“Пианистът” и виртуозността на Полански

Владислав Шпилман е пианист във варшавското радио. Когато германците окупират Полша, той става свидетел на депортирането на семейството си. Успява да се измъкне, дълго време се крие, свързва се със съпротивата и оцелява. Месеците минават и той вече не свири на пиано…

Когато се насочи към темата за войната, киното много рядко напомня за необходимостта да се спасят няколко индивида (инженери, мислители, творци) с мисъл за бъдещото възстановяване на културната традиция.

Тази грижа – запазена за по-добрата част от човечеството, докато другата е заета с вършенето на злини, – е в основата на новия филм на Роман Полански.

“Пианистът” разказва за необикновената съдба на един привидно обикновен човек – роля, изиграна изумително експресивно от Ейдриън Броуди.

ПЕРСОНАЖЪТ ПРИВЛИЧА НЯКАКЪВ ФАТАЛИЗЪМ, който го изолира и го прави все по-пасивен. Когато успява да се измъкне от лапите на смъртта, то е най-често, защото някой, късмета или случайността му се притичват на помощ, понякога напук на самия него.

Което не означава, че събитията са предначертани от самото начало. Пътят му е изпълнен с изненади и трусове.

От формална гледна точка ФИЛМЪТ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА НАТРУПАНИЯ В МИНАЛОТО ОПИТ НА ПОЛАНСКИ, поставени тук в служба на НАЙ-АМБИЦИОЗНАТА И НАЙ-ЛИЧНАТА МУ ТВОРБА.

Например, опитът го е научил, че някои истории изискват да не изпускаш нито за миг главния персонаж.

Това правило е приложено в случая с безспорна драматична ефикасност. Същевременно РЕЖИСЬОРЪТ РЕДУВА СЪСПЕНСА, С ДОКУМЕНТАЛНИЯ РЕАЛИЗЪМ И С ЕКШЪНА НА УЛИЧНИТЕ СРАЖЕНИЯ ИЛИ ЩУРМОВАНЕТО НА СГРАДИ.

При всеки случай, виртуозността на Полански е овладяна от сюжета, който не позволява никаква липса на вкус.

Избягвайки  всички клопки, режисьорът е зает с целта си за възхвала на изкуството като универсален език: когато Шпилман попада на немски офицер меломан, музиката му притежава много по-убедителна власт от няколкоот немски думи, които смутолевява.

Тази ситуация показва, че изкуството е може би единствената човешка дейност, която издига както този, който го изпълнява, така и този, който му се наслаждава.
ПИАНИСТЪТ може би не е точно създател, но в качеството си на изпълнител, той прави ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТВОРЕЦА И СЛУШАТЕЛЯ.

ПОЛАНСКИ ИЗПОЛЗВА ИЗКУСТВОТО СИ НА КИНЕМАТОГРАФИСТ, ЗА ДА СВИДЕТЕЛСТВА, УБЕЖДАВА, СПОДЕЛЯ И ОБЕДИНЯВА.

С аргументите, които използва, неговият филм “Пианистът” е неопровержим.

Нет Фокус