Уникалният свят на "Мъже в черно" - "не се знае кого виждаш и с кого говориш"

Уникалният свят на Снимките започват през март 1996 г. и преминават през един продължителен период от 18 седмици из Лос Анжелис и 5 снимачни павилиона на "Sony Pictures"; след това снимачният екип се премества в Ню Йорк, където няколко седмици снима във и извън Манхатън.

Уникалният свят на "Мъже в черно" оживява чрез комбинация от актьорска игра, кукли, създадени от Рик Бейкър, и компютърно-генерирани ефекти, дело на спечелилата много “Оскари” компания "Industrial Light and Magic".

През пролетта на 1995 г. създателите на филма започват да измислят широко разнообразие от извънземни същества за "Мъже в черно" в сътрудничество с Рик Бейкър. Бейкър има зад гърба си доста успешни изяви с компанията "Amblin Entertainment", още от времето на "Гремлините" и "Harry and the Hendersons" (1987, реж. Уилям Диър, “Оскар” за Бейкър). "Работата на Рик е не само новаторска, но и много остроумна", отбелязва Паркс. "А тъй като той се занимава и със задвижването на съществата, те стават много реалистични, точно както са замислени. В работата му винаги присъства прекрасно чувство за хумор."

"Обичам да създавам същества", казва Бейкър. "Все едно, че правя много хубави играчки, с които мога да си играя." Едно от създанията на Бейкър се появява в началото на филма. Това е "Майки" - огромно земноводно извънземно, което се крие в тялото на нисък, набит мексиканец, опитващ се да мине нелегално границата. "Тъй като Майки е първият извънземен, когото виждаме във филма, той разяснява на зрителите факта, че не се знае кого виждаш и с кого говориш. Може съвсем спокойно да си разговарял с чужденец, само че от космоса", казва Бейкър. За сцената били необходими няколко месеца подготовка за екипа на Бейкър.

Бавно, стъпка по стъпка, екипът измисля и създава действащ телесен костюм от латексова пяна и винил, който английският актьор Джон Александър трябвало да накара да оживее. "Костюмът позволяваше на Джон да прави почти всичко, освен да се чувства удобно в него", смее се Бейкър, който е работил доста с Александър през последните 15 години. "Трябваше ни близо час, за да го намъкнем в този уред за мъчения, от който не можеше да вижда особено добре и трябваше да диша през един малък отвор в латексовата гуша, подобен на хриле." Отделните части на 70-килограмовия костюм на Майки включват крака, подобни на кокили, механично задвижвани ръце и механична глава, в която са поместени електрически контролни уреди, задвижващи перките по тялото на съществото с функция на ръце. Всяка от перките трябвало не само да действа независимо от другите, но и да трепти при нужда, например при репликата на Кей: "Вдигни ръце и всичките си перки!" Тялото на героя се движи, заедно с източените очи, които се извиват нагоре, надолу, назад и напред. Бейкър създава и специална кожа за клепачите, която мига върху движещите се очни ябълки. Както много други моменти във филма, сцената, в която Кей се среща с Майки, изисква творческата намеса на несравнимата фабрика за специални ефекти "Industrial Light and Magic". "Екипът на Рик можеше да накара Майки да прави някои неща с радиоуправление, но когато исках да изреве разгневено", разказва Зоненфелд, "главата не можеше да го направи, така че за този кадър използвахме компютърен образ." "Industrial Light and Magic" от много време е свързана с проектите на "Amblin", включвайки в действие най-модерната технология за компютърни образи във филми като "Каспър", "Туистър" и касовият феномен "Джурасик парк". "Вземете анимацията на триизмерни герои, които съществуват само в компютъра, и й придайте истински човешки емоции - ще се убедите колко е непосилно. Не мисля, че някой друг е успял да постигне нивото на ILM," казва Паркс. За майстора на визуалните ефекти и втори режисьор от ILM Ерик Бревиг, "Мъже в черно" предлага възможността да създаде широка гама от най-различни ефекти. "На всеки пет минути изникваше нещо ново. Не беше все едно че повтаряме един и същи трик стотина пъти," разказва Бревиг. "Имахме повече проблеми за разрешаване; създавахме същества, летящи чинии и чудовища с помощта на най-съвременни технологии, а също и някои сцени, които сякаш бяха излезли от фантастичен филм от 50-те години - и всичко това в рамките на един проект." По време на снимките една от най-сложните задачи на Бревиг е била създаването на най-страховитото и активно извънземно - Едгар - при кулминационната му битка с Мъжете в черно. "Подобни сцени не ми дават и миг покой, защото се изменят непрекъснато докато снимаме", казва Бревиг. "Лесно е да заснемеш нещо, мислейки: “Така, буболечката е тук, преметнала е една хавлия”, а след това, осем месеца по-късно, когато изработваме компютърния й образ и сме й резнали главата се оказва, че е трябвало рамката на кадъра да се вдигне малко по-високо." Отличителната обстановка на "Мъже в черно", напомняща атмосферата на 60-те години е създадена от сценографа Бо Уелч, двукратен носител на “Оскар”, който си е спечелил възхищението на критиката за изключителното си умение да слива в едно фантазията и действителността. Уелч се осланя на дългогодишните си сътрудници - художникът Томас Дъфийлд и декораторката Черил Карасик. "Позоваването на реалността във филма е най-интересното за мен", казва Уелч. "Идеята му не е: “Ето, извънземните идват и всички сме в опасност!” Вместо това имаме организация, която тайно следи активността на извънземните на нашата планета. Това е работата им. Подобен подход е много реалистичен и аз с голямо удоволствие правех декорите на филма, имайки предвид точно него." Разположено в Ню Йорк в наши дни, едно от основните места, където се развива действието на фантастичната приключенска комедия, е Главната квартира на "Мъжете в черно" - издържана в архитектурния стил на 60-те години плюс архитектурата на бъдещето, както са си я представяли през 1964 г. Вътрешността на Главната квартира е построена в павилиони 12 и 15 в студията на "Sony Pictures" - най-големите снимачни павилиони в света, където са заснети филми като "Магьосникът от Оз" и "Хук". Уелч посочва няколко източника на вдъхновение за декорите на Главната квартира на "Мъжете в черно" - най-вече прочутият финландски архитект от 20-ти век Ееро Сааринен, създателят на някои от най-големите терминали на летища в света, включително този на нюйоркското летище "Джон Кенеди" - откъдето идва и вдъхновението за Главната квартира. "Гледах на Главната квартира като един вид Елис Айлънд за извънземните, или терминал, където те пристигат и заминават", отбелязва Уелч. "Там е и работното място на "Мъже в черно". Затова реших, че трябва да има външния вид на терминал на летище - много просторен и оживен." Още едно влияние, намерило място в дизайна на Уелч, е почитта към пътуването в космоса от 60-те години. "Тогава е бил периодът на Кенеди, когато всички са били много въодушевени на тема пътуване в космоса и постигане на цели, и е имало някакъв странен оптимизъм", обяснява Уелч. “Надявам се, че този период се долавя във формите на дизайна и архитектурата." Уелч и екипът му разработват странен и разнообразен арсенал от оръжия, използвани от извънземните, които посещават планетата ни. Те са и част от арсенала на Мъжете в черно. "Декорите на Бо са толкова невероятни, че на техен фон изглеждаш добре, независимо какво правиш", казва операторът Дон Питърман. "А и начинът, по който Бари обича да снима - с широкоъгълни обективи - ни даде много добра възможност да покажем творенията на Бо." В добавка към декора на Главната квартира, Уелч създава и декори за сцената на пустинното шосе, в която участва Майки, монументите на Световния панаир, където се разиграва кулминационната битка между Едгар и Мъжете в черно, и вътрешността на нюйоркската морга.

