"Синята бездна": Как се създава ужас

Aкулата мако е особено ценна риба. Макар и не така страшна като бялата акула, мако е известна с бързината и маневреността си - движи се с повече от 60 мили в час. Агресивна по характер, тя е способна да поглъща грамадни жертви. Родилният период на този вид акула е приблизително 12 месеца. Родилният период на филмов сценарий за генетично изменени акули - около 4 години.

Към края на 1994 г. продуцентския екип на Алън Ричи и Тони Лудвиг получава сценария: ”Получихме чудесен сценарий за акули. Не бяхме чели или чували за нищо подобно от времето на “Челюсти”. Но докато там акулата е представена в собствената си среда, в “Синята бездна” след поредица от случки акулите навлизат в нашата среда. Тук ключовият момент е какво би станало, ако тези чудовища ни дебнат в собствените ни домове.” “Акулата символизира нашите първични страхове, нещо в подсъзнанието ни”, добавя Ричи.

Продуцентите представят сценария на “Warner Bros.” Така написан, проекта е амбициозен – модерен филм на ужасите за група учени, които трябва да преживеят атаките на генетично трансформирани акули, които самите те са създали. Той изисква специални ефекти (компютърни образи и анимация), както и студио, в което да се реализират мащабните плавателни и подводни сцени. Освен това е нужен екип от млади и атлетични актьори, които да се справят с физическото натоварване при гмуркането и каскадите. И не на последно място, проектът трябва да бъде поет от режисьор с опит в мащабните зрелища и сложните сцени. “Трябваше да минат около две години преди да се уверим, че ще направим филма както трябва”, казва Лудвиг. “Това беше свързано не толкова с нашата работа, колкото с разработването на нови технологии. Получи се добро стечение на обстоятелствата. Работата по “Титаник” тъкмо започваше и за него бе построен студийния комплекс на “Fox” в Баха, Мексико. Поредицата “Волният Уили” пожъна огромен успех благодарение на постоянно усъвършенстващите се компютърни технологии.
И така, съчетаването на тези събития с нашата работа доведе до момента, в който можехме да започнем “Синята бездна”.

От “Warner Bros.” канят продуцента Акива Голдсман. Той си спомня: “ До този момент снимането на филм с акули означаваше глави над водата и подводни снимки на размахващи се ръце и крака. Но тук имаме потъваща лаборатория - хората не просто плуват и бягат от акулите. Те тичат, потънали наполовина, катерят се по мебели и стени, а акулите ги преследват по петите. Това е страшно и интересно, за да го постигнем използвахме непознати доскоро технологии.”


Друг важен фактор за филма е присъствието на известния екшън-режисьор Рени Харлин, който, според Ричи и Лудвиг, е “способен да улови едновременно универсалните идеи и конкретната драматична ситуация, и да представи това съчетание в човешки измерения. Как действат хората? Как реагират в тази необичайна среда и непосилна за възможностите им ситуация? Точният отговор дава именно Рени.”

Харлин: “Синята бездна” е епичен екшън-трилър, който заедно с това е и филм на ужасите. Това не е научна фантастика, каквито са филмите за космоса. Акулите са напълно реални същества - те са хищници, които равноправно делят природата с нас. Усетих, че е особено важно да представя историята и образите много реалистично, така че заплахата на акулите да е също толкова реалистична. Така ситуацията във филма се отнася до мен и теб. Тук има неща, които не сме виждали по-рано. Виждали сме акули на брега, в океана. Но тук те са в хола, спалнята, из всички потъващи помещения. Мисля че мотото на филма трябва да бъде: Можеш да плуваш, но не можеш да се скриеш.”