Духовното послание на "Матрицата"

На фестивала в Кан вчера бе премиерата на филма "Матрицата: Презареждане" на братята Уашовски. Продължението на култовия първи филм от 1999 г. може да бъде гледано в контекста на европейското кино с характерното за него взиране в дълбоките психологични, социални, културни и духовни пространства на живота.

Търсенето на скритите значения в концептуалните линии на холивудските
филми може и да изглежда нелепо и смешно. Но "Матрицата" не е като
повечето холивудски филми, пише Стивън Томкинс от BBC в статия, в която разсъждава над религиозната символика и духовното послание на филма.

Освен увлекателна sci-fi-история с изумителни визуални ефекти, кунг-фу и огромно количество оръжия, "Матрицата" е и духовен филм, смята Томкинс. Пророкуваната мисия на главния герой Нео е да открие истината, която да освободи човечеството. А щом е свободно, то ще бъде и по-добро и съвършено. Нео жертва живота си за другите, след което възкръсва от мъртвите, по-силен от всякога. Следва се християнския модел за ролята на един месия, като в края на филма героят дори се възкачва на небето. В този смисъл сравняването с живота на Исус Христос изглежда съвсем естествено. Непрекъснати асоциации с Библията предизвикват и имена като на Тринити (Света Троица, Триединство) и на бунтовническия град Цион.

Братя Уашовски са втъкали с тънки нишки религиозната емблематика в динамичния екшън. Журналистът от Стивън Томкинс от BBC вижда такива
символи навсякъде във филма - например на корпуса на кораба на “нашите” герои има следната табела: "Марко III №11". Томкинс веднага "превежда" посланието за онези, които не си вземат Библия, когато ходят на кино: в Евангелието от Марко 3:11 се казва "И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син."

Духовното послание в "Матрицата" обаче не е цялостна интерпретация на
християнското. В сюжета липсват много от най-съществените елементи на
християнството - в Матрицата няма Бог, няма идея за грях, покаяние и прошка. Вместо тях има нужда от освобождаване на хората от илюзиите, една от които е материалният свят. Това звучи по-скоро будистки,
отколкото християнски. Будистите обаче се надяват да се откъснат от материалното към едно добро, мирно и безплътно съществуване. Във филма след бягството си от Матрицата Нео не е в Нирвана, а избира почти унищожената земя и мисията си да я освободи от Матрицата. Това отново връща анализа на духовното в "Матрицата: Презареждане" към християнството, което твърди, че светът по същество е добър, макар и объркан, и че трябва не да се бяга от него, а да се спасява.

В крайна сметка Стивън Томкинс не свързва духовната концепция на филма с конкретна религиозна система. Според него Братята Уашовски взимат елементи от различните духовни предписания и правят своя собствена рецепта Чрез "Матрицата" и "Матрицата: Презареждане" те не проповядват, а използват различни религиозни образи и идеи, от които се
получава една добра история. А в съвременната култура, която според Томкинс често губи интерес към религията, духовната нишка в "Матрицата: Презареждане" само показва колко завладяваща може да бъде тя.