"Годзила": за снимките

Снимките на филма, чието действие се развива главно в Ню Йорк, започнали във и около Манхатън през май 1997 г., след което се пренесли в Лос Анжелис, който трябвало да представлява Голямата ябълка. Създателите на филм избрали Ню Йорк защото наситения градски пейзаж с извисяващите се небостъргачи и световно-известни забележителности от Уол Стрийт до Сентръл Парк предоставяли място на действие, подходящо за създание с такива огромни размери.
"Трябваше ни място, голямо като Годзила, а освен Токио само Ню Йорк притежава подобен мащаб и драматичност", отбелязва Фей. Емерих добавя, че "има някои градове и фонове, за които можеш да заблудиш публиката, използвайки техни дубльори, но Ню Йорк определено не е един от тях. Той е много известна американска забележителност."
Това обаче не направило снимките в Ню Йорк по-лесни.
"Всеки филм изправя пред вас нови проблеми", казва Емерих философски. Действието на "Годзила" се развива основно в Ню Йорк, а самото създание, макар и да не е наистина там, е толкова огромно, че трябваше да осветим много повече сгради и улични пресечки, отколкото в "Денят на независимостта". Много от нещата, които се надявахме да направим в Ню Йорк, не можаха да бъдат осъществени там; трябваше да създадем тотален хаос, но това бе възможно само за кратко време."
Например, градските власти разрешили на филмовия екип, който снимал предимно нощем, да опразни улиците за снимки след 8 часа вечерта. Всички камери, прожектори за осветление, камиони, екипировка и оборудване, персоналът и тълпите статисти трябвало да се изпарят до 6 сутринта. Един стандартен филмов ден трае 12 часа; наложените от властите ограничения, съчетани с късите нощи, характерни за пролетния сезон в Ню Йорк, биха могли да се окажат ужасни пречки, ако Емерих и екипът му не са били толкова добре организирани и опитни.
"Имахме много различни, големи места за снимки, особено в Ню Йорк. В общи линии, накрая заснехме далечните планове в Ню Йорк, а по-близките - в Лос Анжелис", обяснява операторът Ули Стайгер. "Всяка сцена изискваше различни специалисти. Винаги използвахме кранове и прожектори, а когато се движехме или се обръщахме, трябваше да местим огромно, тежко оборудване. По улиците винаги имаше много отломки и чакъл (сувенири от кроса на Годзила през Манхатън) и художественият отдел непрекъснато трябваше да ги пренарежда в зависимост от ъгъла, под който снимахме. Това усложни нещата невероятно много. Трябваше много ясно да се разбираме какво точно ще снимаме."
Стайгер и екипът подходили към това предизвикателство с прецизността на военни.
Трябваше предварително да оборудваме дадена улица и да поставим декорите, което бе трудно, защото нямахме много време. Тъй като снимахме на главни улици в Ню Йорк като Медисън Авеню, всичко трябваше да бъде щателно планирано. По отношение на осветлението това бе наистина доста сложно, защото нощем трябваше почти цялата улица да се вижда в кадъра. Роланд обича да работи така, че сцената да не се насича прекалено много, което означаваше, че цялото място на снимките - в този случай няколко улични пресечки в Ню Йорк - трябваше да се хваща в кадъра. Наложи се да бъдем невероятно организирани, като при военна операция, за да подготвим мястото за толкова кратко време."
Докато екипът извършвал приготовленията на земята, копродуцентът Питър Уинтър и отговорникът по визуални ефекти Фолкер Енгел оглеждали града от гледната точка на Годзила, снимайки го от хеликоптери с широкоъгълни обективи, за да покажат Манхатън през очите на съществото.
Уинтър бил свидетел и на не толкова величествена, по-земна гледка на града като продуцент на втория снимачен екип. Тази компактна филмова единица бродела из града по всяко време на денонощието, снимайки сцени като панорамно движение, за да симулират хеликоптерите, прелитащи с бръснещ полет през градските каньони; широко и бързо придвижване от земята към небето и обратно, представляващо гигантските стъпки на Годзила, докато марширува през Готъм; и статични кадри, показващи пейзажи от града и световно-известните му монументи.
