"Колекционерът" - изключително реалистичен филм

Авторите на филма търсят реалистични измерения и на много нива. “Консултирахме се с експерти в буквално всяка област”, казва Брегман, продуцирал над тридесет филма, доста от които са нюйоркски полицейски истории.

“В този филм има реализъм, който се среща много рядко. Той целият е основан на проучвания и представлява много точно описание на света, който заснехме.”

Детекив Хол Шърман от отдел “Разследвания на смъртни случаи” на полицейското управление в Ню Йорк е ченге от седемнадесет години, и през последните дванадесет години е разследвал над 1900 тежки престъпления, сред които 1400 смъртни случая. Той е от тези, които знаят “две и двеста”. Шърман е консултант във филма по разследване на смъртни случаи. Преди това е бил консултант в “Откуп” и “Clockers” (1995, реж. Спайк Лий). Той споделя най-вече опита си по събиране на доказателства, което е в основата на разследването на смъртни случаи.

За проучванията си за ролята на Амелия - младата полицайка, която против волята си е наета от Райм и се оказва въвлечена в раследването на кошмарни убийства - Джоли преглежда множество снимки и доклади от местопрестъпленията. Джоли споделя: “Трябваше да го направя, за да знам каква би била реакцията ми. Гърлото ти пресъхва, ченето ти увисва, стомахът ти изведнъж става празен – реакцията не е емоционална, а физическа.”


Едно от нещата, с които всички в проекта на “Колекционерът” се съгласяват, е че като режисьор Нойс не познава умората. “Според мен Филип въобще не спи. Не съм виждал някой да работи повече от него. Да следваме темпото му не бе никак лесно”, твърди продуцентът Стролър. Уошинтгън си задава въпроса: “Как го прави, въобще не знам!” И започва да се смее. После продължава: “Първо на първо, Филип не спи. Всяка нощ става в три, за да снима. Той е много, много, много, ама много подготвен. Всяка заран идваше със списък на кадрите, които трябва да се заснемат през деня.” Уошингтън продължава: “От Филип научих много за снимането на филм и за това какво значи филм, как да разкажеш една история кинематографично. Той се вълнува от всяка сцена, от всеки кадър – това е толкова рядко! Прекрасно е да го наблюдаваш! Той е същинско вдъхновение!” Джоли казва: “Само определен тип мъж може да оцени и наистина да разбере точно какъв тип жена е Амелия, с всички нейни различни страни. Филип вижда и се отъждествява с доброто в нея, и се ядосва, когато тя се прави на прекалено силна. Той знае, че тя е сложна личност, и че човек трябва непрекъснато да се озадачава от нея. Той приемаше всяко нещо, което аз му предлагах като подход към героинята си, но в същото време опитвахме около сто различни неща, преди да сме сигурни, че сме налучкали това, което Амелия всъщност е.” “Филип е много готин и много голям режисьор”, казва Латифа. “У него всичко е голямо – килограмите, ръстът, мозъкът, гласът”, смее се тя. “Много режисьори се концентрират или само върху актьорската игра, или само върху кадъра, а той – върху всичко; той има цялата картина в главата си, с основните подробности от нея.” В отношението си към филмите Нойс поставя на първо място актьорското изпълнение. Той казва: “Всичко останало е следствие от актьорското изпълнение. Актьорската игра е първата ти цел, тя е блатът на тортата, а кинематографичните ефекти – глазурата върху нея.”
Те обаче са доста голяма грижа в “Колекционерът”.