"Аз, шпионинът" - за продукцията

Когато продуцентът-ветеран Анди Вайна запознал партньора си Марио Касар с идеята за трансформиране на популярния през 60-те години телевизионен сериал “I Spy” за голям екран, той предложил уникален поглед към историята.  “Това, което винаги ме е интересувало в този сериал и което никога не беше показано, е как двамата герои се запознават”, казва Вайна. “Помислих си, че да покажем това ще е чудесна отправна точка за началото на историята в нашия филм”.

След като Касар гледал оригиналния сериал, установил, че това е не толкова шпионски филм, колкото остроумен разказ за развитието на едно приятелство на фона на международния шпионаж. “Те обикалят света и навсякъде имат, както проблеми, така и много интересни моменти. Това ни отваряше много възможности за хумор и екшън във филма”.
В сериала, Бил Козби играе ролята на професионален тенисист. Известно време било обсъждано героят на Еди Мърфи също да е тенисист, после баскетболист, но накрая самият актьор предложил да е боксьор – спорт, с който и самият той се чувствал най-удобно.

"Аз съм тренирал известно време бокс, а и баща ми беше боксьор, така че винаги съм чувствал този спорт близък", казва Мърфи, който отново започнал тренировки няколко месеца преди началото на продукцията.
“Наличието на актьор с природна дарба за този спорт беше голям плюс за филма”, казва Томас. “А и боксът ни откриваше много по-вълнуващи възможности, отколкото тениса или баскетбола. При това в повечето случаи Еди нямаше нужда от дубльори”.

АЗ,ШПИОНИНЪТ е екшън с акцент върху комедията и героите. “Това е, което прави филма толкова забавен и толкова различен от останалите шпионски филми”, казва Вайна. “Никога не губехме от поглед комедийния характер на екшъна. Винаги се опитвахме да покажем хумористичния елемент в екшън  епизодите, в които участват нашите герои”.

В създаването на високо-технологичната шпионска екипировка за Мърфи и Уилсън, Томас търси навсякъде двойни функции – те трябва да са смешни, и същевременно свързани с личността на героите. “Направихме някои много интересни “играчки” тип 007 за този филм”, казва Томас. “ В началото на филма героят на Уилсън получава все безполезно оборудване – най- добрите неща отиват при агента-звезда Карлос (Гари Коул).

Томас работела в близко сътрудничество с координатора на каскадите Брент Улзи, за да станат екшън епизодите вълнуващи, и в същото време, приемливи за комедийния жанр. “Брент предоставя голяма възможност на актьорите в главните роли да дадат своя принос по отношение на екшън епизодите, за да станат те точно такива, каквито ги искахме”. Идеи идваха отвсякъде, продължава Томас, включително и от първия асистент режисьор Ричард Грейвс. Много помощ оказал и режисьорът на втория екип Били Бъртън. “Отначало се опитвах да ходя и на неговите снимачни площадки, след като свърша своите снимки.  Но много скоро разбрах, че той се справя отлично и сам”.

Въпреки че основно във филма е комедийното начало, екшънът е от такова качество и количество, че със сигурност няма да остави незадоволени и почитателите на този жанр”, убеден е Улзи. “Имаме преследвания с коли, катастрофи, експозии, стрелба, самолети, падания от високо и юмручен бой – просто всеки вид каскада, който можете да се представите”.

Снимките започнали на 12 септември, 2001 г. в Будапеща, Унгария. Както и е и в телевизионния сериал, Вайна решил, че филмът трябва да бъде сниман на “екзотично място”, за да създаде чувството на истинско вълнение в публиката. Източна Европа не е място, което често се вижда в екшън филми, особено Унгария. В Будапеща са снимани и други филми, но винаги все едно в друг град. Обикновено унгарската столица е замествала Париж, Рим или някоя друга европейска столица. Така че предлагахме на публиката нещо съвсем ново. А и по случайно съвпадение Унгария е моята родна страна.”

Томас оглеждала места за снимки в Англия, Германия и Чехия, преди да замине за Унгария. “В момента, в който пристигнах в Будапеща”, казва тя, “вече знаех, че това е мястото. Беше прекрасно и свежо, а и местните власти бяха готови да ни помогнат с всичко, от което имахме нужда, и да ни разрешат да снимаме навсякъде, където поискаме – специално в замъка Буда, който сега е Национална художествена галерия (във филма това е имението на Арнолд Гъндарс). Все едно да ни разрешат да снимаме в Мемориала на Линкълн”.