Лекар на средна възраст /Ивайло Христов/, роден в Торонто, се завръща в България, за да работи в психиатрична болница край морето и лекува болните от околните села. Постъпката му среща ирония и недоумение сред повечето местни обитатели. Изключение правят най-близките му приятели – тайно влюбената в него Мая /Диана Добрева/ и философстващият биолог по прякор Дарвин /Юри Ангелов/ И двамата са зарязали университетска кариера, отвратени от живота в големия град. Пенсиониран политик /Ицхак Финци/ и младата му съпруга, неуспяла пианистка /Йоана Буковска/, допълват ексцентричната компания от бегълци, предпочели съмнителната крайморска идилия пред модерната цивилизация. Монотонно наглед, тяхното ежедневие е изтъкано от безнадеждни любови, разрушени мечти, минали предателства и абсурдни отмъщения. Съвременна версия на Чеховата пиеса „Вуйчо Ваньо”, действието на която се развива в България днес. Както при Чехов и във филма „Малки разговори” повечето ситуации са на границата между тъжното и смешното. Красотата на пейзажа – есенно море и самотни дървета на фона на хоризонта - прави неуютното битие на героите поносимо, а малките, изтичащи моменти напомнят за непостижимостта на щастието. Мъката и скуката се давят по обичайния начин - в алкохола; най-често собствено производство. Филмът поглежда към днешния ни ден с изненадваща деликатност и просветление, а в крайна сметка се питаш дали човекът е по-прекрасен, когато се примирява с нещастието, или когато се бунтува срещу него – колкото и безсмислено да е това.