Затънала в двуличното безвремие на комунизма. Но могат ли мислите и чувствата на хората да бъдат заключени с катинар?! Комунистическата система се пропуква под натиска на поп-културата и западните знаци за свободен и забавен начин на живот. През 1968 студентските протести взривяват света. Берлин, Рим, Париж, Чикаго, светът е окупиран от студенти, които искат да променят статуквото. Неподстриганата метежна чехословашка младеж е във водовъртежа на новото време. Нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия за смазване на Пражката пролет бележи пика на политическата нестабилност през 1968. Инвазията, съпротивата на чехите, сломяването, всичко това поражда и ужас, и възторг, и страх. Целият свят е вперил поглед в Прага през август 1968. Официално българската комунистическа държава е част от инвазията. Въпросът е неофициално, у нас в България, била ли е налице съпротива?! Физическа, мисловна, психическа. Ние записахме ли се в календара на антикомунизма?! Или мълчанието ни е погълнало? В официалните съобщения от 1968 у нас като че ли това е една безсъбитийна година, безсловесна, сякаш ние сме само послушни кукли в драмата на Чехословакия. Но пречупена през съдбите на някои българи, 1968 е и българската година на осъзнаването. През 1968 у нас протестират не голям брой, но пък интересни, широки, смели умове, които допускат да мислят и за това, което ще оставят на поколенията. Този филм е посветен на годината 1968. За да се знае. За да разкажем за нея. Прожекция на София Филм Фест: 25.03.2016 г.