Звездата Годзила и нейните колеги-актьори

Звездата Годзила и нейните колеги-актьориМакар че Годзила е най-забележителната звезда, неговите колеги-актьори също са извънредно важни за успеха на филма. "Мисля, че най-голямата грешка, която правят повечето филми с ефекти, е да оставят персонажите на заден план, и точно затова ние се опитваме да пишем роли и да подбираме за тях актьори, които няма да са безразлични на публиката", казва Девлин. "Иначе всички зашеметяващи ефекти около тях няма да имат никакво значение. За щастие, с помощта на директора ни по подбора на актьорите Ейприл Уебстър, успяхме да съберем изключителен състав от изпълнители."
Емерих и Девлин от доста време били почитатели на Матю Бродърик и Жан Рено, и "Годзила" им дал възможност най-сетне да работят и с двамата талантливи актьори.
"Откакто Роланд и аз започнахме да работим в екип, винаги сме искали да снимаме филм с Матю Бродърик. Досега не бяхме успявали заради припокриващи се графици. С "Годзила" най-сетне се оказахме в удобен момент да заснемем филма заедно. Беше много забавно... Матю внесе голяма доза хумор в ролята и наистина се вживя в духа на филма", казва Девлин.
Те се възхищавали на работата на Жан Рено от години, от "Голямото синьо" до "Никита". Както и в случая с Бродърик, тандемът написал ролята специално за него. "Когато започнахме да пишем сценария, се запитахме: "Кой се разстройва най-много, когато някоя сграда бъде разрушена? Ами застрахователните компании!" Затова решихме, че ще бъде интересно да вкараме във филма френски застрахователен агент, който се опитва да открие причината за цялата тази разруха. И веднага се сетихме за Жан Рено."
Въпреки че Емерих и Девлин написали ролите, имайки предвид Бродърик и Рено, те не знаели дали актьорите ще приемат да участват във филма.
"Много харесах Дийн и Роланд, срещнах се с тях и сценарият ми хареса", казва Бродърик. "Обичам да изпробвам различни филмови жанрове. Макар че съм участвал във "Военни игри", в който имаше доста ефекти, или "Величие", който също бе мащабен, но по различен начин, никога досега не бях правил филм като "Годзила".
Макар Бродерик да признава, че вероятно никога не е изгледал цял филм от сериите на "Годзила", "все пак съм израснал с тях и не мисля, че някой от екипа е искал да снима филм, който ще си прави надменни шеги с тях. Искахме да стане много вълнуващ и страховит, но все пак трябва да се отнасяш с чувство за хумор към идеята за гигантски гущер, който събаря сгради из Ню Йорк."
Самият той жител на Манхатън, Бродърик бил особено доволен да снима у дома, макар и тези снимки да обърквали донякъде живота на града.
"Беше чудесно, защото живея в Ню Йорк, тъй че беше голямо забавление да участваш в нещо, което в определени часове парализираше града, макар и не особено фатално, според мен. Просто мащабът на филма беше удивителен. Беше много вълнуващо да наблюдаваш как го правят... множеството места за снимки, огромният брой на участниците, обширните площи от Ню Йорк, осветявани през нощта. Беше удивително и много вълнуващо да бъдеш част от всичко това."
Макар че мащабът на филма впечатлил и Жан Рено ("Това бяха най-големите декори, които съм виждал. По-големи и от тези на "Невъзможна мисия"), всъщност персонажите на филма и неговия режисьор го привлекли към проекта.
"Хареса ми хуманността между героите и хуморът в сюжета. Голяма част от тях бе дело на Роланд. Хареса ми работата с него, защото той е човек с много ясен поглед върху нещата. Да работиш с такъв режисьор - с определено виждане, но който все пак ни дава пространство за експериментиране - е много хубаво за един актьор... чувстваш се много удобно."
