26-и София Филм Фест от 10 до 31 март

И през 2022 година светът продължава да се адаптира към непрестанните трансформации на реалността – off- и online, но хората обичат да се изгубват в паралелните светове на киното и да преоткриват специалния код „забавление“. Традицията на София Филм Фест продължава започнатото преди 26 години – в нова среда, с нови поколения, с нова енергия за бъдещето.

Започнал през 1997 като тематичен фестивал с емблематичното име Мюзик Филм Фест, претърпял възходящо развитие през годините, София Филм Фест се превърна в едно от най-значимите филмови събития в Централна и Източна Европа, единственият български кинофестивал с акредитация от FIAPF, включен в списъка с 50-те най-важни за филмовата индустрия фестивали в света и в каледара на ФИПРЕССИ.

На СФФ са гостували плеяда световни кинотворци, сред които Вим Вендерс, Алън Паркър, Никита Михалков, Фолкер Шльондорф, Аньес Варда, Иржи Менцел, Коста-Гаврас, Тери Гилиъм, Емир Кустурица, Отар Йоселиани, Биле Аугуст, Горан Паскалевич, Бела Тар, Кшищоф Зануси, Агнешка Холанд, Хю Хъдсън, Клаудия Кардинале, Рупърт Еверет, Франко Неро, Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Нури Билге Джейлан, Джери Шацбърг, Данис Танович, Мика Каурисмаки,  НПавел Павликовски, Мики Манойлович, Илдико Енеди, Ейбъл Ферара и много, много други. Повечето от тях са носители на Наградата на София на Столична община.

Поради продължаващата пандемия, предизвикана от Covid-19, 26-ият София Филм Фест отново ще заложи на хибридно представяне на своята програма.
От 10 до 31 март 2022 филмите ще бъдат в киносалони при спазване на всички противоепидемични мерки, като част от заглавията ще бъдат налични и онлайн (в партьорство с водещата в света платформа за организиране на онлайн фестивали Festival Scope/Shift 72). Автори на филми от конкурсните програми ще представят лично своите творби пред българската публика.

Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, с подкрепата на Министерство на културата, ИА „Национален филмов център“ и програма „Творческа Европа“ MEDIA на Европейския съюз, в партньорство с Националния дворец на културата, културни институти, спонсори, партньори и приятели.

Официалното откриване на 26-ия София Филм Фест е на 10 март в Зала 1 на НДК. Откриващ филм е най-новият филм на френската легенда Клер Дени - „Двете страни на острието“, чиято световна фестивална премиера е в конкурсната програма на Берлинале. Прожекциите от феста ще продължат до края на март в София.

Специална програма в Дома на киното и Чешкия център, свързана с ретроспективи и други събития, ще подготви публиката с очакване за фестивала от 1 март.

През март ще се състои и София Филм Фест в Пловдив. Юбилейното 20-то издание на София Филм Фест на брега в Бургас ще стартира на 31 март, а традиционното издание във Варна ще бъде обявено допълнително.

За 20-и път международно жури ще определи Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община. Председател на журито е българската режисьорка Иглика Трифонова, която ще получи и Наградата на София на Столична община за своя принос към изкуството на киното. Украинският режисьор Олег Сенцов също ще е част от журито и ще представи пред българската публика филма си „Носорог“, започнал своя път от международния копродукционен пазар София Мийтингс през 2012.

Програмата по традиция включва 12 филма. Тази година два от тях са български.
Пълна програма на филмите в Международния конкурс за първи и втори игрални филми:

