Камерън Кроу и екипът, създал "Джери Магуайър"

Режисьорът и сценарист Камерън Кроу е изключително придирчив към проектите, на които отдава живота и времето си. След първия си сценарен опит преди 15 години с много успешния филм "Fast Times at Ridgemont High" Кроу пише само още четири сценария. Режисирал е три филма, в това число "Джери Магуайър", като режисьорският му дебют е през 1989 г. със "Say Anything". Над сценария за "Джери Магуайър" Кроу работи четири години, като голяма част от това време посвещава на проучвания - стил на работа придобит по време на по-раншната му професионална дейност като журналист. В трите си досегашни проекта Кроу описва времето, нравите и характерите, присъщи на неговата възрастова груп. Гимназистите от началото на 80-те - във "Fast Times. . . ", колежаните от края на 80-те - в "Say Anything" и гонещите успеха младоци от началото на 90-те в Сиатъл - в "Любовни квартири". По ирония на съдбата Том Круз се запознава с Камерън Кроу по време на едно интервю. Това става през годините, когато Кроу все още е търсен млад журналист, пишещ за някои от най-добрите американски списания. “Първата голяма статия, посветена на мен, написа Камерън в списание "Интервю", с което ми направи нещо като услуга”, - спомня си Круз. “Няколко години по-късно гледах филма "Say Anything" и разбрах, че е станал страхотен режисьор.” В "Джери Магуайър" Кроу се съсредоточава над живота и времето на едноименния герой - радващ се на успех спортен агент, чиито честност и идеализъм не могат да не се проявят дори в неговия свят на сделки за милиони, удари в гърба и предателства на световно ниво. Това е една арена, на която битката между спортните агенти често е по-остра, отколкото между техните клиенти. Джеймс Брукс, кинематографист изявил се с вниманието си към трогателните и смешни недостатъци на човечеството в "Terms of Endearment", "Телевизионни новини” и снимащият се в момента "Old Friends", застава изцяло зад Кроу в дългата му работа по проекта. Брукс продуцира филма в сътрудничество с Ричард Сакай, Лорънс Марк и Кроу. Кроу споделя: “Темата за спорта не беше нова за мен, но знаех, че за света на спортните агенти не е писано, а къде другаде може да се види в толкова концентриран вид преследването на чиста печалба? Помислих си какво ли ще стане ако любовта и честта се опитат да тържествуват в такъв свят? И така предприех едно рисковано разследване, като обиколих и говорих с много спортни агенти и спортисти. Гледах много футбол и пътувах с отборите”, продължава Кроу. “Не можах обаче да запазя своята анонимност, както си мислех отначало. Най-малкото, защото тогава косата ми беше доста по-дълга. В основни линии просто в продължение на няколко години се навъртах край Националната футболна лига, слушах разговори, посещавах домовете на спортистите и наблюдавах какво представлява техният живот. Беше ми забавно и това до голяма степен проличава във филма.” Макар че средата е нова за Кроу, проучванията го водят до някои от най-съществените проблеми на десетилетието - неща, към които той се е движил през цялото свое творчество. “Разбрах, че спортистите, техните мениджъри и собственици се борят със същите неща като мен - какво представляват любовта и бракът във времето на цинизма? Какво е почтеността в епоха, когато заплатите се публикуват като футболни резултати във всеки вестник? Какво е да си истински герой в сравнение с онези, които са с налепени етикети като на лимонада? Без дори да се старая, "Джери Магуайър" се превърна в моя най-личен филм. Никой не носи пистолет, никой не умира, всеки участник във филма се опитва единствено да оцелее и да запази ненакърнени своята душа и сърце.” “Сценарият навлиза в множество различни плоскости, защото всяко от образите е добре развит”, казва Круз. “Чувствам, че той отразява днешното общество и култура. Все пак Камерън е оптимист и романтик и запазва вярата си, че хората в основата си са добри и когато се изправят пред изпитание, ще направят правилния избор. Така постъпват и неговите герои и точно затова с толкова желание работих с него.” Освен че посещава много стадиони и съблекални, Кроу минава по пътеките на такива влиятелни спортни агенти като Лий Стайнбърг, привлечен като технически консултант на "Джери Магуайър". “Лий ми позволи да го наблюдавам как с часове говори по телефона, което бе страхотно изживяване”, отбелязва Кроу. “Гледах начина, по който се движи, ловкостта, с която провежда разговорите. В окончателния си вид обаче, образът на Джери Магуайър съдържа частици от Лий, холивудските агенти, нещо от Тони Къртис в "Сладкият мирис на успеха" (1957, реж. Александър Макендрик) или Джак Лемън в "Апартаментът", както и бизнесемени, чиито опити да оцелеят съм наблюдавал - мъже, ходещи