Ханк Азария бил избран за ролята на Виктор “Животното” Палоти защото, казва Девлин, "когато се срещнахме с него, веднага усетихме, че той ще може да сътвори нещо напълно различно от онова, което бяхме замислили и да внесе в ролята много повече, отколкото имаше в сценария. Прекрасен актьор, който влезе в нашия проект с огромно количество енергия и любов към "Годзила", защото е почитател на тези филми от много отдавна."
"Вярно е. Не знам защо, но филмите за Годзила се прожектираха всяка събота сутрин в кината на Ню Йорк, където съм израснал", казва Азария. "Когато излезе "Годзила срещу Кинг Конг", филмът бе много популярен сред децата на моята възраст. Помня, че доста се тревожех кой от двамата ще победи."
От всички персонажи във филма, опитващи се да хванат Годзила, Енимъл на Азария има може би най-безразсъдния подход. От време на време смелостта на Енимъл довеждала до някои болезнени моменти за актьора.
"Моят герой е истински нюйоркчанин от италиански произход - саркастичен видео-оператор. Той е един от онези хора, които биха направили всичко, за да заснемат даден кадър, затова през цялото време обикаля насам-натам, опитвайки се да заснеме Годзила. Разбира се, повечето хора бягат от Годзила, но аз бягам срещу него. Много пъти стотиците статисти бягаха от Годзила, гледайки зад себе си, докато аз тичах напред. И тъй като не виждаха накъде бягат, непрекъснато ме блъскаха. На няколко пъти едва не умрях. Един от статистите в Ню Йорк направо ме премаза, докато бягаше. Фрасна ме доста силно в лицето. Това предизвика най-големия смях в този ден, пък и успяхме да го заснемем."
Азария открил, че притежава умение, което му помага да преследва, снима и реагира на гигантското, макар и невидимо чудовище. Дългогодишен член на екипа на анимационния сериал "Семейство Симпсън", в който той озвучава гласовете на няколко смахнати персонажа, Азария имал солиден опит в играта с въображаеми колеги.
"В началото за някои от актьорите беше малко странно да играят пред празно пространство. Но не и за мен. Чудех се защо ли това не представлява проблем за мен, но изведнъж осъзнах, че в "Семейство Симпсън" правим точно това. Винаги крещим, викаме и се плашим от нищото. За мен всичко изглеждаше нормално, защото в този анимационен филм постоянно правя същото."
Разбира се, да реагираш на гигантско влечуго, бягащо по улиците на Ню Йорк, предизвикало някои изключително абсурдни моменти.
"Повечето време около нас се разхождаха асистенти на продукцията, носейки буквата Х, за да ни показват на какво ниво трябва да гледаме, а хора с мегафони обявяваха какво прави Годзила. Беше малко глупаво. "Сега се РАЗГНЕВЯВА. Сега ТРЪГВА." Започнахме да измисляме реплики от рода на: "Не сме сигурни КАКВО точно прави, ТРУДНО Е да си го представим. Сега ПЛАЧЕ. Сега пък се впечатлява от ВРАТОВРЪЗКАТА ти", припомня си Азария.
Ролята на колежката на “Животното” - Одри - се изпълнява от Мария Питило. Създателите на филма са известни с това, че винаги избират актрисите за главните женски роли в последната възможна секунда - традиция, която започват в "Старгейт" и продължават с "Денят на независимостта". Макар че Питило влязла в актьорския състав по-навреме, все пак било необходимо известно време, за да я открият.
"Предприехме изтощително търсене, за да намерим подходящата жена за ролята на Одри. Беше много трудно, защото нейният образ има доста различни страни. Тя е мила и прекрасна, но също така е амбициозна, истинска професионалистка. В нея трябва да има нещо такова, че когато я видиш, да разбереш, че тя няма опит в света на телевизионния журнализъм, но в края на крайщата да те изненада със своите способности. Мария се появи и просто ни порази. Тя внесе истинско оживление в ролята, в стила на Голди Хоун. Но когато е необходимо, тя може да се превърне в много опитен репортер. Мария подходи към ролята с много свеж хумор", коментира Девлин.
