Звезди

Дата на раждане - 22.04.1937
Място на раждане - Нептун, Ню Джърси, САЩ

Един от най-великите американски киноактьори е роден на 22 април 1937 г. в град Нептун, щата Ню Джърси (САЩ). Той не познава баща си. Отглежда го баба му, която смята за своя родна майка до зрялата си възраст. След завършване на училище заминава за Лос Анджелис, където работи в отдела за анимационни филми към "Метро Голдуин Майер”. Междувременно посещава различни актьорски курсове. През тези години Никълсън се оформя като артист, зареждайки се с характерния за младото поколение на 50-60-те години дух на вътрешна освободеност и бунтарство. Именно с тази негова разкрепостеност и дори непукизъм ще се отличават впоследствие някои от най-обаятелните му екранни образи. Още първият епизод, с който самият Джак свързва раждането на актьора в себе си е своеобразна проява на протест. Бил още в четвърти клас, когато за някакво провинение учителят го наказва в ъгъла и Джак си нацапва лицето с тебешир, превръщайки се мигновено в клоун. "Такъв си и останах през всичките ученически години – училищният клоун", припомня си по-късно актьорът. Точно такъв се представя той и пред публиката, например в “Батман” – в ролята на Джокера. За десетте години от първото си появяване на екрана през 1958 г. до първия сериозен успех през 1969 г., Никълсън участва в близо 20 нискобюджетни филма (в качеството на актьор, сценарист или даже продуцент). Човекът, на когото дължи първите си изяви в киното, е режисьорът Роджър Корман. Удивителният професионализъм на този човек, специализирал се в разработката на традиционни киножанрове (филми на ужаса, трилъри, гангстерски ленти), помага на младия Никълсън да овладее до съвършенство занаята, на който ще посвети целия си живот. Във филма "Волният ездач" (1969) на Денис Хопър и Питър Фонда (съответно режисьор и продуцент на продукцията) Никълсън изиграва епизодична роля, която обаче впечатлява толкова много и публиката, и критиката, че за актьорското му дарование се заговорва, като за нещо наистина уникално. Следва прекрасно изпълнената главна роля в “Пет леки пиеси” (1970), реж. Боб Рафълсън, която го утвърждава сред най-ярките нови имена в киното. Но превъплъщенията в ролите на частния детектив от “Китайски квартал” (1974), отчаяния репортер от “Професия-репортер” (1975) и особено гениалното му изпълнение на бунтаря Макмърфи от “Полет над кукувиче гнездо” го нареждат до най-великите актьори на всички времена. 1975-а година ще си остане завинаги годината на Джак Никълсън в историята на филмовото изкуство. За удивителното си постижение в “Полет над кукувиче гнездо” той съвсем заслужено получава и своя първи “Оскар”. Не минава много време преди неговият невероятен талант да бъде възнаграден и с втори “Оскар” – този път за поддържащата роля на алкохолизирания бивш космонавт от филма “Думи на нежност” (1983) на реж. Джеймс Брукс. 14 години по-късно отново работата му под режисурата на Брукс във филма “Колкото-толкова” (As Good As It Gets)е отличена с най-голямото актьорско отличие – “Оскар”. Но преди това през 80-те години върхово постижение на Джак Никълсън в киното е образът на тъпия гангстер Чарли Партана от филма на Джон Хюстън “Честта на Прици” (1985). През 1968 г. приключва с развод бракът му с актрисата Сандра Найт. Дъщеря му от тази връзка Дженифър Найт също е актриса. В последвалите години след раздялата със съпругата си Джак Никълсън се отдава на бохемски живот. Около 17 години с леки прекъсвания негова любовница е Анжелика, дъщерята на великия режисьор Джон Хюстън, която също е актриса и негова партньорка в “Честта на Прици”. От връзката с Ребека Брусард се ражда дъщеря му Лорейн (1990) и синът Реймънд ( (1992). Именно първата бременност на Ребека става причина за прекъсването на дългогодишното му приятелство с Анжелика Хюстън. През последните десетина години името на Никълсън неизменно се свързва със значително по-младата му любовница - актрисата Лара Флинт Бойл. Въпреки вече напредналата си възраст Джак Никълсън си остава все така чаровен и неотразим на екрана. Сред най-ярките му роли в последно време са “Клетвата” (2000), реж. Шон Пен, “За Шмид” (2002), реж. Александър Пейн и “Управление на гнева” (2003). Според критиката, прекрасното му изпълнение във филма на Александър Пейн “За Шмид” е било незаслужено пренебрегнато на последната церемония по връчване на наградите “Оскар”. Нет Фокус