Сложната поредица от ефекти, накарала Годзила да оживее, била ръководена от Енгел, който спечели "Оскар" за зашеметяващите ефекти в "Денят на независимостта". Докато в този филм има различни дигитални, механични и камерни ефекти, напълно отделени от сцените с актьори, в които главните герои най-често липсват, в "Годзила" било точно обратното.
"В "Годзила" заработих с главния снимачен екип още отрано и присъствах там почти през целия период на снимките с хора, особено на място, за да се уверя дали кадрите ще бъдат заснети така, че да можем да вместим Годзила в тях по-късно", казва Енгел.
Макар че гигантската звезда на филма не присъствала по време на снимките, Емерих винаги режисирал, съобразявайки се с него. Това означавало да се заснемат действията и реакциите - от крещящите тълпи до блъскащите се коли - сякаш огромната заплаха е на снимачната площадка. За тази цел било нужно внимателно да се нагласят камерите, за да може по-късно отделът по визуални ефекти да насложи Годзила.
Освен това Емерих трябвало да разработва сцените така, че по-късно в тях да се насложат макети на разрушените от Годзила сгради или компютърните образи. С неговия солиден опит във всякакви технологии на ефектите, в много отношения "Годзила" и Емерих били родени един за друг.
"Най-хубавото при работата с Роланд, поне от гледна точка на визуалните ефекти, е че той вече знае как ще насложи ефектите, когато снима кадрите с актьори, което пък ми помага да си свърша моята работа", казва Енгел. "В същото време той общува разбираемо със всички и има много ясно идея за онова, което иска да види на екрана. Не ти се налага да изпробваш нещо пет пъти, защото Роланд е сигурен как иска да изглежда дадената сцена."
Големият мащаб на предишните му филми, от “Универсален войник” през "Старгейт" до "Денят на независимостта", също подготвил Емерих за това чудовищно приключение, в което има много кадри с годзилски размери. Само първата седмица на снимките изисквала между 100 и 200 статисти всеки ден; конвой военни возила, между тях джипове и "хумви"-та, както и необходимата армада танкове, сателитни чинии и оръжия; различни гигантски кранове, включително два тип "кондор", издигащи се на височина 18 метра; асансьор тип "ножица", издигащ камерата на височина 12 метра; обикалящи прожектори и мощни мини-халогенни светлини, блестящи като маяци в нощното небе и внимателно синхронизирани хеликоптери "Хюи", които се гмуркали в кадър и прорязвали величествения нюйоркски хоризонт. Една сцена, заснета на здрачаване, включвала цялото споменато по-горе оборудване плюс три камери, стратегически разположени над мястото за снимки.
Почти всяка сцена, заснета във и около Ню Йорк, изисквала няколко огромни осветителни платформи, различни кранове за снимки от въздуха, множество камери, разположени на всякаква височина и внимателно аранжирана бъркотия от коли и статисти. Една сцена на нюйоркския рибен пазар "Фултън" изисквала седем камери и стотици статисти. Сцена на Уол Стрийт, в която приближаването на Годзила предизвиква истерия и хаос, показва 500 бягащи борсови посредници и фаланга хидравлично повдигани коли, които "подскачат" от тътнещите стъпки на Годзила.
Операторът Ули Стайгер често използвал специални кранове, за да заснеме дадена сцена. Техно-кранът - специализиран кран с телескопично рамо и камера, която се завърта на 360 градуса, предоставял удивителна гледка на нюйоркския район Флатирон. Гигантският кран "Акела", издигащ се на височина 22 метра, бил използван за гледната точка на Годзила върху хаоса, предизвикан от визитата му в световно-известния финансов район. Освен това най-малко два 50-метрови крана за дъжд непрекъснато мокрели актьорите и снимачния екип, дори когато Майката-природа им помагала със собствената си пръскачка.
"По-голямата част от действието се развива нощем и в дъжда, така че дори когато публиката види Годзила, да не получи съвсем ясно впечатление за него", казва Девлин. "Видът му, в тази тъмнина и дъжд, е много по-страховит от всичко, което сме правили досега, и се надявам това да подсили загадъчността и зловещото излъчване на Годзила. Понякога онова, което не виждате, е по-ужасяващо от онова, което виждате."
Девлин обещава, че когато Годзила се появи, "ще бъде по-свиреп, зрелищен и пълен с изненади от своите предшественици. Смъртоносен, бърз и подвижен - истинско чудовище."