Дата на раждане - 18.09.1961.
Място на раждане - Уестуд, Ню Джързи.

Всеки истински почитател на киното познава онзи тип добри актьори, чиито лица са познати на всеки, но малцина се сещат за имената им. Кевин Спейси беше един от тях -  преди "Обичайните заподозрени". Почти всеки от тях се нуждае от своя Голям Пробив, и тогава се превръща в следващия Едуард Нортън. За нещастие, Големият пробив може и никога да не се случи. Понякога назад ги дърпа външният им вид – независимо, че общественото мнение уж не се ръководи външността, повечето хора предпочитат да гледат лица като на Брад Пит или Леонардо ДиКаприо. А понякога те сами умишлено остават извън светлината на прожекторите, като избират да се изязяват в независими филми. Каквато и да е причината, тези изключително талантливи актьори заслужават нашето внимание – дори и ако не получават вниманието на Холивуд.

Гандолфини открива театъра, след като години наред работи като охрана в нощно заведение и точно, когато се издига до управител, решава да смени професията. В края на 80-те години приятел го води в актьорски клас – просто като зрител, но на Гандолфини му става интересно. “Тия хора са луди, но са много интересни”, казал си бъдещият актьор и скоро се включил в групата.

Няколко месеца по-късно вече бил на турне в Скандинавия с постановката на “Трамвай Желание” ("Доста хора заспиваха по време на представленията ни", спомня си актьорът), Бродуейският дебют се случва през 1992 (отново с постановка на същата пиеса, но вече с участието на Алек Болдуини Джесика Ландж). Всъщност вие го познавате – няма начин да сте забравили жестокия, но странно симпатичен наемен убиец, гей, който отвлече Джулия Робъртс в “Мексиканеца” –или пък едва втората му роля в киното - тази на главорезът Върджил, който преби Патриша Аркет в “Истински романс” (1993) и реплики като тази: "Ами, първото убийство е най-трудно....наистина е трудно,без майтап. И второто не е голяма веселба...но пък третото вече е по-лесно. Сега, мамка му — ги трепя, само за да гледам как им се променят физиономиите."

Но големият му пробив – ролята, която го направи световно известен, е тази на главния герой в мафиотската сага на HBO “Семейство Сопрано”. Но между Върджил и Тони Сопрано се точи дълга поредица роли без значение във филми без значение, като тази на дебелоглавия приятел на Джина Дейвис "обидна за всеки, който има и капчица италианска кръв" в романтичната комедия “Анджи”, или една от горилите в свитата на Алек Болдуин в трилъра с Деми Мур “Съдебен заседател”. Първият игрален филм, в който се снима е “A Stranger Among Us" на сидни Лъмет, следват роля в “mr. Wonderful” на Антъни Мингеля, с Анабела Скиора и Мат Дилън; играе брат на Джон Кюсак в “Money For Nothing”. Прави интересен образ в “Гражданско дело” с Джон Траволта и Робърт Дювал, както и в “8 милиметра” на Джоуъл Шумейкър с Никалъс Кейдж и Хоакин Финикс. Ето и още няколко от по-значимите филми, в които е играл: “12 разгневени мъже”; “Тя е толкова прекрасна”, “Игра на пари”, “Аленият прилив”…

Името на Гандолфини не е световно известно, когато Дейвид Чейс, се спира на него за главната роля в “Семейство Сопрано”, защото усеща, че тя сякаш е написана точно за
него. И въпреки, че изпълнението на актьора, лесно би могло да се превърне в карикатура на невротичния герой на Джо Пеши от “Добри момчета ("Смешно ли ти е, а? Аз да не съм ти смешник?"), Гандолфини успява да изгради пълноправен, многостранен и незабравим образ. Тони Сопрано може да е гангстер, който хладнокръвно да нареди да гръмнат и най-близкия му приятел, но също така е неврастеник, стеснителен, съвестен и загри(жен да запази целостта на семейството си. В крайна сметка, трудно е да не харесаме някой, който говори неща като "Чичо Джуниър и аз си имаме бизнес проблеми. Но аз не трябваше да му се подигравам, че ближе котенца. Тази война можеше да се избегне. Котенцата и психиатрията ни докараха дотук".

Джеймс Гандолфини предпочита да остави работата му да говори сама за себе си. “Аз съм актьор... Свършвам си работата и се прибирам вкъщи. Какво правя след това не представлява интерес за никого”.

При получаването на Наградата на актьорската гилдия за най-добър актьор в телевизионен:сериал (драма): "Искам да кажа на всички актьори, коието се опитват да пробият – нещата могат да се променят всеки един момент, по всяко
време.

Затова продължавайте в съжия дух и междувременно се забавлявайте, защото нямате представа какви странни обрати може да ви предложи съдбата ." (март, 2003); "Аз съм нервна развалина. Всъщност аз съм един 120-килограмов Уди Алън."

Семейно положение: Разведен, с едно дете.

Нет Фокус