ежедневно с вратовръзки. Откъде идва тяхната поетичност? Как би могло да се проникне в тяхната душа? Странна работа. Мнозина от онези, които интервюирах, можеха да говорят цял ден за своите успехи, но към два през нощта, в края на един много дълъг ден, те образно казано се прибираха на едно и също място. Казваха нещо от сорта: "Преследвам "го" цял ден. Но какво е то? Къде е?" Такива хора срещаме всеки ден на улицата, по летищата, но каква е тяхната история? Том Круз със своето изпълнение би могъл да влезе напълно в тон с всичко това.” Изследванията на Кроу са толкова изчерпателни, че декларацията, която Джери Магуайър пише - повратен момент в сюжета - не е някаква бутафорна бумага, а наистина представлява завършен документ в 27 страници, написан от Кроу. “В него са изредени най-важните неща, които Джери Магуайър смята за грешни и правилни и как обществото и животът могат да ни осакатят”, отбелязва Круз. “Тръгваш в началото в една посока. После в живота ти се случва нещо дребно. Ти правиш компромис за първи път, а при втория компромис ти е много по-лесно. И докато се усетиш, въобще не се замисляш при подобна ситуация. Джери пише декларацията в момент на просветление, а през останалата част на филма в резултат на нея трябва да се бори за своето оцеляване.” Кроу пише декларацията в цялата й пълнота, тъй като такъв е стилът му на работа. “Всички мои сценарии започват от разказ или поредица разкази. Това ми помага да съм сигурен, че написаното се основава на свят от плът и кръв, където знам кои са съседите на героите и други подобни подробности. Дадох си сметка обаче, че поставям актьорите в ситуация, в която всичко е съсредоточено около тази декларация и затова се затворих една нощ и я написах. Изпих доста кафе, но до към четири сутринта бях готов. В нея става дума за сънища, кошмари, стари работни места, отдавнашни любими, надеждите ми за самия мен, за хората, които обичам. Просто нещата, които си мисли човек, без да ги записва черно на бяло. Джери решава да пише и в края на краищата пострадва именно по тази причина.” “В "Джери Магуайър" избрахме най-трудния път”, отбелязва Круз. “Искахме да навлезем по-дълбоко и да поставим героя в силно емоционална действителност. Това именно ме вдъхнови - опитът да проникна в области, които са ми непознати, като драматичната комедия в този филм - комедия, от която боли. Най-интересното е, че мога да се отъждествя с героя и да кажа: "Да, изпитах всичко за което се разказва".
Подобно на Кроу, Круз също прави доста проучвания, докато се подготвя за ролята. Според актьора обаче, "проучванията се отнасяха по-скоро до техническите страни на работата. На мен вече ми беше ясно кой е Джери в емоционално отношение, той би могъл да работи във всяка сфера, не само в областта на спортния мениджмънт". Джери присъства почти във всеки епизод от филма, което налага Круз да работи поне по пет дни седмично по характерната уморителна схема. Енергията на този актьор обаче никога не свършва. Напротив, Круз разпалва у околните желание за не по-малко възторжена работа. “С Том винаги въпросът е "Какво ново можем да опитаме? Да направим ли нещо, което досега никой не е правил?" Този тип всеотдайност е страхотен, тъй като, според мен, повечето хора, достигнали неговото равнище на успех, имат формула как да се задържат там. Фактически Том се опитваше да намери формулата за този филм и беше много вълнуващо да го наблюдавам и напътствам. И друг би могъл да извлече от Том такова изпълнение; той е готов да го направи. Но аз имах щастието да предпочете моя сценарий.” След като спечелва Том Круз за каузата, Камерън Кроу подбира за филма актьорски състав от изключително всестранни и талантливи изпълнители, като държи най-вече на тяхната индивидуалност, а не на професионалната им рутина. “Мислех си, че актьорите са късметлии, щом ще играят с Том Круз, че той трябва да бъде заобиколен от нови лица”, споделя Кроу. “Да го поставим в среда, която е напълно непозната.” За ролята на Род Тидуел, буйният защитник на “Arizona Cardinals”, чието сърце се оказва голямо колкото устата му, е избран Куба Гудинг. Том Круз си спомня: “Когато пробвахме Куба, погледнах към Камерон и разбрах, че мислим едно и също нещо - този актьор току-що бе създал образа на Род Тидуел. Той направо ни смая.” Режисьорът Кроу добавя: “Целият образ на Тидуел сякаш избухна в него на това първо прослушване. Куба просто беше Тидуел. Той излезе през вратата и макар да бе много рано - имахме да пробваме още близо 50 актьора за тази роля - направеното от Куба изглеждаше недостижимо. Първоначално смятах, че ролята на Род е за по-висок актьор, тъй като нападателите днес са високи, но сбърках. Просто добавих в сценария това, че Род е малко нисък за Националната футболна