Звезди

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z О

Станислав Говорухин / Stanislav Govorukhin

Дата на раждане - 29.03.1936
Място на раждане - Березники, Свердловска област, Русия

Станислав Сергеевич Говорухин се ражда на 29 март 1936 година в градчето Березники, Свердловска област. През 1058 г- завършва геологическия факултет в Казанския университет и започва работа като геолог, по-късно става журналист и режисьор в Казанското ТВ студио. През 1966 г. Станислав Говорухин завършва режисьорския факултет на ВГИК и започва работа в Одеската киностудия. Първият филм на режисьора, създаден в съавторство с Борис Дуров – “Вертикал” придобива широка известност, също така и заради прозвучалите в него песни на Владимир Висоцки. Но славата пристига при Говорухин през 1979 година със зашеметяващия успех на два филма: “Пирати на ХХ век”, за който той сам пише и сценария и “Мястото на срещата не се променя”, превърнал се в един от най-добрите съветски криминални филми. Мястото на действието е Русия в края на 40-те години. Главните герои са безстрашните и романтични детективи от Московската криминална милиция Глеб Жеглов и Владимир Шарапов. За тях борбата с престъпниците не е само работа, а реализация на идеалите им. През 70-те и 80-те години на миналия век Говорухин прави още поредица филми – за Робинзон Крузо, Том Сойер и Хъкъл Бери Фин, Капитан Грант… Снима и “Десет малки негърчета” по книгата на Агата Кристи със звезден актьорски състав. Повечето от филмите му стават много популярни в Русия. Независимо от чисто професионалните им качества, общото между всички тях и това, което отличава Говорухин, е духът на мъжество във филмите му. Неговите герои са мъже на действието, с високи принципи. Със старта на реформите в началото на 90-те Говорухин става публицист и трибун. Тонът във филмите му се променя драматично. Заглавията говорят сами за себе си: “Така не може да се живее”, “Русия, която загубихме”, “Великата криминална революция”… Режисьорът засяга темите за корупцията, “престъпността с бяла якичка”, срещу която дори Жеглов и Шарапов биха били безпомощни. Тази трилогия предизвиква щирок обществен резонанс. Първият филм получава наградата Ника-90, а третият – Златен витяз 94. Освен, че пише сценариите на повечето от филмите си, Говорухин често се снима като актьор. Зрителите не могат да забравят създаденият от него зловещ образ – Кримов във филма на Сергей Соловьов “Асса”. През последните години Говорухин се занимава активно с политика и е депутат в държавната дума. Хората често се чудят защо Говорухин отиде в политиката и как се съчетава това с режисирането. “Политиката е режисиране”, отговаря той. “Това също е творчески процес, нарича се законотворчество. Не виждам големи разлики между политиката и режисирането, освен че политиката е по-сложна материя. Миналото лято, докато снимах филм, се чувствах все едно съм във ваканция. Никога преди не съм си почивал толкова добре”. Един от последните му филми “Ворошиловский стрелок” получи изненадващо хладни отзиви от от критиката. Критиците в Русия никога не харесват филмите с голям зрителски успех. По този повод Говорухин писа: “Когато преди 30 години излезе популярната комедия на Леонид Гайдай “Диамантената ръка”, критиците бяха доста саркастични. Но животът поставя всичко там, където му е мястото. Сега знаем, че “Диамантената ръка” е истински шедьовър. Същото се случи и с мелодрамата на Владимир Меншов “Москва не вярва на сълзи”. Това се случва непрекъснато”. Във “Ворошиловский стрелок” трима младежи изнасилват съседско момиче. Милицията реагира бързо, но след като се оказва, че бащата на едно от момчетата е местен шеф, престъплението е потулено. Дядото на момичето (Михаил Улянов) тръгва по пътя на отмъщението – намира си оръжие и превръща живота на тримата в същински ад – при това без да убие някой от тях. Независимо, че злото е наказано, “Ворошиловский стрелок” не вдъхва оптимизъм. По-скоро песимистичното послание е: Обикновените хора в днешна Русия са безпомощни пред беззаконието. “Песимистът е добре информиран оптимист”, каза веднъж Говорухин. “Според това което знам, всичко върви зле. Все пак тая надежда, че нещата в Русия постепенно ще се подобрят” Говорухин с неохота дискутира бъдещото. Но често гледа носталгично към миналото. “Моето време е ХІХ век и ми липсва. Жалко, че не съм се родил един век по-рано”. Нет Фокус

Филмография

Актьор: Асса
Copyright © 2024 Dir.bg.