Ал Пачино – един от най-големите – навърши 63 години

Ал Пачино е роден на 25 април 1940 г. в Ню Йорк.

Истинското му име е Алфредо Джеймс Пачино. Баща му Салваторе напуска семейството, когато Алфредо е още бебе и грижите за него поема неговата майка и нейните сицилиански родители. Израства в Манхатън.

Като тинейджър се захваща с каква ли не работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Пачино обаче се цели по-високо и съвсем скоро се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства. На седемнадесет години се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование.

Първата му роля е в театралната постановка "Hello Out There",  режисирана от неговия наставник и приятел Чарлс Лоутън. В средата на шестдесетте работи в “Cafе La Mama” и в “The Living Theatre”, където изпълнява брилянтно редица поддържащи роли.

Пачино се записва да учи в прочутото "Актърс студио" на Ли Страсбърг, където усвоява тайните на актьорското майсторство. В края на 60-те години работи в театъра на Чарлз в Бостън, където се появява в редица постановки като "America Hurrah" и "Awake and Sing" (и двете през 1967). През 1968 г. се връща в Ню Йорк и участва в пиесата "The Indian Wants the Bronx", за която печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор.

Следва нова награда този път за поддържаща роля за участието му в "Does a Tiger Wear a Necktie?" (1969). През същата година сдружението на столичните драматични критици го обявява за най-обещаващия млад актьор.
И най-сетне, след като завладява сцената, Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969-а във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за  ролята на Майкъл Корлеоне в  “Кръстникът” (The Godfather 1972). Това е безпорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

В ролята на Майкъл от ганстерската сага на Копола талантът на Пачино буквално експлодира. Филмът е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за "Оскар" за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "The Godfather II" (1974).
За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за "Оскар" за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" (Serpico" 1973) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" (Dog Day Afternoon" 1975).

И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" (...And Justice For All" 1979), която му носи четвърта номинация за академична награда "Оскар".

Във филма на Брайън Де Палма “Белязания” (Scarface" 1983) Пачино е скандалният кубински наркобарон Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджиа. След този филм големият актьор отсъства цели 4 г. от  екрана. През 1989 г. се завръща със страстния трилър "Море от любов" (Sea of Love) с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). А седем години по-късно втория му опит в режисурата "Looking for Richard" е оценен високо от критиката.

Деветдесетте години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990-а например, печели още една номинация за "Оскар" в раздела за поддържаща роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "The Godfather III".

След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си "Оскар" за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" (Scent of a Woman 1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "Glengarry Glen Ross". През 1993-а отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито" (Carlito's Way). През 1995-а в тандем с Робърт Де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" (Heat).

През 1997-а Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" (The Devil's Advocate), в който му партнират Киану Рийвс и Шарлийз Терон. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" (The Insider), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.

През цялата си кариера Пачино се раздвоява между любовта си към сцената и екрана. Макар, че се възприема предимно като театрален актьор, филмите са тези, които го прославят по целия свят. Кариерата му обхваща пет десетилетия и над тридесет филма. Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър и Даян Кийтън.

През 1989-а от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му - Джули. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк с приятелката си - актрисата Бевърли Д'Анджело, с която се запознава през 1977 г. От нея има две деца.

През януари 2001 г. Пачино получава "Златен глобус" за цялостна кариера.

Нет Фокус