13 януари - професионален празник на работещите в киното и Ден на българското кино

От 2005 година насам, по инициатива на Националния филмов център, на 13 януари - датата на първата публична прожекция (1915 г.) на нямата черно-бяла комедия на Васил Гендов „Българан е галант” - българската филмова общност чества своя професионален празник. На 27 декември 2005 г. Министерският съвет обяви датата 13 януари за Професионален празник на работещите в киното и официален Ден на българското кино.

Зала 1 на НДК и кино "Люмиер" стават премиерни екрани на българското кино - според меморандума за сътрудничество между НДК и НФЦ, който ще бъде подписан днес.

Тази година Денят отбелязва 101 години българско кино под наслова "София в киното и киното в София". НФЦ в сътрудничество със Столична община, Българската национална филмотека, НДК и СБФД организира безплатни прожекции в 2 салона:

Програма в кино “Одеон” с вход свободен:
- от 14:45 часа “Специалист по всичко” (1962 г., 90 мин.);
- от 16:30 часа - документални филми: “Нашата столица” (1958, 28’), “София” (1965, 24’), “По улица Раковски” (1970, 15’), “София в ракурс” (1978, 11’);
- от 18:00 часа: премиера на новите 4 филма от поредицата „5 минути София”, реж. Михаил Ланджев и Камен Воденичаров.

Кино “Люмиер”:
- 20:30 часа: “София - 100 години столица на българското кино”, 2016 г., 60’, сценарист и режисьор Явор Веселинов. Продукцията е игрална хроника, разходка из емблематични български филми, документирали различните образи на града през времето.

Късометражните документални филми в празничната програма са посветени на София. За миналото и настоящето на града, за неговите красоти и за културно-битовото строителство разказва "Нашата столица" /1958/ с режисьори Борис Милев и Александър Рупчин. "По улица "Раковски" /1970/ на Константина Гуляшка по сценарий на Георги Мишев и Георги Друмев води зрителите до 5 театъра - къщите-музеи на Иван Вазов, Пейо Яворов и други паметни за българската история сгради, до паметни плочи и балерефи на именити предшественици. Образци на архитектурното наследство след Освобождението - кули, еркери, архитектурни скулптури, останали от онази епоха сгради, ансамбли и улици, които приобщават София към близките европейски столици, показва "София в ракурс" /1978/ на Димитър Китанов.