Хвани, ако можеш, въображението на Спилбълг

Вдъхновен от действителна житейска съдба, “Хвани ме, ако можеш” разказва историята на Франк Абигнейл Мл., мошеник и гениален фалшификатор, чийто необикновен талант му позволява да присвои безнаказано милиони долари.

Преди да навърши 20 години, той успява да се представи последователно за лекар, адвокат и втори пилот от голяма самолетна компания… Агентът от ФБР, Карл Ханрати  го взима на мушката и си поставя за цел да го предаде на правосъдието.

След провала на “A.I. Изкуствен интелект” Спилбърг се възстановява с радушно приетата както от публика, така и от критика антиутопия “Специален доклад”. Около 6 месеца по-късно, режисьорът се завръща с екранизацията на истинската история на гениалния мошеник Франк Абигнейл.

Ролята на хитрия младеж се изпълнява от Леонардо Дикаприо, който не се е радвал на бурен успех от “Титаник” насам. До него, в ролята на агента от ФБР, е Том Ханкс, един от най-обичаните актьори в Америка (с два “Оскар”-а: за “Форест Гъмп” и за “Филаделфия”), който се снима за втори път при Спилбърг след “Спасяването на редник Райън”.

Филмите на Стивън Спилбърг винаги се превръщат в събития. И “Хвани ме ако можеш” очевидно не прави изключение от правилото. При това съвсем заслужено, защото актьорите са превъзходни, въпреки че това съвсем не е изненада. Друго качество на филма е неуловимата смес между комедия и драма, която ни дава възможност едновременно да се забавляваме с детинското коварство на Франк и да се замислим над стечението на обстоятелствата, което го тласка по този път.

Отношенията баща (в чудесното изпълнение на Кристофър Уокън) – син Абигнейл са оригинален щрих във вековната традиция от Библията насам. А самото присъствие на Леонардо Дикаприо е едновременно детинско и неочаквано зряло.

“Хвани ме, ако можеш” не се вписва директно в нито един от ясно очертаните творчески пътища на Спилбърг: от зрелището и фантастиката, до сериозните теми за расизма, геноцида и подтисничеството от всякакъв вид. Дали тази доста “интимна” (на фона на останалите) история, която не търси непременно отзвук върху съдбата на човечеството, е начало на някаква трансформация в търсенията на режисьора или просто “лирическо” отклонение, ни предстои да разберем през следващите няколко години.

Нет Фокус