Не е случайно, че смахнатият оператор Енимъл и Одри са приятели, отбелязва Питило, защото и двамата са амбициозни журналисти. Неговата разпалена страст обаче едновременно я плаши и вдъхновява.
"Тя се опитва да напредне като журналист, да се докаже. В началото на филма работата на репортера е нейния живот и тя би направила всичко, за да направи репортажа си, чийто обект в този случай е Годзила. “Животното” е същият, но името му е красноречиво. Тя е малко по-резервирана и притеснена от чудовището, докато той се хвърля с главата напред и я повлича със себе си, дори на места, където тя не иска да ходи", отбелязва Питило.
Едно от тези места е дерайлирал влак на метрото - поредната жертва на Годзила. В една сцена безстрашните репортери се качват на влака, за да търсят Годзила. Художественият отдел по конструкции построява декора на метрото в Лос Анжелис и го накланя под стръмен ъгъл спрямо стената. Предпазливо и плахо, Питило и Азария влизат във влака и тръгват през купето.
"Всичко бе много странно - ъгълът на влака, мигащите из него светлини - не мога да го обясня, но веднага почувствах световъртеж, сякаш бях на някое влакче в увеселителен парк, където мозъкът ти сякаш е станал на желе", казва Питило. Последователка на йогизма, актрисата е свикнала със странни и преобърнати пози, а и двамата с Азария послушно опитали още няколко пъти да се качат във вагона на влака, но винаги им се завивало свят. "Това се оказа най-страшната за мен сцена от целия снимачен период. Отначало просто си помислих, о, няма проблем, ще се плъзна надолу, но равновесието и сетивата ми просто пощуряха. Роланд се опита да ни успокои, да ни покаже, че можем да го направим. Самият той влезе вътре, но и на него му прилоша."
Питило отбелязва това като пример за загрижеността на Емерих към всичко. Тя намира, че той много й е помогнал да влезе в ролята си по време на снимките.
"Мисля, че аз и Роланд си допаднахме още отначало. И двамата виждахме Одри по един и същи начин, а и той винаги ме насърчаваше да измислям още нещо по време на снимките. Докато играех сцените си, той ми даваше малки бележки и идеи и двамата заедно оформихме образа. Открихме някои дребни неща, които я правят по-забавна."
Питило добавя, че оптимистичният характер на Роланд също спомогнал за доброжелателната атмосфера на снимачната площадка, което никак не е малко, като се има предвид че филмът се снимал цели пет месеца на няколко различни места, най-вече от залез до изгрев слънце, в непрекъснат проливен дъжд. Като се прибавят и няколко сложни екшън-сцени, изискващи внимателна подготовка, снимките на "Годзила" никак не били лесни. Въпреки студените, мокри и дълги часове, много малко от актьорите и снимачния екип се оплаквали, и този факт всички отдават на жизнерадостното отношение на Емерих и Девлин.
"Роланд и Дийн винаги се забавляваха, това се виждаше ясно. Те никога не губеха чувството си за хумор. И те понякога бяха уморени като всички нас, но успяваха да запазят доброжелателната атмосфера", казва Питило.
Освен това Емерих добросъвестно разяснявал ефектите на актьорския състав и закачал рисунките на кадрите на табели, които обикаляли от място на място, за да могат актьорите да видят как ще изглежда окончателната сцена. Този навик бил особено полезен, когато актьорите трябвало да преснимат дадена сцена няколко пъти, за да се вмести после в нея техният гигантски невидим противник - Годзила. Например, няколко сцени били заснети в Лос Анжелис и Ню Йорк, а след това още веднъж на снимачна площадка в студиото на "Sony" на фона на зелен екран.
