Малко старо, малко ново в "По-сърдити старчета"

Давайки си сметка за вълшебната алхимия между съвършените актьори и техните роли, продуцентът Джон Дейвис има желание да извика всички звезди от първия филм, както и София Лорен, но се налага да чака, тъй като са ангажирани в други продукции. Марк Стивън Джонсън, който пише сценария за първия филм само на 25 години, се заема да направи продължение, разглеждащо в още по-голяма дълбочина връзката между тези двама мъже. Възрастта им е напреднала и те са станали още по-сърдити и кисели. Сценаристът включва и една поръчана роля, като има предвид конкретна хитра италианка. Когато към изпълнителите се присъединява и международната звезда София Лорен, букетът е съвършен и снимките могат да започнат.
София Лорен обяснява как пристигането на нейната героиня нарушава равновесието на спокойното всекидневие на града: "Моята героиня, Мария, неочаквано се озовава сред рибари. Тяхното общество, подстрекавано от двамата "мърморковци", не я приема, но в края на краищата тя успява да ги укроти и победоносно влиза в "групата". Онова, което лично на мен ми харесва у Мария, е нейното чувство за хумор, нейната смелост и способността й да се справя с невероятни ситуации."
Първият филм се занимава с темата за спасеното приятелство между Макс и Джон. В "По-сърдити старчета" двамата герои са на различни етапи от своя живот.  "Всъщност това е филм за спасяването на живота на Макс" - казва Хауърд Дойч. "Героинята на Ан-Маргрет - Ариел, се е омъжила за Джон, героя на Джак Леман и така Макс всъщност остава сам. Синът му се жени и той страда от синдрома на празното гнездо. И когато среща тази жена - Мария, голяма красавица, всеки по свой начин се опитва да помогне между тях двамата да се случи нещо хубаво."
Когато става дума за новото в този филм, продуцентът Джон Дейвис казва: "Докато наред с други роли, Джак и Уолтър ще се помнят винаги като Странната двойка, човек гледа дуета Уолтър - София и си мисли, че всъщност това е Странната двойка." Ан-Маргрет добавя въодушевено, че заснемането на втория филм е било също много забавно: "Такова удоволствие беше да се работи с Уолтър и Джак или, както аз ги наричам - Фрик и Фрак. Също и с Бърджис, Кевин, Дарил и Ан... А сега, във втория филм и със самата София Лорен! Толкова забавно беше да си говорим на италиански." Освен да разговаря на майчиния си език с Ан-Маргрет, Лорен очаква с нетърпение възможността да си партнира с двама актьори, на които се е възхищавала дълги години, но с които никога не е работила. "Откакто съм в Американската филмова индустрия, много рядко съм имала възможността да играя в комедия" - казва Лорен. "В този филм за пръв път се потопявам напълно в шумна комедия. Играя бляскава и много приятна роля. И като прибавите двама актьори от ранга на Джак Лемън и Уолтър Матау, можете да си представите какво удоволствие бе за мен работата ми във филма. Да се играе с Джак и Уолтър е като да свириш в трио за камерна музика, където всеки инструмент подкрепя останалите. Когато играя комедийна роля, се чувствам щастлива и във всекидневния си живот. Сякаш комедията продължава извън снимачната плоощадка." Лорен, която е самият символ на любовта и чувствеността от десетилетия, е привлечена също и от любовната история във  филма. Тук, за разлика от повечето филми, не се разказва как двама души за първи път се влюбват. Тук двама зрели индивида сравнително късно откриват любовта. "Мисля, че любовта е за всекиго" - казва Лорен. "Тя няма възраст. Ако вече не мечтаете, макар и далеч от юношеството, вие сте готови да умрете. Нужен ни е този вид осъществяване - да можем да кажем, че макар и на 50 или 60, сме способни да открием истинската си любов.