"Мъже в черно": Те пазят Земята от боклука на Вселената

Режисьорът на "Игра на пари" и продуцентите на касовия хит "Туистър" са направили фантастичната приключенска комедия "Мъже в черно" - те пазят Земята от боклука на Вселената.
През лятото на 1992 г. продуцентите Уолтър Паркс и Лори Макдоналд откупуват правата върху рисувания роман по малко известния комикс, озаглавен "Мъже в черно". Те били привлечени от идеята на комикса - човешки герои, борещи се срещу невероятното в съвременния ни свят. "Интересното в повечето комикси са съществата, а не хората", казва Паркър. "В комикса “Мъже в черно” главни герои са суперагенти, които използват човешки ресурси и необичайни технологии, за да се борят с извънземните. "Представата за тези герои-хора, обединени в една много ретро-организация, получаваше интересен отенък с тази футуристична група извънземни", казва Лори Макдоналд. "Сюжетът бе идеална основа за игрален филм." И двамата продуценти отбелязват, че комиксовият сериал на Кънингам е много по-мрачен и изпълнен с насилие, така че целта на филмовия проект е била да се разработи комедийният му потенциал.

И тук се появява режисьорът Бари Зоненфелд. "Наистина няма друг като Бари, с такова изострено чувство за комичното и такъв прекрасен визуален стил", казва Макдоналд. "Той е комедиен режисьор, който не разчита на шегите, а на разбирането на комичната ситуация и разработването й по съвършено сериозен начин." Когато Зоненфелд за пръв път прочел сценария на "Мъже в черно" преди четири години, той веднага бил запленен от възможността за хумористично разработване на сюжета и от предизвикателството да режисира филм, който не прилича на никой от предишните му. "Хареса ми посланието му, защото дълбоко в сърцето си винаги съм вярвал, че ние хората всъщност нямаме никаква представа какво става около нас", казва режисьорът на "Игра на пари" и двете части на "Семейство Адамс". "Хареса ми това, че можех да направя филма без да се съобразявам с действителността, да сложа в него извънземни и да покажа на света, че вероятно наистина нямаме представа за истинската същност на нещата." В ранните варианти на "Мъже в черно" сюжетът се развива на няколко различни места. Но Зоненфелд, роден в Ню Йорк, предлага той да се централизира там. "Реших, че ако на планетата ни наистина има извънземни, те биха се чувствали най-добре в Ню Йорк, защото щяха да се смесят с всички останали хора, които приличат на извънземни и най-вероятно наистина са такива.” "Сюжетът поставя въпроса за съществуването на съвсем друга реалност, която ни заобикаля, но ние дори не подозираме за нея", добавя Паркс, "така че, когато излезете от кинозалата, да погледнете света с различни очи." Томи Лий Джоунс и Уил Смит са Мъжете в черно.

