Останете в България, за да гледате “Емигранти”

Има български филми, които карат зрителите да настръхват от досада. Има и други като “Любимец 13”, “Всичко е любов” или “Опасен чар”, например, които носталгично ни припомнят златното време, когато родните кинаджии умееха да разказват истории. Проблемът е, че скромните финанси, отделяни за една продукция, тласкат авторите да изкарат на бял свят най-доброто от себе си, а то не е непременно най-гледаемото. Така започнаха да се правят български филми за награди и филми за удоволствие на публиката. Голяма рядкост е някой да удовлетвори и двете изисквания. Но ето, че “Емигранти” го постигна. При това съвсем заслужено. Всички, които са видели филма до момента са единодушни, че това е една добре разказана, съвременна, смешно-тъжна история, с прекрасно актьорско присъствие (Наградата за мъжка роля на фестивала “Златната роза” във Варна - 2002 беше поделена между тримата изпълнители).

Написан преди 10 години и предназначен за позабравения напоследък киноталант на Чочо Попйорданов, Ивайло Христов и Александър Морфов, сценарият “Помниш ли пастора?” на Людмил Тодоров дочака своето филмово време. Променената история, прекръстена на “Емигранти” даде възможност на Ивайло Христов да мине от другата страна на камерата, като сърежисьор на Людмил Тодоров, а мъжкото трио доби съвсем различен, “подмладен” вариант.
Деян Донков, Иван Радоев и Валери Йорданов играят трима приятели, които преодоляват делничните си проблеми с чувство за хумор. Липсата на работа и перспектива за професионална реализация, подхранва както семейни проблеми, така и мечтата за бягство в чужбина… Любовта и липсата на любов, важността на признанието за един творец, животът ден за ден, се сливат с работата “на парче” и приятелското запиване, които завършват на един странен гангстерски купон. Какво пък това също би могло да се случи, колкото и абсурдно да изглежда на фона на цялата история…

Въпреки някои дребни недостатъци на ниво драматургия, “Емигранти” наистина притежава най-важните съставки на филм предназначен за публиката (а не за авторското его): интересна история, добра техника на разказване (сюжетно и формално), забавни персонажи и прекрасни млади актьори. Просто проверете сами.