Шарън Стоун и "дивата жизненост" на героинята й във филма "Глория"

С ролята на Глария, носителката на номинация за награда на Академията и на  “Златен глобус” – ШАРЪН СТОУН добавя още един персонаж към впечатлявящия си списък от разнообразни героини. “Глория” е тридесетият й игрален филм.
Миналата година тя партнира на Дъстин Хофман в “Сфера”. Тази година изпълнява една от централните роли “Мощта”, където и особено доволна от поверената й роля на майка.
“Глория” връща Стоун в свят, който актрисата вече познава – обитавала го е във филма “Казино”. За изпълнението си там тя е удостоена с номинация за “Златен глобус” за 1995 г.
Както Джинджър в “Казино”, така и Глория са американки с ирландски произход”, сравнява героините си Стоун, “Има нещо голямо у тях, някаква дива жизненост. Джинджър има проблеми с наркотиците и алкохола. Глория е трезва, но има проблеми с мъжете и мафията. Харесва ми способността й да се усмихва и през сълзи”.
Глория е идеална роля за Стоун. Тя е актриса, за която хамелеонството и предизвикателствата са запазена марка при изграждане на кариерата й. Стоун казва : “Замисляла съм се за това, какво е да играеш персонажи, които държат всичко под контрол – предсказуеми, спокойни. Глория е по-различна. Тя никога не знае предварително какво ще се случи, е поне не в процеса на този филм”.
“Предадена е от човека, когото е обичала в продължение на години. Остава без дом, отхвърлена, тя няма представа къде би могла да отиде дори. Несъзнателно попада във вихъра на една бъркотия. В създадената от хората от подземния свят ситуация, тя попада на едно малко момче, което трябва да умре, за да бъде спасена организацията. Съвсем импулсивно тя приема детето, въпреки неприязанта си към деца. По-късно се опитва да се отърве от него, но уви, той се връща като бумеранг. Тогава тя научава и че семейството му е унищожено. Дала е дума. Попадайки в ситуация, застрашаваща собственият й живот, тя има до себе си едно вироглаво хлапе, което дори не харесва. Глория изобщо няма представа какво трябва да стори, кому да се довери, при кого да отиде. Опитва се да сглобява нещата частица по частица, за да оцелее в това невероятно трудно преживяване. “
“Сюжетът касае само седмица от живота на една жена – най-лошата й седмица! Ако изобщо е предполагала, че ще й се наложи да бяга из Ню Йорк с мишена на гърба, тя навярно не би си облякла минипола и обувки на висок ток”, смее се Стоун.
Продуцентът Гари Фостър, в чиято филмография е включен “Безсъници в Сиатъл”, казва : “Предизвикателство, но и наслада е за продуцента да комбинира взаимодопълващите се елементи при създаването на филм като този. Наистина вярвам, че сме събрали в този случай екип от рядко срещани и достойни за уважение таланти. Идеята да бъде направен “Глория”, принадлежи на сценариста Стивън Антин. Той е и човека, който преобразява героинята, прави я по-съвременна, тъй като очарователния персонаж на героинята е създаден преди почти двадесет години. Той пръв усеща възможността за осъвременяване и превръщането на идеята в страхотен филм от деветдесетте години.”
Наистина е любопитно как достигнах да този проект”, спомня си Стоун. “Една от най-добрите ми приятелки – страхотна жена, случайно се оказа притежателка на ръкописа на сценария, като това се случи още преди Стивън Антин да го предложи на “Мандалей”. След като прочетох два-три пасажа, вече се чудех как мислите на писателя ставаха сякаш мои собствени и вече знаех – аз ще работя по този филм. Изобщо не можеше да има някакво съмнение .”
“Съвсем честно – не мога да си представя друга актриса да изиграе Глария”, настоява Фостър. Неговата работа, като продуцент включва “Тенекиената купа”, “Късо съединение”, “Отчаяни мерки”. “Тя е силна, има излъчване на дама, интелигентна е, красива е – не само физически, но както ще видим във филма - и с ранимостта си”.
Под режисурата на Ламет и с участието на Стоун, Фостър усеща как проекта се превръща в първокласна среща на Изтока и Запада.” “Шарън е една от най-ярките звезди, а във филма се превръща в жителка на Ню Йорк с гъвкаво мислене, жена запозната добре обстановката. Ако искате да поговорите с някого за улиците на Ню Йорк – няма да намерите друг, който да е по-добър в това от режисьора Сидни Ламет. Никой не по-находчив, остроумен и с по-реалистична представа от него. Погледнете с каква сила се отличават творбите му и по специално : “Кучешки следобед”, “Серпико”, “Мрежа”, “Хълмът”, “Принцът на града”, “Присъдата”, “Заложна Къща”, “Убийство в Ориент експрес”. Сидни и Шарън са наистина вълнуващ екип.”
За режисьора, с когота работи Стоун знае, че той е наистина “идеалният избор”. “Филмът е творба изградена от отделни характери – майсторството тук е да не ги обезличиш при поставянето им в динамични и сложни условия”.