Джоунс изпълнява ролята на агент Кей - врял и кипял, един от основателите на МВЧ, решен да обучи нов партньор с куража и непогрешимите инстинкти на Джей - бившият детектив от нюйоркската полиция Джеймс Едуардс (Уил Смит). Носител на “Оскар”, Джоунс е един от първите, които заявяват участието си в проекта, още в ранните стадии на неговото развитие. "Хареса ми сюжетът и идеята да направя фантастичен филм, който обещава да бъде много забавен и изпълнен с приключения", казва той. Агент Кей е пълна противоположност на ентусиазирания полицай, когото вербува за свой нов партньор. Задачата на Кей е най-вече да разясни на Джей кои са Мъжете в черно и как те си вършат работата. "Мъжете в черно не трябва да имат обичайните човешки контакти - не бива да са с жена и семейство, защото трябва да бъдат абсолютно анонимни", казва Джоунс. "Идеята е, че трябва да пазим в тайна извънземният трафик през нашата малка планета, която представлява неутрална територия; че за него не бива да научават земните жители, защото не са готови за това. Животът им е доста самотен, по един мелодраматичен, филмов начин, но е и много привлекателен." "Джей е от онези герои, които обичат живота и новите неща", казва Уил Смит. "Освен това той се мисли за най-умния човек на света, така че влизането му в “Мъже в черно” е върховно предизвикателство за него. Стремежът да се приспособи към този нов свят мотивира силно героя, а същото нещо, което го е подтиквало да стане полицай, да бъде онзи, който закриля и служи, сега го тласка да се присъедини към най-добрата полицейска агенция." Не след дълго Джей осъзнава, че е намерил върховното предизвикателство в лицето на партньора си Кей. "Джей донякъде възприема Кей като намусен чичко", казва Смит. "Нали разбирате, реакцията му е: “Ей, приятел, гледай по-леко на нещата! Разбирам, че имаме определена работа, но не може ли поне мъничко да й се насладим?” "И в този филм, както и във всички останали, най-важен е актьорският състав и репликите", отбелязва Зоненфелд. “Ако сценарият ви е добър и успеете да създадете обстановка, където комичното се крие в ситуацията, а не в хора, опитващи се да се правят на смешни, всичко ще бъде чудесно." Избирането на Томи Лий Джоунс също е идеалното решение за неповторимия хумор на Зоненфелд. "Томи Лий е чудесен носител на реалността на сюжета. Освен това е много смешен и забавен във филма, като изобщо не се опитва да се прави на такъв", казва Зоненфелд. "Уил пък се облича в ярки цветове и мрази да носи черния костюм. Винаги натиска погрешния бутон и приказва твърде много. Той просто опропастява нещата на Кей." Веднъж щом екипът на Кей и Джей се споява, разследването на няколко загадъчни смъртни случая на извънземни отвежда агентите в лабораторията на хладнокръвната и находчива д-р Лоръл Уийвър (Линда Фиорентино), лекарка от нюйоркската морга. "Когато някое извънземно бъде убито, властите, мислейки го за човек, разбира се го изпращат в моргата, където тя открива, че това всъщност е някакво странно същество", обяснява Смит. "Тогава ние, разбира се, трябва да потулим историята и да я невролизираме (да изтрият спомена й за онова, което е видяла) с този святкащ уред. Правим го толкова често по време на филма, че се превръща в редовна шега." "Истинската шега", казва Фиорентино, "е че Лоръл всъщност знае повече от тях, но тъй като те непрекъснато я невролизират, тя забравя всичко, което е видяла." Винсънт Д'Онофрио, който е най-вече известен с хамелеонските си превъплъщения във филми като "Ед Ууд" и "Full Metal Jacket" (1987, реж. Стенли Кубрик), внася идеалния баланс между хумор и страх в ролята на Едгар, злият и не особено умен извънземен терорист, който се крие (не много успешно) в една човешка кожа. "Едгар е много странен. Той е на ръба между странното, мрачното и забавното, но най-вече страховитото, даже много страховито", казва Д'Онофрио. За да се покаже бавното разлагане на човешката маскировка на Едгар, Д'Онофрио се подлага с часове на подробно гримиране от майстора на грим-ефектите Рик Бейкър. В най-влошеното състояние на героя гримирането отнема по шест часа, за да бъде Д'Онофрио готов за пред камерата. "Винсънт внесе много интересни тонове в този образ", казва Макдоналд. "Играта му като извънземен се превърна в цяла концепция. Той внесе напълно ново ниво в образа на героя си, което изобщо не бе заложено в сценария." Зоненфелд, Паркс и Макдоналд ангажират внушителен снимачен екип, за да вдъхнат живот на сценария, в който влизат операторът Дон Питърман, с когото Зоненфелд е работил над "Семейство Адамс 2" и "Игра на пари", сценографът Бо Уелч ("Edward Scissorhands" (1990, реж. Тим Бъртън)), декораторката Черил Карасик, дизайнерката на костюмите Мери Вогт и монтажистът Джим Милър, който работи със Зоненфелд за пети път след сътрудничеството им в "Семейство Адамс 2", "Портиерът", "Семейство Адамс" и "Игра на пари". Дани Елфман (“Батман”, "Марсиански атаки") композира музиката към филма. Майсторът на визуалните ефекти и втори режисьор Ерик Бревиг от "Industrial Light and Magic" и Рик Бейкър, четирикратен носител на “Оскар” за грим-ефекти, са включени в продукцията, за да създадат уникалните светове на миналото, настоящето и бъдещето на "Мъжете в черно". "Екипът е фантастичен", казва Зоненфелд. "Взети заедно, ILM, Рик Бейкър, Бо, Джим, Дон и Мери са най-добрите специалисти в своите области. Имахме невероятен късмет с тях."
Copyright © 2024 Dir.bg.