Трагизма в “Бандите на Ню Йорк”

Мартин Скорсезе винаги си е падал по епичните истории. Независимо дали разнищва криминална психология или проследява гангстерската митология, той е майстор на междуличностния двубой. Но във филмографията му има и едно странно изключение като “Невинни години” – филм твърде кротък на повърхността, в сравнение с натуралистичната страст на останалите му сюжети.

В това изследване на нравите в пуританска Америка от края на XIX век, откриваме вътрешен трагизъм, който далеч надхвърля външната зрелищност. И ето че 10 години по-късно, с помощта на същия актьор (Даниъл Дей-Луис е брилянтен и в двете роли) Скорсезе отново изгражда една лична трагедия, която е толкова значима, колкото и мащабния социален двубой.

“Бандите на Ню Йорк” е епичен филм. Но не само. Най-хубавото в него са онези проблясъци на антична трагедия, които те карат да усещащ почти физически фатализма и предопределеността на съдбата. Има много причини, поради, които си заслужава да се изтърпят трите часа филмово време, защото едва на финала можеш да оцениш пълноценно неравномерността на филмовото действие, да простиш натурализма и да съпреживееш катарзиса.

Ако се интересувате от историята на Америка, ако ви е любопитно как в рамките на няколко месеца се променя психологията на масите в едно “проветриво” за влияния и етническа принадлежност място като Ню Йорк от времето на Гражданската война в САЩ, това е достатъчно основание да видите новия филм на Мартин Скорсезе.

Заслужава си да го направите и ако обичате мъжки истории за вечната подялба на територии или пък заради добрите актьорски попадения (след “Хвани ме, ако можеш” Леонардо Дикаприо доказва за втори път тази година, че го бива за актьор).

Но ако усетите трагизма на ситуацията в която едно момче трябва да избира между бащата, за когото се е заклел да отмъсти и мъжа, който е готов да го направи свой син, ако за миг ви мине мисълта за непосилната дилема на Хамлет, ако ви прониже жестоката неизбежност на избора, тогава очакването в тъмния салон не е било напразно. И ще спрете да се питате дали този филм е екшън или драма, дали действието се точи мудно, или само така ви се струва, дали Скорсезе е добър разказвач, или просто самовлюбен творец.

Нет Фокус