* „Бъди до мен“ („Stand by Me“) – Русия, режисьор Тамара Дондурей (по-късно свален от програмата и заменен с „Човекът, който търси вятъра“ („Căutătorul de vânt“/ „The Windseeker“) – Румъния-България-Сърбия, режисьор Михай Софронеа);
* „Бърлогата“ („The Den“) – Италия, режисьор Беатриче Балдачи;
* „Вълк“ („Wolf“) – Ирландия-Великобритания-Полша, режисьор Натали Бианкери;
* „Диви корени“ („Wild Roots“) – Унгария-Словакия, режисьор Хайни Киш;
* „Липсващият режисьор“ („The Absent Director“) – Иран, режисьор Арванд Даштарей;
* „Любовна песен“ („A Love Song“) – САЩ, режисьор Макс Уокър-Силвърман;
* „Мис Осака“ („Miss Osaka“) – Дания-Норвегия-Япония, режисьор Даниел Денчик;
* „Нетърпение“ („Time of Impatience“) – Турция, режисьор Айдън Орак;
* „Смирен“ („Humble“) – България-Румъния, режисьор Светослав Драганов;
* „Соната“ („Sonata“) – Полша, режисьор Бартош Блажке;
* „Тубаб“ („Toubab“) – Германия-Сенегал, режисьор Флориан Дитрих;
* „Януари“ („January“) – България-Португалия-Люксембург, режисьор Андрей Паунов.

В основната програма, но извън конкурса, ще бъдат представени още два филма:

* „Да разсмееш дявола“ („Make The Devil Laugh“) - Япония, режисьор Рюичи Мино;
* (неуточнен).

Балканският конкурс включва топ заглавия от региона. Сред селектираните филми в програмата са:

* „Докато мога да вървя“ („As Far As I Can Walk“) – Сърбия-Франция-Люксембург-България-Литва, режисьор Стефан Арсениевич;
* „Мурена“ („Murina“) – Хърватия-Бразилия-САЩ-Словения, режисьор Антонета Аламат Кусянович;
* „Небеса“ („Heavens Above“) – Сърбия-Германия-Северна Македония-Словения-Хърватия-Черна гора-Босна и Херцеговина, режисьор Сърджан Драгоевич;
* „Рибена кост“ („Fishbone“) – България-Румъния, режисьор Драгомир Шолев;
* „Сестри“ („Sisterhood“) – Северна Македония-Косово-Черна гора, режисьор Дина Дума;
* „Синя луна“ („Blue Moon“) – Румъния, режисьор Алина Григоре;
* „Хълмът на лъвиците“ („The Hill Where Lionesses Roar“) – Франция-Косово-САЩ, режисьор Луана Байрами.

През 2022 година фестивалът ще представи специален акцент върху творчеството на жените в киното, част от която е програма с филми на български жени-режисьори.
Въпреки че относителният дял на филмите, реализирани от жени-режисьори все още е малък, едни от най-успешните български творби, създадени след 1989 година, са дело на дами. 26-ият София Филм Фест ще подчертае тяхната роля в изграждане на облика на съвременното българско кино със специална програма от 11 филма, дело на режисьорки, навлезли в киното през последните четири десетилетия. Сред тях са Адела Пеева (стартирала през 80-те години), Иглика Трифонова (през 90-те), Зорница София, Светла Цоцоркова и Надежда Косева (в първото десетилетие след 2000), звездата на всички останали изгрява след 2010 – Кристина Грозева, Майя Виткова, Ралица Петрова, Елица Петкова, Мина Милева и Весела Казакова, Яна Титова. Филмите ще бъдат представени от техните автори в Дома на киното в периода 1-10 март 2022.

20-ият Конкурс за български късометражен филм ще представи 13 филма, селектирани от жури в състав: Мартина Апостолова, актриса и режисьорите Виктор Божинов и носителя на наградата през 2021 – Андрей Кулев. За трета поредна година наградата се осигурява от Доли медия студио.

Сред вече обявените премиери на фестивала са копродукциите с България „Мрак“ на Душан Милич и „Как се научих да летя“ на Радивое Андрич, както и дългоочакваният последен документален филм на Анна Петкова (1944-2022) „Авантюриста“.

Креативният и комуникационен партньор на София Филм Фест е DDB.

