Тайната история на “говорещите с вятъра”

Какво е общото между Джордж Вашингтон, майка Тереза, Уинстън Чърчил и индианците навахо Честър Нес и Сам Билисън? Всеки от тях е получил ордена на Конгреса - най-високото американско отличие, връчвано на цивилни граждани. С Нес и Билисън това се случва  на 26 юли 2001г. от ръцете на президента Джордж Буш, в присъствието на трима от техните съплеменници - последните оцелели от групата от 29 индианци, участвали в изработването на тайния код, използван от американската армия по време на Втората световна война. Но беше необходим повече от половин век и един филм като “Гласът на вятъра”, за да се заговори най-сетне за тези герои.

През 1942 г. американската армия в Тихия океан има сериозни проблеми с изтичането на информация. Ветеран от Първата световна война, син на мисионер, възпитан в резерват на навахо им подсказва да използват индианския диалект, който няма азбука и писмени символи и се предава устно. 211 думи и изрази от военния речник намират своите еквиваленти на езика навахо и то само в главата на упълномощените войници. Не е изработен нито един документ, за да не попадне в ръцете на неприятеля. В последствие 400 навахо са обучени, за да изпращат, получават и превеждат подадените заповеди.

Ефикасността на кода бързо се усеща. Преди изработването му, американските войници губели по половин час, за да предадат едно съобщение, което японците разшифровали в крачка. С кода били достатъчни 20 секунди, за да се предаде неразбиваемо съобщение.
След края на войната индианците полагат клетва да не разкриват нищо за дейността си. Частично използван във войната с Корея, кодът остава държавна тайна до 1968 г. и в армията дълго вярват, че може да им послужи отново.

Доскоро ролята на ндианците навахо във Втората световна война е само бегло споменавана. През 1992 г. две продуцентки научават за съществуването на тайния код и решават, че от това може да се получи страхотен документален филм. По време на изследването си те откриват, че всеки войник навахо е бил следван по петите от друг морски пехотинец, натоварен да защитава кода в случай на опасност. Тази мисия е интерпретирана като тайна заповед да се убие всеки навахо, изложен на опасност да бъде пленен от врага.

Всъщност американската армия винаги е мълчала по въпроса, прецизирайки за всеки случай, че е невъобразимо морски пехотинец да има за задача да убие друг. От своя страна оцелелите навахо твърдят, че никога не са разбрали дали телохранителите ги следват. Малко преди премиерата на “Гласът на вятъра” обаче, бивш морски пехотинец и бивш “говорещ с вятъра”, признават в студиото на предаването “60 минути” правдивостта на описано във филма. Телохранителите са съществували, те са имали разрешително да убиват, но никога не биха го използвали…