Терминът "косвени жертви" стана по-изразителен след 11 септември 2001

Това, което Горди Брюър знае най-добре, е как да бъде добър баща и съпруг. Като пожарникар той често се озова в ситуации, в които трябва да се грижи за уплашени и наранени хора и такива, чийто живот е в опасност. Когато нещата опрат до международна политика и тероризъм, Горди определено не е на мястото си. Но след като минават седмици след смъртта на жена му и сина му в терористична атака, а специалистите остават с празни ръце, на Горди му става ясно, че ако иска убиецът да се изправи пред правосъдието, трябва да поеме нещата в свои ръце.  

Пристига в Колумбия само с паспорта си и малка сума пари, и твърдото решение да открие човека, виновен за смъртта на семейството му. Докато навлиза все по-дълбоко в зоната на военните действия, Горди за първи път се сблъсква със суровата действителност на гражданската война. Той става свидетел на брутален и изпълнен със страх начин на живот.


“Горди е обикновеният човек”, казва продуцентът Стивън Ройтер. “Като такъв той навлиза в джунглата не само със собствената си невинност, но и с нашата.

Ние виждаме с неговите очи нещата, които той открива за първи път и може би си задаваме същите въпроси.”

“След 11 септември”, продължава Ройтер, “Косвени жертви се превърна в термин, който всички ние трябваше да разберем.  Пътуването на Горди Брюър в този филм става по-разбираемо за всеки”. Образът на Горди отразява и силните чувства, които изпитал продуцентът Дейвид Фостър през 1988 г,. когато гледал предаване за полета на  TWA, свален от терористи край Локърби, Шотландия –  тогава са загинали 270 невинни жертви.  “Наблюдавах близките им, когато пристигаха в Локърби”, спомня си Фостър. “Беше разтройващо. Поставих се на мястото на оцелелите и си мислех как животът им се е променил завинаги. Как лично аз бих реагирал в подобна ситуация? Това е, което ме привлече в тази история няколко години по-късно – тя фокусира в себе си всички тези въпроси”. Хората, които Горди вижда по време на пътуването си, също като него са мотивирани от собственото си минало. В едно селце Горди среща младата майка Селена и детето й Мауро, които му напомнят за собственото му изгубено семейство.  Селена е дошла в Южна Америка като млада, влюбила се е в корумбиец и е приела страната, заедно с бедите й, като своя.  Изиграна от италианската актриса Франческа Нери, Селена е загадка. С всеки разговор с нея Горди разбира, че има нещо в миналото й, за което може само да се досеща.  За него тя е преди всичко жена, която се опитва да се грижи сама за детето си във военна обстановка – и той трябва да я защитава. Възможността да се грижи за някого го връща към това, с което е свикнал, но прави мисията му още по-опасна. Както обяснява Арнолд Шварценегер, участието на детето оказва голямо влияние върху неговия герой.  “Заради малкия Мауро”, казва той, “Горди не е толкова ефикасен, колкото ако беше сам. Импулсът да защитава детето е естествен, въпреки че му пречи в преследването. Детето е много важна част от филма”. По времето, когато неуморното преследване го води от джунглата обратно към улиците на Вашингтон, където терористът подготвя нов удар, Горди вече е различен човек.