* * * * * * *

Документалният конкурс с 12 творби на талантливи режисьори ще има основни прожекции в оборудваната с нови удобни седалки зала „Славейков“ на Френския институт и се открива с един от най-очакваните филми - „Бягство“ („Flee“) на датския режисьор Йонас Похер Расмусен. Филмът влезе в историята като първия филм, номиниран за Оскар едновременно в три категории: пълнометражен анимационен, документален и международен.
„Бягство“ разказва необикновена истинска история за уважаван преподавател, който решава да сключи брак с дългогодишния си приятел, но преди това трябва да разкрие травмиращи тайни, пазени повече от две десетилетия. Творбата е завладяваща смесица от изкусна анимация и документален реализъм и е сред най-интимните, въздействащи, лични и дълбоки филми на 2021 година.

„Братя“ („Brotherhood“) на режисьора Франческо Монтаньер е съвместна продукция между Италия и Чехия.
Филмът представя дилемите на трима босненски братя, поели тежки семейни отговорности, след като баща им е осъден като терорист. „Братя“ изследва проблемите, предизвикани от необходимостта от избор между принадлежността към непоколебимия клан и желанието на младежите да открият
кои всъщност са те, дори ако това включва някои грешки. Ако не бяха мобилните им телефони, би било трудно да се повярва, че братята овчари са наши съвременници. Удостоен с наградата
„Златен леопард“ от документалния конкурс на кинофестивала в Локарно 2021, филмът е впечатляващ дебют.

Копродукцията на Германия и България „Кмет, овчар, вдовица, змей“ („Mayor, Shepherd, Widow, Dragon“) на Елица Петкова е разказ за изолираното в планината село Пирин, което най-вероятно ще изчезне след 20 години. Камерата придружава няколко местни жители, които се борят отчаяно срещу запустяването…
Пирин също така е последното село в Европа, където има змей. Елица Петкова спечели Голямата награда „София – Град на киното“ със своя пълнометражен игрален дебют „Жалейка“, представен на 20-ия СФФ 2016, вторият ѝ пълнометражен филм „Риба, плуваща по гръб“ бе включен в конкурсната програма на 24-ия СФФ 2020.

Във френския филм „Джейн Бъркин според Шарлот Генсбур“ („Jane By Charlote“) подходът на дъщерята-режисьор е деликатен и интригуващ – Шарлот Генсбур успява да представи своята прочута майка, актрисата Джейн Бъркин, преодолявайки чувството за естествена резервираност. С помощта на обектива на камерата се разкриват интересни детайли, като в същото време двете главнни действащи лица – пред и зад камерата – се отдръпват леко, за да гарантират пространство, в което да излезе на преден план изключително важната и ценна връзка между майка и дъщеря. Документ на времето и човешките отношения – без защитни бариери, нежно, естествено и завладяващо.

„Животът на Ивана“ („Life of Ivanna“) на режисьора Ренато Борайо Серано, копродукция на Русия, Норвегия, Финландия и Естония, е носител на приза за най-добър международен документален филм
от кинофестивала в Цюрих.
Филмът проследява драматични промени в живота на 26-годишната Ивана и нейните пет деца в продължение на четири години – от суровата реалност на номади в тундрата, отглеждащи стадо северни елени, до сблъсъка със съвременността в град в далечния Сибир.

Френско-белгийската продукция „За шепа пържени картофи“ („For a Fistful of Fries“) е дело на създателите на култовата документална поредица „Strip-Tease“ – Жан Либон и Ив Инан.
Филмът е показан с успех на фестивала за документално кино в Лайпциг, а в разказа е използван материал, събиран в продължение
на повече от двадесет години. Инспектор в Брюксел разследва случай на убийство в квартал със съмнителна репутация. Намирането на няколко пържени картофи води до улики към извършителя на престъплението, лишило от живот една жена, която понякога работи като проститутка. Въпреки сериозния характер на събитията, пресъздадени в стил cinéma-vérité, в нестандартната смесица от мрачен трилър и абсурдно „риалити“ се откроява и здравословна доза (черен) хумор.

„Къде отиваме?“ („Where Are We Headed?“) на режисьора Руслан Федотов, копродукция на Беларус и Русия, е своеобразен роуд муви привлякъл вниманието на фестивала IDFA в Амстердам, където получава приза за най-добър дебют.
Разказът е капсулиран в мрежата на московското метро и заснет в продължение на една година – безкрайните тунели и коридори са среда без дневна светлина, ничия земя, в която сякаш няма значение кой накъде се движи. Станциите, с мраморните си стени и златни осветителни тела, са изключително подходящ театрален декор за непрекъснато развиващата се трагикомедия и епизодичните появи на колоритни пътници. В този документален филм се оглеждат културните и социални проблеми в съвременна Русия.

Действието в „Нашето тихо местенце“ („Our Quiet Place“) на режисьорката Елица Георгиева се развива във Франция, където две млади жени се срещат и сближават заради общия стремеж да овладеят френския език не само като средство за общуване, но и като инструмент за себеизразяване.
Филмът разказва историята на едната от тях, Альона, през очите на другата, Елица Георгиева, докато заедно изследват предимствата на усвояването на чужд език. Със съзнателна деликатност филмът измисля своя собствена среда, за да посрещне откъслечните „сънувани спомени“, които Альона събира по време на странстванията си между Минск, Барселона, Париж, Ароманш и Турция. Тя иска да напише роман за изчезването на баща си, физик и морски авантюрист, който бяга от беларуската комунистическа диктатура – лодката му потъва край турския бряг през октомври 1995 година.

„Остров – загубеният остров“ („Ostrov – Lost Island“) е дело на руската режисьорка Светлана Родина и швейцарския фотограф и режисьор Лоран Стоп.
Те разказват за отдалечения Остров, който след разпадането на Съветския съюз напълно изчезва от полезрението на хората в политическата система. Подобно на рибите, които трябва да защитават своята територия в Каспийско море, малцината жители,
останали на острова – главните герои на този документален филм – се борят за оцеляване всеки ден. Въпреки противоречията и сюрреалистичната атмосфера, близка до научната фантастика, в крайна сметка именно митът за идентичността на неприкосновената Русия дава сила на онези, които все още вярват в бъдещето. На ръба между утопията и антиутопията, „Остров - загубеният остров“ говори за Русия, разкъсвана между носталгията и суровата реалност.

Чрез любителски и анонимни филми, които събира от детството си, френският режисьор Андре Бонзел прави преглед на бурния си живот. Резултатът е „Проблясващите призраци на отминалата любов“ („Flickering Ghosts of Loves Gone By“).
В крехките, забавни и трогателни образи с фрагменти от истории и минали емоции той изследва собствената си история и тази на семейството си, белязана от маниакални пристрастия към киното и секса. Измислен автопортрет, причудлив и бароков, този филм се превръща в истинска ода за киното и за живота.

„Ужасните деца“ („Les enfants terribles“) потапя публиката в ежедневието на едно турско семейство - това на режисьора Ахмет Недждет Кюпюр, в което младите хора всеки ден се борят да отстояват свободата и независимостта си пред бащината власт, вкоренена в традиционните ценности.
Получил Специалната награда в международния конкурс в Нион, филмът на най-големия брат Кюпюр представя автентичен разказ за сблъсъка между поколенията, между минало и настояще в консервативната общност, някъде в югоизточната част на съвременна Турция.

В Хаити колата „Тойота Ленд Крузер“ е позната с името „Zo Reken“, което означава „Кост от акула“ – и именно така – „Zo Reken (кост от акула)“ е решил да озаглави филма си канадският режисьор Еманюел Лиша.
Мощният автомобил 4х4 става особено популярен сред организациите за хуманитарна помощ, които са навсякъде в Хаити след земетресението през 2010 година. Десет години по късно, когато страната отново е в хаос и под строга блокада, тези коли са превърнати в мобилно пространство за срещи и дискусии между хаитяните. Шофьорът води разговор с пътниците, граждани на Порт-о-Пренс, докато се опитва да си проправи път между барикадите и демонстрациите – обсъжда се състоянието на страната, неоколониализма и хуманитарната помощ, а гневът срещу неизпълнените обещания от международната общност се засилва.