"Работата с Роланд ми хареса много. Мисля, че той е чудесен режисьор - един от най-добрите, с които някога съм работил", казва Бродърик. "Той има набито око за детайлите и винаги много добре обясняваше ефектите, които ще се насложат по-късно, за да разберем как ще изглежда сцената. Това бе чудесно съчетание - той снимаше мащабни екшън-кадри, пълни със специални ефекти, и в същото време можеше спокойно да разясни дадена драматична сцена."
Хари Шиърър, който изпълнява ролята на Чарлз Кеймън, надут телевизионен репортер с подозрително познат стил, казва, че ентусиазмът на Емерих бил заразителен и създавал празнична, топла атмосфера, дори в най-трудните и студени условия за снимки.
"Снимахме в Ню Йорк в началото на май и през нощта температурите все още не надхвърляха 2-3 градуса. Беше около 2:30 през нощта и правехме дъжд. След като приключихме кадъра, изключиха дъждовалните машини, а около нас хвърчеше нещо бяло - кълна се. Беше толкова студено, че дъждовните капки, останали във въздуха, се бяха превърнали в сняг. Роланд обаче се забавляваше чудесно. Беше великолепен, дори и сред тези непоносими атмосферни условия. Мисля, че просто си е такъв по характер - забавляваше се и увличаше и нас след себе си."
Арабела Фийлд запълва актьорския състав с ролята на Люси - устата съпруга на Енимъл и приятелка и колежка на Одри. Директорът по подбора Ейприл Уебстър предложила Фийлд и Девлин твърди, че "Арабела ни накара да се превиваме от смях. По онова време имахме предвид друга актриса за ролята, но тя ни накара веднага да променим решението си."
Другата ключова женска роля е тази на д-р Елзи Чапман, която си сътрудничи с Ник Татопулос. Чапман - грубовата научна работничка, чиято гениалност отчасти компенсира липсата на добри маниери, е изиграна от Вики Люис, която е най-известна със седмичните си чудати изпълнения в сериала на "NBC" "NewsRadio".
"Също като останалите актьори и тя внесе в ролята толкова неща, които не бяхме очаквали. Тя изобщо не бе подходяща за онова, което търсехме, но внасяше такъв живот във ролята, че решихме да тръгнем в тази насока. Открихме, че в нейно лице се смеем не толкова на героинята й, колкото със самата нея, а това освежи ролята много повече."
Сътрудникът на д-р Чапман и нейният комичен партньор е Мендел Крейвън - изследовател с хроничен синузит, чувстващ се по-удобно в лабораторията, отколкото на открито в Ню Йорк. Ролята на Крейвън се изпълнява от Малкълм Данеър - дългогодишен приятел на Дийн Девлин.
В актьорския състав влизат и Майкъл Лърнър, превъплъщаващ се в образа на обсадения отвсякъде кмет на Ню Йорк, водещ кампания за преизбиране, докато Годзила нахлува в Готъм, и Кевин Дън и Дъг Савант в ролите на полковник Хикс и сержант О'Нийл, които са начело на армията, пристигнала да се разправи с Годзила. Дън ежедневно забавлявал актьорите и снимачния екип с една от двете си малко известни дарби: имитирал удивително точно класическият рев на Годзила и изкарвал доста прилично подобие на несинхронизирания американски гласов дублаж, използван в ранните филми за "Годзила". Савант е стар приятел на Девлин, с когото често играе покер, и дългогодишен познат на Емерих.
Разбира се, най-големият удар в подбора на актьорите бил този на Годзила, който, за голямо съжаление на зяпачите и нюйоркските медии, обикновено се появявал под формата на трима кльощави мъже от Калифорния, носещи прът с окачен на него рефлектор, видео камера и земемерски уред, поставен на триножник. Тази странна екипировка помагала на "специалиста по съгласуване на движенията" Джо Джакман, под ръководството на Фолкер Енгел, да осъществи присъствието на Годзила.
Copyright © 2024 Dir.bg.