Много от тези декори са от първостепенно значение за създаването на визуалните ефекти, защото околната им среда е била лесна за контролиране за сложното заснемане на фона, необходим на ILM за създаването на компютърно-генерираните образи. Опитната работа с камерата и осветлението на Питърман също се оказала много съществена за заснемането на деликатната комбинация от актьорска игра и компютърна графика. Питърман използва много от дребнозърнестите ленти на "Eastman", за да създаде пронизващото осветление и сенчестите силуети, запазена марка на Мъжете в черно. Използването на този тип лента позволило на екипа и да заснеме спец-ефекти с по-близък план, вместо да използва далечна перспектива, и въпреки това да получи същото качество. През май снимачният екип се премества в Манхатън за няколко седмици, за да заснеме такива прочути забележителности като музея "Гугенхайм", "Ший Стейдиъм", "СоХо", "Орчърд Стрийт" и "Батъри Парк". Кадрите в Ню Йорк разкриват трудностите в ежедневието на Мъжете в черно и подсилват идеята, че в света на филма нищо не е такова, каквото изглежда. "Хубавото на Ню Йорк е, че се разхождаш и виждаш сгради и неща, за които не можеш да разбереш защо са там", казва Зоненфелд. "Това те кара да се смееш, също както ако кажеш: "Онзи там е извънземен." Зоненфелд и Уелч откриват сграда, която да служи за външния изглед на Главната квартира. "Точно до “Батъри Парк” има една гигантска сграда, която представлява вентилационна шахта на тунела "Холанд", обяснява Зоненфелд. "На теория оттам се вкарва въздух в тунела, така че въглеродният двуокис от многото коли да не задуши хората, докато карат през тунела към Ню Джърси. Но поглеждаш тази сграда и си казваш: “Не знам какво е това или защо е там. Казват ми, че е за вентилация, но това не е възможно.” И се питаш, какво всъщност има в сградата.” "Намира се в старата част на Манхатън и е заобиколена от високи стари сгради отвъд залива, "символично" от Елис Айлънд и Статуята на свободата. Така че това е логичното място за пристигането на извънземни в Ню Йорк", смее се Уелч. Грижещи се за цялостния вид на филма са декораторката Черил Карасик и реквизиторът Дъглас Харлокър, които облицоват снимачните площадки с познати от 60-те години предмети, както и такива от настоящето и бъдещето, за да подсилят усещането за свръх-секретната организация, която само можем да си представяме.
Copyright © 2020 Dir.bg.