Жана Караиванова за свършеното от НФЦ за 6 месеца

В края на март 2018 г. министърът на културата назначи работна група начело с Жана Караиванова, директор на Националния филмов център, която да предложи най-адекватните промени в сега действащия Закона за филмовата индустрия. Срокът бе 3 месеца - до 30 юни, но преди дни (на 27.06.) в интервю за предаването "Денят започва с култура" по БНТ1 Караиванова съобщи, че срокът е удължен с още 2 месеца - до началото на септември, по молба на колегите й от работната група. Тя не счита отлагането за фатално, тъй като всички институции предстои да излязат във ваканция.

Караиванова: "Трябва да кажа, че колегите работят изключително активно на базата на документ, изготвен през 2017 г. от предишната работна група. Нещата протичат в единение за цялата гилдия. Това е важно, за да се засегнат в закона всички проблематики."

В работната група влизат Катя Тричкова (продуцент), Ваня Райнова (продуцент), Филип Тодоров (продуцент) и Миглена Кацарова (юрист), както и финансов експерт. Очакваният нов документ подлежи на обществено обсъждане с всички участващи в киноиндустрията и всеки може да каже своето мнение, а на финала ще го обработим отново, през есента ще мине и през всички институции, каза Караиванова.

Един от проблемите в закона е начинът, по който се излъчват членовете на художествените комисии, оценяващи филмите на ниво проект и решаващи за това, кои сценарии да получат пари и шанс да бъдат реализирани. Караиванова подчерта, че обществото и сега може да следи как работят тези комисии - на уебсайта на НФЦ се качват картите, с които те гласуват и всеки може да прочете кой член какви мотиви за своите оценки е разписал. Проблемът е между две неща: между избора на самите комисии и между самите карти. И двете теми ще бъдат засегнати в измененията на закона.

До дни ще излязат новите резултати от художествените комисии за игрално кино. Те трябваше да излязат на 28 май, но един от членовете (Павел Веснаков) в последния момент е декларирал, че е в конфликт на интереси и това е отложило резултатите към началото на юли, когато ще бъдат публикувани на сайта на НФЦ. Зорница-София е заменила Веснаков от страна на гилдията на режисьорите.

Добре е да има двустепенна процедура, включваща възможност за защита на проектите от самите автори пред комисиите. Това зависи от консенсуса, който ще се постигне при промените в закона.

Процесът на производство на български филми все още е блокиран заради нотификацията за държавна помощ (процедура с Европейската комисия). Преди месец и половина колегите на Караиванова са пожелали да променят начина, по който се нотифицираме и НФЦ работи активно с подкрепата на двете водещи министерства - на културата и на финансите, като има реална възможност в рамките на седмици процесът да приключи.
Предишната нотификация на филмопроизводството също е била изтекла към 2012 година и е отнела повече от 4 години, за да се възстанови процесът. Този път Караиванова се надява да не бъде така. Проблемът се нарича липса на Национален съвет за кино, без който - по закон - решенията са нелегитимно определени. По различни причини, две години НФЦ е работил без такъв съвет. Сега очакваме развръзка до месеци, за да има нови български филми. Финансирането и сега продължава, има много натрупани филми, сесиите продължават - процесът не е спрял за проектите, спечелили миналата година и имащи своите договори. Проблемът е за филмите, които тази година чакат договори. В най-скоро време и това ще се случи, обеща Караиванова.

На въпрос - кои са проектите, които НФЦ подкрепя, директорката му спомена, че търси допълнителни алтернативни източници на финансиране освен ограничената държавна помощ. Приоритет за нея е работата с европейски институции, които финансират европейско кино. На последната сесия на Евроимаж, 3 български проекта (копродукции) от 3 кандидатствали са спечелили субсидия. От началото на годината досега, за 6 месеца, самите продуценти - с други думи, българското кино - са спечелили през Евроимаж 900 000 евро допълнително финансиране за своите проекти, при 6 милиона лева държавна субсидия за цялата година.

Новата европейската конвенция за киното определя при какви дялове можем да влизаме в копродукции; по досегашната конвенция, ние сме длъжни да осигурим минимум 10%, но при голям бюджет това е невъзможно. Затова този процент е свален на 5%, което ще ни помогне да участваме в много по-скъпи продукции като копродуценти. Текстът е придвижен за подписване и в момента се гледа от Министерство на културата.

Споразуменията, сключени с филмовите фондове на Румъния, Македония, Сърбия и Гърция, имат за цел да подпомогнат българските продуценти и творци - не само да финансират заедно проектите си, които правят по линия на европейските регламенти, но и за взаимна помощ в разпространението на творбите в региона и в Европа. Една от проблематиките пред европейското кино се казва Netflix - дистрибуцията на филмов продукт е на съвършено нова платформа, която засега е доста смътна за всички играчи, т.е. не се знае оттук нататък в кина ли ще се гледат тези филми, къде ще има публика. Като член на европейската Асоциация на директорите на филмови центрове, които са около 60, Караиванова отчита това като огромен въпрос.

Едно от важните споразумения, направени от Караиванова, е с филмово студио Nu Boyana (Ню Бояна) - споразумението поставя ново начало на отношенията между студиото и проектите, финансирани от НФЦ.
"Откакто се приватизираха, Ню Бояна имат едно задължение - да подпомагат български филми. В техния тогава договор, то е разписано като български филми - не се казва кои филми, какви филми, колко филми. Междувременно, в последните години те така или иначе подкрепят продукции като копродуценти, над 70. Подкрепата е чрез предоставяне на техника или чрез пряко финансиране, финансиране на питчинг-сесиите за нови независими проекти на фестивали като SoIndependent или София Филм Фест. Така или иначе, те участват в този процес, но това бе съвършено нерегламентирано. Моят основен фокус са филмите, финансирани от НФЦ и затова с г-н Ярив Лернер направихме едно споразумение, в което те се ангажират да подпомагат всячески - финансово, с техника, като разпространение, като показ - филми, финансирани от НФЦ, всичките филми! Ние нямаме право да влизаме в конкретика с какво ще ги подпомагат, това ще се случва между тях и продуцентите, но оттук нататък всеки продуцент, който е спечелил проект във филмовия център, ще има процедура и право да отиде в Ню Бояна и да каже: здравейте, аз спечелих току-що, хайде сега да видим вие с какво може да ми помогнете. Досега това се случваше на база личен контакт".

На 28 юни започна и фестивалът на българското кино в Рим, където НФЦ има срещи с Апулия филм комишън и фонда Рома Лацио, с които са възможни споразумения за тяхното участие в производството на български филми.

Вижте видео с цялото интервю.