лига, поради което и хонорарите му са винаги малко по-ниски.” Самият Гудинг също се отъждествява с Тидуел от първото прослушване. “Род има син, аз - също”, - обяснява актьорът. “Във филма Род очаква и друго дете. Така стана и с мен, докато снимахме филма. Род се отказва от услугите на голяма агенция и се оставя на един човек, на когото има пълна вяра. Аз току-що бях заменил голямата си агенция с малка. Той е сред професионалистите, но все още не е преживял своя прелом. Мога да се отъждествя и с това. Род може би дава вид, че е в този бранш заради парите, но той е само едно сърце и играе със сърце. Непрекъснато се опитва да стане най-добрият. Наясно е също така, че кариерата на футболиста не трае до безкрайност и се опитва да осигури своята съпруга и деца за времето, когато дните му на игрището ще приключат.” Кроу обяснява вътрешната мотивировка на Род Тидуел така: “По време на своите проучвания за филма интервюирах един професионалист - футболист, който ми каза: "Ритат ми задника в продължение на пет години. Договорът ми най-после изтече. На агента си казвах само едно: “Покажи ми парите". Полазиха ме тръпки, защото разбрах, че това за него има решаващо значение. Не можех да си избия от главата тези думи. Прекарах с този човек доста време и открих, че той съвсем не е лаком. На него просто му оставаха още няколко години да получава пари за онова, което умее, а той трябваше да издържа семейството си. За мен той е герой - човек, който на пръв поглед гони парите, но всъщност какво е жаждата за пари, щом трябва да осигуряваш онези, които обичаш, щом им даваш възможност да оцелеят? Героят на Род Тидуел се гради единствено на изречението - "Покажете ми парите" и това е основен елемент във филма.” За много търсената роля на Дороти Бойд Кроу избира Рене Зелуегър, която макар и представила се успешно в няколко независими игрални филма, все още не е сред първите имена на някое голямо студио. За да получи ролята, на Зелуегър бяха направени пробни снимки в епизод, в който играе с Том Круз. “Беше невероятен ден”, спомня си Зелуегър. “На няколко секунди спирах и си казвах: "Случва ли се това? Наистина ли съм тук?" Не бях очаквала такова нещо. Когато се запознах с Камерън, бях като замаяна. Прибрах се вкъщи с широка усмивка на лицето, защото си знаех - нищо няма да стане - нямах връзки. После дойдоха пробните снимки с Том Круз - артист, към когото питая дълбоко уважение. Искаше ми се просто да се владея, да си помня репликите и да не сгафя. А Том беше толкова щедър и сърдечен. Той е бил в моето положение и знаеше какво е да си никой, който влиза и иска да се изяви. От една страна налице бе огромно напрежение. От друга - този чудесен човек, с чиято помощ денят ставаше необикновен - достоен да разказвам за него на внуците си.” За нейна голяма изненада, Зелуегър успява да получи ролята. Круз казва за младата актриса: “Рене носи у себе си доброта и простота, които са идеални за нейната героиня. Когато излезе от стаята, Камерън, Джим Брукс и аз се спогледахме и разбрахме, че вече имаме нашата Дороти.” За сценариста и режисьора Кроу съчетанието между Круз и Зелуегър бе неочаквана магия, "тъй като двамата са много различни. В професионално отношение Том и Рене идват от различни краища на света, но поставени в един и същи кадър, те си пасваха чудесно" - спомня си Кроу. “Двамата се допълват - а това бе елемент от сценария, който носех в съзнанието си. Може да откриеш хиляди артисти, пасващи си на вид, но това не е достатъчно. Те трябва да се противопоставят един на друг и същевременно да личи, че си принадлежат. Това се получи с Рене, която е играла главно в независимото кино, и която просто връхлетя в кадъра с Том Круз. Точно както е при Джери и Дороти. Всъщност Рене е много опитна актриса. Просто не е била изпробвана за големия екран. Към Рене изпитах същите чувства, които бих искал Джери Магуайър да изпитва към Дороти Бойд. Това е личност, която в известен смисъл не се забравя и е леко глупава. Красива, но с особена красота. Може би се смее твърде високо. Може би пуска шеги, точно когато всички са сериозни. Но в края на краищата точно тази незабравима жена не ви излиза от ума. Точно така би трябвало да се отнася към Дороти и Джери. Тя не е жената, с която е мислил, че ще се обвърже, но на края не може да живее без нея. Зелуегър влиза в кожата на своята героиня веднага. “Дороти е толкова истинска и силна, а и ролята е чудесно написана. Тя има голямо сърце и силен дух. Ситуацията, в която попада, е необикновена - не са много жените-героини, преживяващи толкова изпитания като нея, без да се променят в негативен план. Вместо това тя се вдъхновява от всичко, което й се случва в живота. Красива жена е и за мен бе голям шанс да играя такава роля.”