Звезди

Дата на раждане - 30.11.-1
Място на раждане - Шанхай, Китай

Уон Кар-Вай е роден през 1958 година в Шанхай. Когато е на 5 години родителите му се преместват в Хонг Конг. Той учи графичен дизайн в политехническото училище и се занимава с фотография, след което постъпва в департамента по сценаристика на HK-TVB (Хонг Конг ти ви бродкастинг). Първият си сценарий реализира през 1982. Дотогава във филмовите среди е известен като “човекът за идеи”. Асистира на известни хонконгски режисьори и навлиза в киното заедно с други кинаджии като Джейкъб Чън, Стенли Куан, които оформят силната тройка на така наречената “втора вълна” в хонконгското кино. Уон Кар-Вай изненадва всички с дебюта си през 1988 As Tears Go By (“Докато изсъхнат сълзите”). Филмът е замислен като обичаен гангстерски екшън, но сюжетът най-неочаквано прави резки завои към лиричното и сантименталното - до такава степен, че стрелбата на екрана е пропорционална на целувките. Успехът сред зрителите е повече от неочакван, а критиката високо оценява визуалния стил на Уон Кар-Вай. Тогава го наричат “единственият арт-режисьор”. Със следващия си филм Days of Being Wild (“Дни на безумство” - 1991) Уон Кар-Вай отново изненадва - дългата и объркана любовна история, развиваща се из излъчващите хлад улици и кафенета на Хонг Конг не се харесва нито на публиката, нито на продуцентите. Въпреки това, филмът се радва на успех в Корея и Европа и получава множество награди. Това вдъхновява режисьора и след няколко години той снима две съвсем различни истории Ashes of Time (“Прахът на времето” - 1994) и Chungking Express (“Чункинг експрес” - 1994). Последното заглавие впечатлява Куентин Тарантино и той кани Уон Кар-Вай в Америка, където името на азиатеца е все още непознато (главната героиня на филма поразително напомня Амели на Жан-Пиер Жьоне). С Fallen Angels (“Падащи ангели” - 1995) режисьорът се завръща на азиатския екран. А през 1997 прави тотално неочакван за него филм Happy Тоgether (“Щастливи заедно”): премества действието от Хонг Конг в Буенос Айрес, разказва хомосексуална история и снима с ръчна камера. Именно с тази кинотворба той получава и първия си важен международен приз – награда за най-добра режисура на фестивала в Кан. След първия си филм Уонг Кар-Вай започва да работи с феноменалния оператор Кристофър Дойл (заснел и “Герой” на Имоу). Визията на австралиеца Дойл е основен белег на стила на режисьора.