Иняриту показа в Кан бъдещето на киното

Най-добрият филм на фестивала в Кан, този на Алехандро Гонзалес Иняриту, бе с продължителност от 6 и половина минути. Тази част от "Плът и пясък" ("Carne y arena") на носителя на 4 оскара и 2 номинации мексиканец и на сънародника му, оператора с 3 оскара и пет номинации Емануел Лубезки, бе показана извън конкурсната програма, в обособена секция "Виртуална реалност (инсталация / изложба)".

VR-инсталацията е предизвикала огромен интерес, а тези, които са я посетили са убедени, че са наблюдавали бъдещето на киното. Подобни вероятно са били усещанията и на зрителите на късометражния "Пристигането на влака" на братя Люмиер, показан на 25 януари 1896 г.

Над своя проект Иняриту е работил в продължение на 4 години. Финансиране е получил от "Fondazione Prada", създадена през 1995 г. от италианската модна къща Прада и посветена на съвременното изкуство и култура. През лятото инсталацията ще обиколи музеите на Италия, САЩ и Мексико. Прочетете повече (на англ. ез.) за събитието в Милано, което ще продължи от 7 юни тази година до 15 януари 2018 г., а достъпът ще бъде възможен само чрез онлайн резервация.

В Кан инсталацията е разположена в хангар на летище Манделийо, намиращо се на 5 км от центъра на града. Хангарът не е обозначен с опознавателни знаци, а с влизането си посетителят подписва декларация на английски език, с която  освобождава организаторите от отговорност за това, което може да изпита вътре, включително и с текст "Заявявам, че Преживяването (Experience изписано с главна буква - бел.ред.) е доброволно и че нямам психологически или физически заболявания, които биха могли да го ограничат!" Посочени са всички странични ефекти, които биха могли да се появят - като виене на свят, гадене, припадъци, прилошаване, общ дискомфорт, главоболие и паническа атака. Може да бъде изпитана и смърт, посочва се в документа.

Постерът на проекта представлява сърце, разделено от пунктирана линия. От лявата му страна е изписано "U.S.", а от дясната - "T.H.E.M." ("н.и.е." и "т.е.", както и "САЩ" и "Те").
Успоредно с постера е разположено и обръщение от Иняриту на три езика.

Вход към инсталацията на Иняриту:


Иняриту:
"При създаването на проекта имах честта да се срещна и говоря с много имигранти и бежанци от Мексико и Централна Америка. Поканих някои от тях да участват в проекта, така че техните лични преживявания да не останат просто като статистика за нас. Трябва да ги видите, да ги почувствате и да преживеете. Техните истории ме преследват до ден днешен. Въпреки трудното им минало и текущите ситуации, духът на тези хора не е пречупен.

Пренасяйки събитията, случили се на няколко имигранти по време на преминаване на границата, аз написах и режисирах сцена, създадох мулти-наративно пространство, включващо много бежанци в едно полуизмислено етнографско изследване. Актьори няма - това са истински истории, изиграни от хората, които лично са ги преживели. Част от дрехите са носени от тях в момента на преминаване на границата.

Интерес за мен бе възможността за експеримент с технологията на виртуална реалност. Тя помага да се изследва състоянието на човек при влагане на личен подход към представянето му. Поех творчески риск, минах по необхождани досега пътища и научих доста уроци. Въпреки аудиовизуалността, виртуалната реалност не е кино - и обратно. Няма кадър, няма двуизмерни ограничения. По време на това реалистично нереално преживяване чувствата ни преминават проверка за твърдост.

Опитът, получен по време на инсталацията, ще бъде опит за всекиго поотделно".

Американската компания-лаборатория "ILMxLAB", създадена от Lucasfilm, стои зад проекта на Иняриту - което означава, че в проекта са взели участие само цифрови копия на имигранти.

Инсталацията се наблюдава без обувки и без чорапи, а на главата се монтират специални очила, както и слушалки.

В интервю за "Deadline" Иняриту казва: "Преди всичко ме интересува как технологиите влияят на човешкото състояние. Затворени сме в капана на собствените си мастурбации с интелектуални абстракции. Иска ми се да направя пълно потапяне, а темата за имиграцията, за съжаление, изисква показването й във виртуална реалност, тъй като в обичайния ни живот вече сме изгубили своята чувствителност".

Иняриту и Лубезки в Кан, май 2017 г.: