Филмът определено си е подсигурил статут на класика...

“За много азиатски почитатели на киното тайландските филми напоследък демонстрират почти същата адреналинова тръпка и безгранична изобретателност, които характеризираха хонконгското кино в началото на 80-те. Да вземем например “Сълзите на Черния тигър” на Висит Сасанатиен.

На пръв поглед братя Пан и Сасанатиен сякаш нямат почти нищо общо и все пак и в двата случая удоволствието от творбите им се крие в присвояването (и видоизменянето) на вече наложили се жанрове – уестърните и филмите за наемни убийци. Авторите са отпуснали юздите, чувства се чистото им удоволствие от снимането на филм, който е на светлинни години от конвейерната етика на холивудските им еквиваленти. Братя Пан залагат най-вече на визуалния стил: сред многото изключително находчиви моменти във филма една сцена (убиец-отмъстител, отиващ на почти сигурна смърт, придружен от духа на загиналия му партньор) безспорно ще влезе в пантеона на жанра. Филмът определено си е подсигурил статут на класика.”