Камен Донев с първи кинопроект - "Уют"

(Вижте цялото интервю на Даниел Ненчев за предаването "Нова култура" на Дарик радио и egoist.bg)

Наскоро са завършили снимките на първия режисьорски филмов проект на Камен Донев - "Уют", става ясно от публикуваното интервю.

Първоначално идеята е била за филм по повестта на Йордан Йовков "Жетварят" (1920 г.), но след отказ на държавата да го финансира, Донев решава да финансира собствен филм и се спира върху три свои едноактни пиеси. Драматургът ги преработва в киносценарий заедно с Борис Радев.

"Уют", по думите на режисьора и сценарист, "са едни семейни, тежки взаимоотношения – в комедиен аспект. Мисля, че се получи това, което аз исках. Моето чувство за хумор и моят светоглед към нашия бит. Темите са взаимоотношенията със съдбата, с парите, със съседите, бъдещето, как живеем, с какви темпове, с какви обороти, какво даваме, какво искаме, как се разминаваме".

Очаква се филмът да излезе на екран през 2018 година. В него участват актьорите Албена Колева, Валентин Танев, Захари Бахаров, Стефка Янорова, Бойка Велкова, Ники Сотиров, Патриция Пъндева и др.

На въпрос, как според Донев ще изглежда животът ни след 25-30 години, той отговаря: "Представям си как всички хора от големите градове вече са ги напуснали и живеят по селата, отглеждат животни и там, между всички села вървят едни малки теснолинейки, хората си ходят на гости, в повечето къщи умеят да свирят на кавали, на гъдулки, на гайди, а децата не са обути в маратонки, а тичат боси. Ето така ми се ще да видя България".

"Вие пишете сценариите за вашите спектакли, така е и за филма. Как достигате до тях?"
- "Пиша едно такова представление от 2 до 3 години", отговаря Камен Донев. - "И то не защото не мога да го напиша по-бързо, а защото оставям нещата да ги роди животът, който аз живея. Това, което ми се случва – хубаво, лошо, трудно. И живеейки, аз чета списания, чета книги, сблъсквам се с различни имена, с различни хора, съдби, намерения, разочарования – всичко това си го записвам. И след това, с някакъв вътрешен мой филтър, който не знам как се е формирал – той някак си изчиства това, което на мен не ми трябва и остават тези неща, които смятам за значими. Фокусирам се върху тях и така изграждам структурата. Но важно за мен е времето. Важно е да не се бърза. Чел съм, едно време майсторите художници, скулптури, писатели, архитектите – те са нямали бърза работа. Те са оставяли работата да отлежи. Вярвам много в тоя подход. По този начин човешката душа, която е притискана от много неща и е много треперлива – започва да си избира и да слага ръка върху важните, значими неща за този период."

Донев посочва и кои имена в киното са му повлияли - Вим Вендерс с филма "Париж, щата Тексас", Еторе Скола, Марио Моничели, Фелини.
"Актьорът трябва да бъде актьор навсякъде", казва Донев. - "Актьорът трябва, дори седейки в едно заведение, да радва хората. Трябва да ги кара да поискат да дойдат при него, да му стиснат ръката. Не да го хвалят или да го обожествяват. Актьорът е медиатор, той има изключителна отговорност. Той свързва два свята: света на имагинерното, на красивото, на абстрактното, на крайно възвишеното и на изящното – с живота на хората, с бита, с ежедневието. Хората обичат актьорите, а актьорите са длъжни да знаят, че те са много важни – те са като докторите. Те не трябва да бъдат простаци и палячовци. Те трябва да бъдат много сериозни и много истински."